Цели две книги, плюс дигитално преработен албум на група Атлас възраждат миналото, подчертават настоящето, но и хвърлят мост към бъдещето на ветераните на българската музика.
Официалната премиера на проекта Атлас + ще се състои съвсем скоро, научи MySound.bg от Румен Янев, автор на едната негова част - "История на група Атлас. В инкубатора на славата". Другата е "Лирическа поезия. Изчезнал остров" от Захари Иванов, третата предлага в ремастериран вариант песните от "Карай, бакшиш".
"Всъщност, ние не сме спирали да работим през всичките тези години", каза Пепи Писарски. Музикантите се завърнаха славно в светлината на прожекторите миналата година. Както ви информирахме, те спечелиха първо място в конкурса "Златна пролет" с песента "Била си ти". "Първото ни отличие от 25 години насам", припомни Писарски тогава. А към днешна дата обещава и цял нов албум и национално клубно турне евенутално.
Презентацията на Атлас + ще събере накуп изпълнителите, взели участие в "Душата ми се рони": Добрин Векилов - Дони, Коцето Калки, Стоян Михалев, Цветелин Атанасов - Цецо Елвиса, Бойко Трифонов, Николай Томов, Мери Начева, Данжел...
Звук и слово да се прегърнат, както поясни с присъщия си метафоричен изказ поетът Захари Иванов по БНР наскоро.
Проектът Атлас + е заченат през далечната 1992 в Старата къща, както винаги сме наричали импозантната сграда на булевард "Драган Цанков" 4, където се помещава Националното радио, разказва Янев. Един творчески разговор, проведен там, свързва поета Захари Иванов с момчетата от група Атлас за създаването на уникален за времето си албум. Той е композиран от четиримата "кукловоди", както са популярни в онзи момент. Текстовете са на Захари, а вокалните партии събират в многоцветен букет гласовете на Данжел, Мери Начева, Коцето Калки, Стоян Михалев, Ники Томов, Бойко Трифонов и Цветелин Атанасов – по-известен като българския Елвис. Проектът излиза официално под заглавието "Карай, бакшиш" през 1993.
Прераждането му като “Душата ми се рони” се осъществява 17 години по-късно под уникалната форма на вълшебна кутия, събрала в едно поезия, музика и документална проза.
Инициаторът на всичко това е поет–инвеститор. Това е много рядка порода (особено напоследък)и срещата между него, Пепи Писарски и Румен Янев е изключителен шанс. Най-вече за почитателите на групата, за застрашената от изчезване порода на любителите на поезията и за ветераните от някогашното култово място "Синьото кафе" и техните биологични и идейни наследници.
Захари Иванов е старо телевизионно куче. Работил е като редактор, програмен ръководител и наблюдател в БНТ. Бил е отговорен секретар на Националния клуб на младата художествено-творческа интелигенция. В един момент привлича вниманието на Държавна сигурност и през 1984 е арестуван. Остава зад решетките близо година и провокира спонтанния протест на група интелектуалци и изявени писатели. Печели заведеното срещу него дело и е освободен. Започва издаването на списание "Гама" през 1989, което веднага е спряно от властите. След промените живее известно време в Германия, САЩ, Гърция и Австрия. Автор е на седем стихосбирки и е превел много книги от руски и украински. Има частен бизнес, чрез който осигурява средства за осъществяването на литературните си проекти.
Върху ІV корица на книгата за група Атлас има малка снимка на автора и кратък текст, от който разбираме, че връзката му с рок гилдията през последните 20 години е съдбовна. За Румен Янев рокът винаги е бил повече от музикален стил и това той е подчертавал в многобройните си публични изяви. Според него, ако чалгата е еманация на бездуховността, рокът е свободният дух, изскочил от бутилката и провъзгласил мощно правото на всяко човешко същество да притежава неприкосновено лично пространство и да се бори за своето щастие. Това, последното, май го имаше и в Американската конституция.
Затова Румен много се дразни, когато го наричат музикален журналист. Защото тази квалификация принизява рока до равнището на вид музика и му отнема характеристиките на мироглед и социална позиция. Впрочем, тези убеждения на автора са защитени както в първата му книга – за Щурците, така и в тази хроника. Тук той се покланя пред групите от края на 80-е години, които пренесоха свободния дух и възвестиха краха на комунизма като идеология. Между редовете ще се видят мнозина от героите на онова време, белязано от възторг, надежди и трогателна наивност.
