Сузана Бака препълни зала България

Сузана Бака изнесе първия от двата си обявени концерта снощи в столичната зала „България”.

Изявата на екзотичната певица и нейния бенд бе от онези редки събития, които не палят висококачествени спорове между фенове и/ли критици дали (и защо) са добри.

Те просто са добри. А това шоу бе много, много добро!

Гигът продължи час и 40 минути. В тях и бисът.

Време и малко, и много, за да демонстрират докрай своето майсторство в областта на уърлд саунда, на импровизациите и на пълния синхрон между бленда и инструменти.

Обръщам внимание – „уърлд”, автентични традиционни ритми, а не „етно”, където всевъзможни фолклорни мелодии се усмихват в поп липстик.

Саундът на изпълнителката от Лима бе емблематично натурален, миксващ ритмите на Перу и Африка. Какао и кръв.

Песните (предимно от последния й диск - “Travesias” (2006)) прозвучаха на живо дори по-убедително от своя студиен вариант.

Така става, когато някой може да пее, от една страна, и се зарежда от срещата си с отзивчива аудиотория, от друга.

Нито за миг публиката не спря да аплодира хората на сцената. Дори и по време на двете балади (поетични строфи и мелодии).

Тук е моментът да щипна един цитат от американския комик и актьор Джордж Карлин: „ Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем”.

Почитателите на музиката изобщо (сред които със страшна сила съм и аз) умеят да преживяват с любовта си към нея. Ала конкретно фенът на уърлд саунда (без значение от коя част на света) – такъв като мен, се е научил да живее в един доста по-различен, по-истински нотен хронотоп.

(Не се извинявам. Нищо, че ще има има нацупондрени.)

На динамичните полиритмии Сузана отговори със скоклива бленда. И плавни танци: тя просто плуваше по сцената, развявайки феерични во(к)али.

Достолепна и боса, подобно своята посестрима, другата дива на уърлда - Сезария Евора.

“The Soul Of Black Peru” – по името на компилацията за „Луака Боп”, лейбъла на Дейвид Бърн (Токинг Хедс), където дебютира Сузана Бака.

Бендът й спрегна акустиката по възможно най-ефектния начин.

Бака съвсем справедливо се обърна към контрабасиста Давид Пинто с „маестро”. Дръм секцията (Хуан Котито Медрано и Уго Браво) вдигна артистична аларма: до възбог. А струните на Серхио Валдес смениха какви ли не мелодични дрехи – от тузарския костюм до палави ¾ хавайки.

Много забавно. Като курортист, дошъл да краде лято, и изгорял на усмивка.

... Навън валеше първият истински сняг. Тоест: беше спрял да вали вече.


Довечера – на същото място и по същото време, е второто шоу на певицата.

О, щастливецо!

На организаторите от „Джаз Плюс” – евала за избора!

P.S. Екипът на “MySound.bg” категорично подкрепя всички, които се възправят срещу идеята зала „България” да се превърне в бизнес център.

Това помещение е може би единственото софийско място извън залите на НДК, където акустиката е открила своята обетована земя.