С баса като косачка напред в неизследвани територии.
В нови поля. В непознатото - в Leftfield.
С маска и шнорхел и на първите три трака... Добрите стари болоуспокояващи инструментали от библията "Leftism". Онзи албум с обложката на препарирани рибешки уста. Уста - раззината маска, която поглъща всичко и всички на ситни хапки. Катро огромен кит, в чиито дълбини потъват всички наши плитки човешки създания.
"Inspection"! Проверка: тук ли сте? "Сheck One". Първи път.... втори път... Тук сме! Готови за Космоса и Вселената, за едно истинско Space Shanty, на което да поемем с Нийл Барнс (Neil Barnes) и неговата банда.
Инструменталите се доудължават на място от пулта. И от синтезатора. Машина, чиито разлиствания отпреди две десетилетия се губят в музикалната пустош. Подобно неоткрити никога преди това острови, които Магелан изнамира на първото околосветско пътешествие.
Само че корабът на Spirit Of Burgas 2011 акостира на африканския бряг.
Наизскачат eмсита. Единият е черен и изригва. Тръпката наподобява малко на тази с подканящия всички пого маниаци Макс Риалити от Продиджи (Prodigy) на същия плаж отпреди година. Но тук имаме и бас китарист, и барабанист, че даже и бисове - напълно редовен концерт. И все пак това, което накладе огъня в душите, бе първобитното. Неосъзнатото. Дивото. Племенните тъпани и подвиквания. Става въпрос за култовото "Afro-Left"; за "Swords" и за пеене на чист зулуски език, който хвърля всички директно в битката. За шестизмерния аудио-визуален епос "Afrika Shox" под диктовката на шамана!
И пак изцъклени версии на максимум. Потапяне на подводницата стремително, после изплуване с подкананяния от микрофона, подсладени с лайв инструменти и аналогови томахавки. Издигащи всички право във вечните ловни поля.
Пак, пак, пак! Набиране на неистова скорост, морето се разплисква... и разплискването, от което съзнанието го е било страх, започва да се случва в ритъм. В ритъм, който откликва естествено до полуда на пулса, на мозъчните вълни, на мускулните разтягания и свивания. На всичко!
Концертът свърши. Ама не свърши. И след края си пак продължава. Ехото отеква, край няма.
Тази статия също трябва да свърши. И - аха да свърши, но няма как. Тя продължава да се пише сама и някакси не иска сда достига до завършек.
Подадена е команда на пръстите да прекратят дейност, да се оттеглят. Но не става. Те продължават автоматично сами. Контролът идва от някъде другаде. Странно е, защото контрол има. Но не е ясно на кого е той.
Неизследваните територии сами определят правилата, щом някой навлезе в тях веднъж. Неведоми правила, но все пак правила! - има ред в нагледния хаос на непознатото. На непознаваемото. Смело напред! Докрай. Оказва се, че непознаваемо не съществува. Човек няма и най-малка представа докъде точно се простират неговите възможности, физическите и психическите му параметри.
Там, отвъд, в новите територии, се оказва, че сме дълбок кладенец.
Дълбоооооооооооооооооооок!
Снимки - в секцията "Галерии".
Коментари