Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Паметник от хитове издигнаха за Георги Минчев

15.03.2011   Ивайло Кицов
Старите муцуни
Днес, когато не съм вече млад, вместо да хвана друг занаят,
вместо да стана кротък и тих, аз на стари години пак откачих!
Какъвто бях, такъв ще умра, но имам причини да не мога да спра...

Една от причините  да откача бе и концертът в памет на Георги Минчев, който се състоя в Sofia Live Club снощи.
 
Събитието, чиято цел бе да събере средства за построяване на паметник на Патриарха в Каварна, гръмна с цялата форца, която именитият покойник заслужава. Не заукопой, обратното – за вечноживия купон, който той възпяваше до последния си дъх, между пробясъците жестокост, с които съдбата – несправедливо!, отговаряше на неговия джентълменски реверанс  към бирата, секса и рок-ен-рола. Да - първосигнална система, без която обаче светът щеше да се върти в обратна посока. Неправилната. Жестокост, породена от завист, че бате Гошо – при това едновременно, пиеше бира, правеше секс и пишеше нотна поезия - между два препинателни знака. Удивителният – на рок-ен-рола. И наливното многоточие на блуса. Поставяйки разбираеми от всички думи, римуваше. Като обличаше в значения радостта от делника. Но винаги: "за да се знае кой е силният пол".

Колко лева бяха събрани снощи, нямам представа. А и – да си призная, не ме интересува (чак толкова). Парите не са всичко. (Обратно – всичко е пари.) Паметникът на Георги Минчев обаче бе издигнат – с музика. И с отношение най-вече. Именно любовта, която струеше от всички присъстващи – музиканти и публика, порази всичките ми възприятия в тези над два часа признателност.

"Думата "паметник" много ме плаши”, призна от микрофона Милена, с което даде гласност на отдавна известното: именно, че бате Гошо си е абсолютно жив и здрав в сърцата  (усмихва се и вдига наздравица с ледено пиво).

Прозвуча голяма част от вечните му хитове, хвърлили мост между няколко поколения – като музика и като послания, чуха се и немалко авторски парчета, с които бандите и отделните изпълнители продължиха през годините идеите на Минчев. Не мина и без традиционната за такъв трибют доза кавъри – от Трогс и AC/DC, през Скънк Ананси, та до Джими Хендрикс и Юрая Хийп. Тук не броя "Блажени години" (така известно като "Рок-ен-рол(ът беше млад") – парчето отдавна е знаково за репертоара на Гошо, задължителен (многооцветен) букет, който той получава от участващите музиканти в края на всеки концерт (ол стар бендът на снимката).

Този път в суперформацията се изявиха Христо Стефанов и Георги Мархолев от Сънрайз (Sunrize), Тони Чембъра от Монолит, подуенци Васко Кръпката и Камен "Кацата" Дойчинов, Ивайло Крайчовски, щурците Кирил Маричков, Жоро Марков и Пеци Гюзелев, чиято сякаш безтелесна ръка отби солото от пътя му днес – към вечността... "Стари муцуни е не толкова банда, колкото състояние", поясни Крайчовски. (Защо Иван Лечев обаче не уважи събитието, така и не стана ясно!)
    
Кирил Маричков – в компанията на Пешето, представи "Бяла тишина",  "Рок-ен-рол ветерани" и "XX в.", Елица Тодорова като че ли потъна в сърдечен разговор със себе си, изпълнявайки "Бяла Яна", а Георги Денков и неговият бенд предложиха интересен прочит на "Почти полунощ е".

"Княгинята на българския рок", както бе обявена Милена Славова, първо настрои публиката (като музикален инструмент) със сърдечни думи към Георги Минчев. Но не обля мъжкото либидо с кофа студена вода и "Нека се обичаме (без да се обличаме)", а заложи на тока - за здрав вариант на "Месо". Че  и "Отгоре". Васко Кръпката се раздаде с почти налудничав ентусиазъм в "Музикантска съдба", след което вдигна адреналина както с парчета от последния си албум "Емигранти" – "Буги- вуги цяла нощ" и "Блус за фолксваген бус", така и с "Мързелив бирен ден", който публиката съпреживя с неповторимия Камен Кацата.   

ЗвездиАналгин) предизвика лек сърбеж на недоверие, че няма да се справи с  начина, по който започна - твърде от страни някакси, "Където е текло, пак ще тече". Но още на десетата секунда вече нямаше и капка съмнение кой е царят на високите... Пак горе и също така бистро – се покачи и блендата на Тони Чембъра, взела отскок от коравата струна на Павел Васев. Монолит удариха "Весело беше на моето погребение" и "Хулиган", в чието соло Васко Кръпката артистично нахлу с хармоника. Сърце ми падна на място, когато Джендема наредиха "Изобщо общо" и "Стара градска морга". Много добра форма демонстрираха и Сънрайз – отново с Ол Аксес Проджект, наблягайки на плътен саунд и на нови парчета ("Bang Bang" например). Разточителен вариант на култовото "Hey, Joe".

Hey, George! Дано си добре там, горе!, усмихваме се и си казваме наздраве с Илияна Йорданова, вокалистката на 5-о чувство, които показаха съпричастност с идеите на бате Гошо с кавър на едно от най-яките му парчета – "Шило в торба".       

Три и половина завършиха програмата точно както бяха обявени в афиша – с джем. Посветен колкото на Патриарха, толкова и на покойния Еци. А и на Духи, сетихме се ние, когато видяхме на сцената кийбордиста на Херманс Улф Бенд Христо Намлиев. Антони Ненов и неговите момчета (и момичето – Невена "Малкия" (с цигулката ) представиха сърцато "Не заваля" и "Старите кучета", подпомогнати от жицата на Пешето. "Прекрасна хипария", както огласи сета им Васко Кръпката.   

Тук някой  спомена още имената на Вили Кавалджиев, на Насо Дирижабъла... Но не толкова като личности, които не са сред нас. А като за музиканти, вихрещи джем сешън с Георги Минчев горе.    

Може и да се повторя, но за  него и песните му не бива да се говори в минало време. Той сам си ги бе определил:

Песни за китара,
песни, за които е излишен отдавна календарът.

….

А нощта, кипейки, започна да залязва.

Аз си бях все така - откачил.

Не мога и досега да се начудя защо паметникът на бате Гошо трябва да е в Каварна, защо?

Ако съществува символ на градска бохема, то това е именно Георги Минчев. И паметникът му трябва да е в София. Насред центъра на столицата.

На мястото на рушащия се монумент пред НДК примерно.
Снимки на Иван Кьосев от събитието - в секцията "Галерии".


4017
100%
 

Август ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031