Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Death Angel: траш адреналин в тавана

18.03.2011   Албена Цолова-Бета
Death Angel

Огън в сърцето, вятър в косите...

… и пламък в очите.

Това би била напълно уместна вметка, за да опише страстта, ентусиазма и радостта, която съм седнала да споделя след концерта на Death Angel, Suicidal Angels, Resistance, Roots Of Death  и Adimiron в столичния клуб R.B.F.снощи.

Бандите от турнето Sonic Retribution, които минаха през София.

Обиколката доведе една легендарна американска траш банда, пръкнала се през 80-е - най-силните години на Бей Ариа "бандитстването" и още три нови групи. Това прави една шарена интернационална компания – американци, швейцарци, белгийци, италианци, гърци…

Световният ден на съня явно се отбелязва сериозно в България, защото тълпите от фенове на траша, които изпълниха Националния стадион, за да гледат Голямата четворка миналата година, не изпълниха дори градинката пред бившето читалище в квартал "Хаджи Димитър", сега клуб R.B.F.. Е, нормално, на Death Angel така и не им се падна дори парче от славата на други, които също като тях са предпочитали репетиционната пред плажовете на Калифорния през 80-е. А и в държавата ни днес има демокрация: всеки най-малкото има право да избира какво, как и с кого да празнува, все пак...

Е, около 200 души избраха предложението на Shadowland Music да "честват" олдкуул траш празника по повод първото гостуване на Dеath Angel у нас. (А на теб и днес ли ти се спи?)

Dеath Angel са репетирали хедбенгинг близо 30 години, останалите имат добри учители, ама, както се казва, и ние не сме вчерашни! Ако бяхме,  нямаше как да издържим на многочасовата тресня.

А тя стартира около 19.30 ч. Клатенето на главите към този момент не е приоритет за все още рехавата тълпа в самото начало на концерта, когато някои си (извинете за израза, но наистина са ми никои) Adimiron се качват на сцената, за да ни подгреят в дружни усилия с още 3 съпорт банди. Засега решаваме да разчитаме за това на останалите групи, защото тази, която, ако и да свири добре метъл в неговото широко понятие, не впечатлява особено. Roots Of Death уж леко качват нивото, но отново нищо запомнящо се.

Resistance – представят актуалните течения в метълкора, подсилени с мачкащ бийтдаун клас "А", но това едва ли е по вкуса на традиционалистите в залата. Тук няма кой да танцува, както си трябва на този стил, т.е. групата не е удостоена с карате долу пред сцената. Все пак музикантите спечелват овации с техничността и поведението си, което те кара да си мислиш, че явно са си внушили, че свирят пред хилядна тълпа. Те са точно от тези банди в безкрайните листи на големите летни фестивали, които обикновено всички ние в повечето случаи - дружно и без угризения, пропускаме. Но сега са ни дошли на крака и се стараем да оценим качествата им. Хората още са на голямо разстояние и на подканите да се приближат откликват дежурните десетима. Тук е моментът, в който се замислям над тур пакета, който някой със забавно име като Бжебжински например, е изготвил: тур пакет ала "олдскуул среща модерни времена '21". За резултата не мога да говоря, той е въпрос на собствена гледна точка.

Adimiron, Roots Of Death и Resistance са все млади и неизвестни на по-голямата част от родната аудитория, които, както се очаква, дават всичко от себе си, за да са достойни за плаката, където техните имена са редом до това на големите Death Angel (на снимката).

Но истинската подгрявка в лицето на добре познатите ни от вече-им-изгубих-бройката концерти в София, Suicidal Angels предстои… Ох, остави подгряването, ама някой да ни беше предупредил за това, което ще последва, когато на сцената се качат филипиносите. А иначе (може и да не вярвате), но доста голям процент от хората в публиката бяха дошли именно Suicidal Angels. Ах, ама много амбициозни тия гърци, бе! Преди да сте повярвали, че Suicidal Angels са от Гърция, и вече четяхте за новия им албум по прес рилийзите на един от най-силните метъл лейбъли - Nuclear Blast, нали!?. Така е, заслужават си суперлативите, обиколиха за нула време повечето от най-престижните истински метъл фестивали по Европа, и е в реда на нещата вече да имат заклети фенове и у нас. Което е видимо с просто око и тази вечер.

Гостите тотално владеят не само инструментите си, но успешно се справят и като кукловоди на така или иначе готовите да вдигат ръцете 200-а човека. Те са чували достатъчно траш групи, за да могат да усетят влиянията в бандата. Но всички тези класически хватки на старата школа никога не омръзват и няма как да дразнят, когато са така добре пипнати, изсвирени с толкова хъс и в крайна сметка са ни на сърце.

