Райското медено поле на Беглика


Райското медено поле на Беглика

2117

Някъде в ядрото на планетата с име Родопи...

С всеки следващ завой по дивия земен път покрай ръкавите на Беглика умората и нетърпението са изсмукани от полузабравената енергия на мястото.
Пролуките между боровете, искрящата вода, студеният чист кислород. Хората. Поляните около големия полуостров отново са оживели под енергията на традиционния на "айляци".

Няма тъмнина в нощта. Тя е светла от оживлението от музика, палатки и огньове.

Сцените са две: "Каба" сцена - главната, с по-важните и международните колективи, и прикътаната край езерните води "Айляк". Няма момент от денощието, в който някой някъде да не свири на нещо. Тъпани, тарамбуки, диджеридута и вездесъщата гайда се чуват зад всеи завой на язовир "Батак". Барабанната работилница работи ударно, както и по тъмно, така и по светло. Бъни от Оратница преподава на начинаещи перкусиите на Африка, България и Бразилия. Във всяка гора гори огън и усмихнати хора сноват като мравки. Като пчели, открили своето райско медено поле.

А спокойните хладни води отразяват и пречупват всичко. Те се появяват и изчезват от всички страни. Накъдето и да се завърти човек и да опъне хамак или просто да поседне в някой от книжните уъркшопове да почете или послуша. Единствен язовирът побира в съзнанието си всичко това. Подобно на царицата-майка, която направлява всички жужащи пчели в общо кошерно съзнание.

Говорейки за работилницата по пчеларство и насекоми, няма как да не споменем изявата на Насекомикс - при това след като вокалистката Рони стана за втори път майка само седмица преди феста. Открилите втората вечер германци от проекта Кословски от далечния Хамбург показаха, че могата да бъдат сбъркани с балканци. Музиката и енергията им не бяха много по-различни от Мерак Стандарт например. Щурите чужденци дори импровизираха нощно къпане. По това време Хорхе от Оратница - в компанията на три вида тарамбуки и домашни ракии, се обясни в любов на Родопа с голямата си нова гайда. Към импровизираната край водата явка се присъедини и гол нощен сумист с тарамбука под мишница. Това се случи край ракиения бар от изпечена кал с запалени отвътре отвесни дънери - още един от уникалните козове в ръкавите на язовира.

В този късен момент малко по-надолу на малката сцена "Айляка" бе туширал бахъра. След цял ден рага-джа-кузита по никое време се бе сформирала странна импровизация. Към DJ Skill на два грамофона се бе включил в системата на един дебело ръмжащ контрабас. Незнайният русенски воин поддържаше толкова плътно и точно темпо, че от пулта "умелият" жокей на котлоните си вкарваше серии скречове в манджата. Това бе застройката към рапиращия скоростен Цецо. Класически квартален БГ рап със задъхване от емоциите на горещата ни страна. След поредното струпване на строфи той си сядаше на тревата, а изгряваше една чудна лунна Надя с тюрбан на главата. Тя нежно залюляваше последната рима с тяло, крака и уста, отдалечена от микрофона точно на 20 сантиметра. Призрачната девойка навярно имаше невидима цедка, през която минаваха само най-гальовните тонове. И заедно с притаената в шатричката кротка китара се обаждаше и допълваше мрежата за насекоми. Петимата "антидепресанти" (в една от римите им присъстваха и антидепресанти, наред с другото) бяха като срещнали се кунг-фу майстори от петте класически Шаолински стилове.

За Жерава, Дракона, Змията, Тигъра и Леопарда пък можеше да се научи през деня на голямата поляна. Имаше цели два уъркшопа по бойни изкуства. Преподаваха се първи стъпки във Винг Чун (стила на Брус Лий). По-напреднали ученици от иранската школа The Path Of Kung Fu в София пък се упражняваха помежду си и под негово ръководство.

На третата вечер все пак дойдоха балканизаторите Попа Шапка от северната ни съседка. Те предвестиха задаването на Оратница по-късно, които излязоха във видеоизменен състав, - както и Мерак Стандарт предната вечер, в който  се включи Шаманчето (Tripple - A) - с Митачето на саксофона и тандем визуализационисти като Splash Damage. Яркият им стил отново не се загуби, въпреки поредните инструментални рокади. Това като цяло остана и най-характерното звучене за  феста.

Завръщане към природата и традициите е това, към което наред с последния технически писък, се стремят напредничавите млади хора. Същите, които бяха пременени в продължение на три дена като едновремешните си прадеди на луда възраст отпреди двеста години.

За оригинала Климент, с който завърши програмата, е достатъчно просто да споменем името му.

Само по себе си то носи вече достатъчно силно усещане: Климент.

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Judas Priest - "Invincible Shield"

Видео


Албуми


Judas Priest - "Invincible Shield"

Точно 50 години след издаването на дебютния си албум, Judas Priest доказват на света, че за рока няма възраст....

Най-четени новини


виж всички