Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Каварна Рок Фест 2011 форсира с метъл на макс

16.07.2011   Албена Цолова-Бета
Соло жица - Грег Макинтош

Привет!

Поздрави от морския бряг! Време е за Каварна Рок Фест 2011. Което се повтаря година след година, а очакването за метъл купон на стадион "Калиакра" е изпълващо и мобилизира хиляди почитатели на твърдия звук от цялата страна. Та дори и от съседни държави.

Така е и тази година. Човек се чувства някак спокоен, когато знае с кого си има работа. Loud Concerts като организатори, "Тангра Мега Рок" като официално фестивално радио, Александър Бояджиев като стейдж мениджър, момчетата от професионалната охрана и вълните за фон на събитията. Всички си вършат работата за шестица, а останалото е в ръцете на бандите и феновете.

Тазгодишният лайн-ъп на вече традиционния летен фестивал се различава доста от предходния. В голямата си част поканените групи дълбаят в по-мрачните и дълбоки дебри на човешките емоции. Артистите са преобладаващо дарк, готик метъл и това определено е новост за концертната практика у нас.  Първата вечер - 15 юли, на сцената на посрещналия ни със свежа зелена трева стадион ще се качат последователно Dreamshade, Katatonia, Парадайз Лост (Paradise Lost) и Соната Арктика (Sonata Arctica).

Веднъж започне ли веселбата в Каварна, няма спиране до самия край на събитието. Денят тръгва ударно още със саининг сешъните с групите, където, въпреки над 40-градусовото изпитание, по около 30-а die hard-ове тъпчат на едно място, докато зърнат своите любими музиканти. И аз съм между тях. Останалите са по импровизираните кръчми, бира-скари и подобни из града. Или на по мента на "капанчето" на плажа.
 
Саундчекът тече и часът за началото на фестивала е все по-близо. Само няколко часа по-късно вече се източваме навън от стадиона, а нощта е паднала тежко и пълната луна наднича зад стройната сцена. Няколко минути след приключване на сета на Парадайз Лост си мисля, че екипът на News Of The World го няма, за да отбележи, че техните момчета от бандата Парадайз Лост са очаровали морската метъл столица с участието си на Kavarna Rock Fest. Ние обаче има как, и го правим.

Сред участниците тази вечер има и едно непознато име. Това са Dreamshade от Швейцария. След шоуто им ги засичаме постоянно из стадиона, търсят контакт и искат да знаят как са звучали. Ами, звучаха си много добре, ето това е големият плюс една млада неизвестна банда да бъде включена в голям фестивал – името й се чува, че и фенове си спечелва. Модерни, стегнати, млади и нахъсани. Метъл кор, Къси поддържани подстрижки, обилно татуси и тесни джинси – ето това са новите метъли.

Кататония са във фестивалното градче още от четвъртък, Опет пък отказват ("поради нежелание") сайнинг сешъните, а времената са особено тежки за термометрите на мястото. След злочестата дата за уж концерт на шведите у нас, обявена от менте промоутър и наранила чувствата на мнозина, те вече са тук, ама наистина!

Слънчевата мараня замъглява не само погледа, но и съзнанието. Което едва ли помага на момчетата от Кататония да понесат по-леко факта, че им се пада да свирят по светло мрачната си музика. Но ни завладяват още с първите парчета   "Liberation" и "My Twin".