Да, правилно прочетохте по-горе - не повече от 200 души. Малко хора посетиха лайфа, най-вероятно заради натрупването на твърде много концерти в кратък отрязък от време… Феновете трябваше да направят труден избор между това да гледат едно от две тотални олдскуул легенди, и двете от които - и D.R.I., и Death Angel за първи път в България. И наистина, разделяне на публиката имаше… Ама да не съм чула да се оплаквате, ей!

Death Angel не бяха активни като група през 90-е и съответно нямаше как да свирят в Унгария по това време . Иначе 99% дупетата ни в онези години да са видели 20 часа път до някоя будапещенска зала заради тях…

Към 23 ч. обаче, без да ни се налага да чакаме по граници, пред нас излязоха Death Angel.

Веднага се вижда, че тези тук не само са ни яко "навити", но и са като на пружина. Когато си го носиш вътре и е истинско чувството, то остава да гори години наред (да не кажа завинаги). Това с най-голяма сила важи за откачения китарист Rob Cavestany, който всъщност вписва името на групата в метъл енциклопедиите през 1982, и съзаклятника му - също от класическия отбор от 1984- Mark Osegueda.

Фронтменът Mark Osegueda представя членовете на бандата един по един. Това са: Ted Aguilar - китари, Damien Sisson – бас, Will Carroll - барабани. Съставът, разбира се, е претърпял промени приз годините, но в този си вид бандата несъмнено е добре смазана машина (ако ме извините за клишето). В така представения състав е записан и последният албум - "Relentless Retribution". С песен от него - "I Chose The Sky", отварят сета си.

Оттук насетне се мятат коси, размахват юмруци и хеви метъл знаци, което си го знаете, но буквално галенето в публиката - както прави коте, докато ви мърка, притискайки се до вас, едва ли сте очаквали. Нещо такова прави Марк, като прикляка и се плъзва на колене в публиката. Роб пък направо "стъпва" и "потъва" в нея, свеждайки китарата си до нивото на рошавите глави и висящите долни челюсти, прилепени до сцената.

Монолозите на вокалиста, когато е гордо изправен пред тълпата и праща поглед до дъното на клуба към по-пасивните гости, изглеждат сякаш води активен диалог с публиката. А доволната му усмивка подсилва харизмата, която - така или иначе, е само още един коз срещу вече предалите се в плен сред редиците долу. Фронтменът е чудесен пример за това как завиден професионализъм се съчетава с непринуденост, която чувстваш, че няма как да е "заучена". "Говорих си с хората преди лайфа и всички ме питаха дали ще свирим нещо от първите албуми", нажежава обстановката той. Следва завръщане към демото от 1986-а "Kill As One". Напомня ни, че така разпространеното през 80-е tape trading (размяна на аудиокасети) е чудото, благодарение на което сме заедно днес. Това няма как да не се отбележи с поздрав от дебюта на бандата "The Ultra-Violnce" (1987)…

По това време не само народът в клуба вече се е увеличил, но и адреналинът удря тавана. Марк споделя без преструвка, надвесен над първите три потни реда метъли : "Да, гледах Голямата траш четворка и беше изумително, но това, което виждам тук, е още по-яко".

Гостите забиват и химна на тълпата тази вечер - "Thrashers", и клипирания "Seemingly Endless Time" (от албума "Act III" (1990). Отбелязвам, че песента си има видео, защото по онова време се доверявахме на препоръките на кака Venessa Warwick в култовото й предаване по MTV Headbangers Ball, а тя определено го въртеше…

И докато Death Angel признават още в първата част от сета си - а и не спират да ни го повтарят до края, че сме готина публика - "истинска красота", че сме най-сърцата и гореща публика и така нататък, то Suicidal Angels, чието сценично поведение по принцип си е малко по-хладно и дистанцирано, минават с едно-две "София", "супер сте", "всеки път е така", "винаги е хубаво да се върнем тук". Като слизат от нея обаче, ми споделят, че концертите в София са сред най-силните им преживявания. 

А и ние ги посрещнахме достойно. Като ги отпратихме, замечтани за следващия път, когато дестинация "София" ще е в планера на момчетата.

Death Angel в момента вероятно стоварват апаратурата си в Константинополис, както се изразиха гърците, когато говорихме коя е следващата точка за найтлайнъра и двата вана, които са умело прикрити танкове за сухопътна атака, май...

Но бас ловя, че си говорят за това как е било България.



2541
90.48%
 

Август ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31