Концертът на Софа Сърфърс (Sofa Surfers) започна в Sofia Live Club с около 3 часа закъснение снощи.
Причината - типичните за пътуващите музиканти летищни неволи. Никой обаче не си и помисли да тръгва - някои останаха да слушат страхотния джаз на българите Одитъри Осикълс (Auditory Ossicles), други напълниха околните заведения, а когато около един часа се разнесе и клюката, че австрийците няма да излетят от Виена преди три и половина, повечето им фенове просто се върнаха в понаводнения от дъжда клуб, където... групата вече нареждаше инструментите си.
Още от началото на сета, преминал под мотото Bushmills Brothers откакто музиката ни събра, гостите издухаха и последното нетърпение от главите ни с такива баси, че сякаш и плочките над нас се пренаредиха (съдейки по това, че кофите за лед и шампанско, които до този момент събираха дъждовна вода, изчезнаха от местата си).
Въпреки диванното си име (sofa - диван на английски), което носи на много хора асоциации с мързеливата и спокойна лаундж стилистика, шестимата австрийци го дадоха доста твърдо и енергично, достатъчно твърдо и енергично, за да може публиката да завихри някое и друго частично сбутване, не чак пого, ама почти.
Реге вокали, тежки китарни рифове, барабанист с чудовищно отношение към инструментите си и доминиращи над всичко бас линии накараха феновете да крещят заедно с Мани Обея (на снимката) по време на целия сет, акцент в който бяха парчета от последния диск ня гостите - "Encounters".
Диванните сърфисти опровергаха и още едно клише, често повтаряно за тях - макар непрекъснато да ги сравняват с Масив Атак (Massive Attack), момчетата звучаха по-скоро като социално ангажирана кросоувър банда, подобна на Сенсър (Sencer) например.
Това им спечели два биса и публика, невярваща, че ще пропуснат да излязат на трети.
Въпреки цялото снощно чакане, не спираме да ги чакаме с нетърпение за следваща изява.
Коментари