Sharam зад руля в Ялта, акостирахме на непознати брегове

Столичният клуб "Ялта" - тая сладка болка, отново привлече мало и голямо, а на руля под платната оная вечер за пореден път застана Шарам (Sharam).

Капитанът трябваше да ни отнесе на бразилския плаж този път - та нали щеше да се празнува излизането на микс-компилацията му от клуб Warung beach...

Е, гостът не се съобрази с предварителния анонс, а пускаше каквото си иска. Това странно съвпадна и с камертона на моята душа - не прекалено много вокали, но наситен с хитове сет, негови "Patt (Party All The Time)" и чужди (Саша (Sasha) - "Cut Me Down"). Явно желанията на широката аудитория също бяха подобни. Клубът бе препълнен, а аз, понеже отдавна спрях да ходя на сауна, се наложи да изчакам на Белия бар да стане три часа. Озвучаването и напитките си ги имаше и тук, но както казваше един шахматен гений: "Тълпата ме убива".

Видях началото - стига толкова (засега). По едно време много от митинга бяха напуснали, все пак голяма част от населението се износва в късните алкохолни часове, докато аз се чудех има ли наистина криза, или всичко е бутафория (защото други тепърва влизаха към 4 ч.)

В един светъл момент се намерих на дансинга пред колоните. Ох, не бях слизал на този етаж от няколко мандата насам. Причината бе дежа-ву от евро диското с M - "People" и "Movin' On Up". Жив да си ми, вуйчо Шараме! Сготвяш двайсетгодишна манджа като току-що заврял в микровълновата карфиол.

... Колелото на исто(E)рията така ме завъртя, че изгубих всякаква представа за време и място. Но нали в крайна сметка това беше целта. Затова именно бях дошъл, не вярвайки че ще напипам пак в себе си така силно хаус пулса, че да забравя да си тръгна. И все пак, колкото и късно да беше, Шарам остана и продължи да пуска и след това.

Определено пак му харесахме.

Той на нас също.