Непосредствено след това още хитове - "The Longest Year" и "Ghost Of The Sun", и докато китарджиите куфеят яко, Йонас (Ренске – вокали) присвива очи срещу злото слънце. Сякаш изживява мъката, която е въплътил във всяка дума от текстовете, а черната му риза с дълги ръкави го пази в неговия си свят на "смахнат" скандинавец, който със своите странности е дал толкова много за идентичността на бандата. Кое прави Кататония специални ли? Ами, по-особената им като ритмика музика, дългите композиции без очакваните метъл рифове и класически трикчета за смилаемост на песните, често "нелогичните" смени в темпото на самата песен и това тежко провлачено "оплакване". А също и личните, депресивни лирики, и емоционалното пеене на Йонас. С всяка следваща песен, която подхващат, ти се струва, че то е още по-емоционално. Така на "July" и "New Night" става вече доста тежко. А само да беше тъмно, да беше нощ и да можеше бандата да стои още по-добре на сцената, погалена от леки светлини и сценичен пушек… Ах, само да беше… Но да не се лигавим! Двамата нови членове в групата, след напълно неочакваното напускане на братята Norrman, се справят отлично, а Anders, благодарение на когото имаме тази перла в дарк метъла, е тотално усмихнат и бичи закачливи стойки.

Надеждата да изсвирят нещо от култовия "Dance Of December Souls" (1993), колкото и абсурдна да е тя - предвид, че музикантите избягаха стилово от това, което представяха тогава, умира след биса и окончателното "чао". А имат и задължителни за сет листа песни от новата си ера, както и актуален албум - "Night Is The New Day".

Минава 20.00 ч. и жулещото слънце май-май ще си ходи заедно с Кататония. Което е добра новина за феновете на Соната Арктика. Те гордо се потупват по гърдите, откъдето надничат вълци и белобради старци и разни други същества от обложките на албумите на групата, щампирани на черните тишърти, които носят, че това е тяхната вечер. Че това, видиш ли, било нощта  на Соната Арктика. Дискусията дали това е така не би била полезна никому. Всеки си знае защо ще е на крак пред сцената поне 5-6 часа тази вечер. Не е тайна, че в България най-много се харчат хеви, пауър бандите и логично фенската маса пред сцената набъбва при появата на финците. Иначе "киселият" фронтмен Тони Каки разправя, че е гот да са тук…  С всяка следваща песен сетът им ми се струва супердълъг. Завъртени сола, високо пеене и китарни стойки тип Скорпиънс (Scorpions) забавляват поизпържената нeколкохилядни тълпа, докато нощта пада над стадиона. Отвисоко той изглежда като препълнен плувен басейн, където хлапета се плацикат и скачат. Трамплинът е сцената, и от него да скочат се готвят Парадайз Лост.

Но има време. Соната Арктика ще изсвирят добро посвещение за вечерта - "Full Moon", и три изпълнения на бис: "Don’t Say A Word", "In Black And White" и "Vodka". На мен лично ми звучат малко натруфено и сега си давам сметка защо са събрали толкова много фенове  у нас. Ситуацията вече изглежда по друг начин - когато по сцената играят светлинни и пироефекти, тя не е вече толкова дълбока и светла.

Честта да закрият първата вечер в ролята на хедлайнъри се пада на британските класици Парадайз Лост. Те са си като вкъщи, срещат се с приятели и просто споделят. Споделят емоции, съпреживяват години на фенска отдаденост и нещо много повече – музиката си! Българската публика не е свидетел на такова шоу за първи път. Тя далеч не за сефте се включва в някои от великолепните за хорово припяване песни. И макар това да е третото гостуване на формацията у нас, досега знаменитите англичани нямаха възможност да покажат себе си на 100%, а ние да се насладим на 100% на изпълнението им. Първият път - преди 5-6 години трябва да беше, те, подобно на Кататония, прилъгани от онзи уж промоутър, трябваше да изтърпят куп неуредици, като напрежението накрая си каза думата. Наложи се да преглътнат  закъснялото с 4 часа шоу (с отвратителен звук и "Fuck you!"), вместо "добър вечер" от от мистър Холмс. През 2007 беше второто им идване тук, пак с кофти саунд и не особено добро настроение. Досега обаче. Този път вече си е съвсем истинско. И те, и ние, сме си навити на макс! Ето това са Парадайз Лост, такива, каквито трябва да бъдат чути и видяни.
 
