Зала "Христо Ботев" в Студентски град.
В контра на кризата, рап концертите в последните години не секват, а напротив – канят се още и още артисти от отвъд океана, които не са ни радвали досега: този път Пъблик Енеми (Public Enemy).
Събраха се над две хиляди откърмени с рап фенове. Въпреки студеното време и 50 лева за вход. Пое ги некачествен звук (не се разбираха репликите на артистите, за сметка на чистата звукова сила). Честта да подгряват след сета на Марти Джи се падна на Спенс и DRS. Спенснята изкара добро шоу в екип с твърде привлекателни и ефектно танцуващи брейк момичета, както и стабилно брас присъствие. Бас китарата по време на апотеоза „Писна ми” бе засенчена единствено от удължените рефрени в края, които не искахме да свършват. „Да се крия и дебна... да дочакам своя час” – кредото на всеки полу-или-изцяло-обречен млад човек у нас. DRS излязоха в пълен и безапелационен състав. Маниакът Ендо освен спявки и бийтбокс, дори успя да заснеме с камера (в свободната от микрофон ръка) цялата изява на панпровинциалния ултраколектив.
Атмосферата беше супер. Всички бяха доволни и прощаваха закъснението на американските гости, нямаха нищо против сетлиста и непрекъснатите подканяния от сцената. Може да се каже, че стигаше само голямото платно, закачено зад сцената в спортната зала на мястото на таблото с резултатите: Червеното революционно платно – мишена с брата с капела на главата в средата. Символът на Пъблик Енеми, на обществените врагове.
И тогава, спирайки, улавяйки времето в капана на замрял часовник, Пъблик Енеми НАХЛУХА. Мислехме - купонът си тече. Не, събитието едва сега започва - по американски. Big Time. Звукът на макс! На сцената се появяват първите зверове: двамата с камуфлажи, пистолети в кобури и насечени движения. Докато пародийните войници – брейкъри козируват, се появяват и главните обществени...
... ВРАГОВЕ! Не им пука от нищо, рапират и протестират, сервират се РАПА на старата школа в най–пикантна рецепта - изобличителния простест. Този и този – крещят – е виновен! Заради това и това – отсичат с динамитен откат рими. Не се търпи повече, нас не могат да управляват!
Взривяват и подчиняват, не им пука от нищо. Етюдът е шествие на онези големи сребърни касетофони, които слабички негра от гетата носят на рамо, а от колоните им се лее смисъла на нерадостния живот. Огромен касетофон е изнесен на сцената. Същият - класически като на Еди Мърфи в "Ченгето От Бевърли Хилс"... малко по–голям от дребния Flavour Flava.
Flavour Flava който изскача отгоре ни с вездесъщия, окачен на врата си, часовник. Детонира лудата (по дифолт) родна публика преди още да си отвори устата с пълен комплект зъби от злато. Циганска история – ще кажат някои. Или по - скоро Мечтата на негъра.
Ами и аз искам да съм черен тогава! Да лея рими и да взривявам така. Да пея, да се кривя и да танцувам така, със скорост, недостижима от несмелите бели. Нито после, нито никога, нито сега.
Ето го и Чък Ди (Chuck D). Идеологът е по къси камуфлирани гащи. На "Don`t Believe The Hype", двамата се разминават с вездесъщите си маратонки като перфектно смазана машина. Когато неуморният саблезъб Флейва се качва върху тонколоните встрани, единият от „военнните” му сподвижници го дърпа обратно назад. Чък представя гастролиращите членове като „брата” с бас китарата, чийто край си е чиста проба пластмасова водопроводна тръба и корифея с блусменска китара от Мемфис, Тенеси. Той, се оказва поредният искам-да-ви-покажа-на-всички-какво-мога гений и просто ни взима акъла свирейки зад врата си. Дори със зъби опъва струните по едно време!
Гостите не мислят изобщо свършват. Провежда се в някаква пауза допитване кого харесваме от американските артисти в хип-хопа. Еминем (Eminem) и Джей-Зи (Jay–Z) например определно сдадоха позициите сред родните редици фенове за сметка на Айс Кюб (Ice Cube), Дре (Dr.Dre), Оникс (Onyx) и особено Ву-Танг Клан (Wu– Tang Clan). Като - имайте предвид, в голямото преброяване бяха замесени всички големи живи и мъртви изпълнители, надлежо изредени за приветстване от сцената. Последваха "Shut Em Down" ’91 преди да се премине към кулминацията на "Terminator–X"... както се нарича не само парчето, но и под каквото име се подвизава на концертите им DJ Лорд (DJ Lord), фрийстайл съчинението "Со–Со-София" и "Fight The Power".
Диващината тресе, и група, и публика въпреки неясния звук.
Повече от два часа са минали и раздигат вече уж,
но Флейва не е съгласен и след десетина минути самостоятелна оран, впрегнал залата, призовава прибралия се някъде отзад Чък Ди за бис. От задоволство вече ни е все едно дали ще има още или не.
Продължиха.
Не помня точно докога...
аз бях АЗ.
Снимки от събитието - в нашата секция Галерия
Коментари