Авторът не крие намеренията си да продължи своя разказ за групите от онова време и на библиотечното рафтче до книгите му за Щурците и Атлас да се наредят историите на Контрол, Ера, Ахат, Нова Генерация, Ревю, Клас и другите банди от преломното време. Той вече призова колегите си от незабравимата редакционна банда на несъществуващото вече списание "Ритъм" да се включат в това начинание, защото те познават времето, героите и пишат прекрасно. "Ако направим това, ще сме се отчели пред децата си и техните деца и ще продължим да живеем с надеждата, че и те ще хванат китарите", казва Румен.
Атлас е доказан феникс върху българската поп и рок сцена. Групата има няколко прераждания и продължава да събира почитатели на мелодичния звук и поетичните послания и до днес.
В началото на книгата си Румен Янев пише: "Атлас бе тази музикална фраза на социалния ни преход, която подаде верния, алтернативен на старата естрада, тон за популярната музика на новото време. … Тя започва с "Песен за истината", "Есен" и "Древноримски гадател", преминава през "Кукла", "Полет над себе си" и "Не се предавай", за да стигне до "Капка от любов" и "Един щастлив празен ден". И във вскичките си индивидуалности тази фраза носи неповторима искреност, топлота и нежност. Носи характерното усещане за интимност, за приятелско докосване, за човечност."
25-годишната история на една от най-успешните формации в музикалния ни живот е разказана от самите герои и е вкарана между кориците на тази книга. В нея ще се срещнете с неосъществения архитект Пепи Писарски, колегата му от студентските години Енил Енчев и първия певец на Атлас – Бойко Трифонов. Ще се запознаете със Суки и брат му – Тошо, и ще се задържите по-продължително време с Дони, Пепи Попов, Тео и Пепи Писарски – звездния квартет от годините на "Кукла" и "Полет над себе си". В книгата има фрагменти от гурбетчийските години на музикантите, историята на албума по текстове на Захари Иванов и поглед върху актуалната модификация на Атлас, в която като пазител на печата се появява отново чаровният Писарски в комбинация с художника–вокалист Веско Зерлиев.
"Ще завърша с няколко автентични изречения, в които има и оценка, и кауза, и поглед към бъдещето. Защото тази история не свършва тук. И това е най-хубавото в нея", пише Румен Янев във финала на книгата си.
Пепи Писарски: "През годините направихме много хубави неща, които издържаха проверката на времето. И сега имам какво да кажа чрез тази група. И преди 20 години, и сега нашето послание към публиката е за повече красота, повече хармония и повече любов. Такова послание не остарява и не отмира. Темата е така важна и днес, както тогава. И затова проектът Атлас не е за затваряне".
"Изобщо, ако някой все още умува, дали Атлас са рок, поп, естрада и не знам какво още, ще му кажа, че това си е лично негов прoблем. За мен музиката на двамата Пепевци, Дони и Тео е точно онова, което ни е нужно в периода, когато старата, пошла естрада агонизира и освобождава буренясалия терен на масовото изкуство. И посрещам този албум като първата оплевена и оплодена леха върху отровената земя на нашата музикална душевност", написа Румен Янев в един февруарски брой на вестник "Ритъм", предствяйки албума "Кукла" преди 18 години.
Атлас спечелиха всички възможни награди и оглавиха наличните класации за поп и рок в България същата година.
Формацията е създадена в София през 1985, стартирайки с кънтри-рок като трио: Петър Писарски (китара, вокал, композитор, автор на текстове), Бойко Трифонов (вокал, китара) и виолистката Силвия Райновска, скоро към тях се присъединяват Румен Александров (бас) и Енил Енчев на устна хармоника.
В Младежкия дом до кино "Петър Берон", известен като IV-а поликлиника, те организират първия кънтри клуб в столицата, но са принудени да преустановят сбирките след едно предаване по "Свободна Европа".
Останалата част от историята е в проекта Атлас +.
Коментари