Фигурите на Ник Холмс (вокали), Грегър Макинтош (китари) (на снимката), Аарън Аеди (китари), Стивън Едмондсън (бас) и Адриан Ерландсон (барабани), които бих познала дори само по силуета, изпълват с величие осветената в тъмни краски сцена. Красота! Дали сърцето е спряло, или просто изчаква началния акорд на откриващата сета песен "The Rise Of Denial", за да влезе в ритъма й, така и не разбирам. За пореден път - вероятно да отекнат във вечността, звучат една след друга "Pity The Sadness", "Erased", "I Remain", "Hollow Land"… Следващият удар е на близо 20 години - "As I Die". По време на неговото изпълнение реакцията от страна на фуновете е също така експлозивна. Как да си поемеш дъх, когато следва серията "The Enemy", "Forever Failure", "No Celebration", "Enchantment"…  Холмс пее като Орфей и изчаква уверено и с хитър поглед реакцията, когато обявява "One Second". Знае, че обляната в червени топли цветове публика ще подивее, наясно е кой е и защо е тук. Тук е, за да "управлява", според актуалния лаф от фестивалното радио.

Холмс "дирижира" с премерени движения, сдържан като бърборене между песните и студен зад микрофона. Дългите пръсти на Макинтош, върнал имиджа си от ранните години на групата, пипат умело по струните, Арън е с доволно изражение, стремящ се да е възможно най-близо до публиката, - толкова, че чак му се ще да прескочи мониторите пред себе си и да забрави за оградата пред сцената. Стивън, видимо отслабнал и със скромно присъствие, също не крие радостта да споделя тези мигове с нас. Новопостъпилият в групата - Адриан, който от жилаво момченце с къса косичка от първия албум на титулярната му група At The Gates, сега се е превърнал във възяк и чернокос исполин (но все така бейби фейс) с изписано на лицето старание и благ характер. Всички те са професионалисти до мозъка на костите си. До последна капка кръв. Тази група излъчва хармония. Хармонията, която много формации така и не могат да открият, не могат да постигнат.

Репертоарът продължава с "Requiem" и титулната пиеса от  последния албум "Faith Divides Us Death Unites Us" (2009). Тя  също е толкова добре позната на публиката, както всички песни, които гостите свириха от новия, от старите, от най-старите си проекти. Пеем с групата. От-до.

После - назад във времето с "Embers Fire". Анонс за това, че ще си ходят, и бис - "Say Just Words" и "Last Time". Великолепен сет! Размазваща атмосфера и край, след който иде обичайната борба пред сцената за палки и перца. Парадайз Лост не само са си заслужили определението "законодателите на готик метъла" след над 20 години на сцената. Имаме пълното основание да им го присъждаме всеки ден. Отново и отново.

Не мога и да си представя, че съществува група, която да надвие тази по отношение на присъствие на сцената, по искреност, без тя да е афиширана. Общност, събрала музиканти,  брилянтни не само като индивидуалности, но които образуват единна сплав, които са толкова много себе си, когато свирят, че си мислиш: "Господи, тези хора са създадени да са на сцена! Изпратени са да творят история" Това са Парадайз Лост! Животът е прекрасен, когато знаеш, че ще ти предложи още и още срещи с тази група. Тя ми докарва силен душевен екстаз. И този път, както на концерт в Унгария през 1993, както през 2003 година в Гърция, в Турция пет години по-късно, както всички други пъти... Нещо вътре в мен ми казва, че ще е така завинаги. Не са много съставите, които с лекота очароват така трайно и безвъзвратно.

Морският метъл "масакър" продължава довечера със силата на Швеция и нейните чудати творци Опет и Тиамат (Tiamat), португалските даркове Муунспел (Moonspell) и Sylosis от Острова.

А сега Бета отива да се срещне с Johan Edlund, да провери добре ли е научил гръцки език и да му подари тишърт на Superman.

От какви подбуди и с какви последствия, ще разберете в утрешното включване от мястото на събитиетo.

Снимки - в секцията "Галерии"



2648
100%
 

Август ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31