Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Много шум за нещо: Sea Оf Black Festival дебютира шумно в Бургас

20.08.2013   Албена Цолова-Бета
Zombie Inc

Самуeл е на по-малко от една годинка, когато татко Светльо "Траша" и мама Марги го завеждат на дет феста в Бургас.

Снимам ги. Тогава нямам представа колко емблематична ще се окаже тази фотография. Годината е 1998, а това ще е последното издание на металиадата край морето, която ще се проведе на открито, в бургаския летен театър. После я има още две години, но на ново място – в клуб Satan, и в един момент традицията за провеждането й всяко лято просто ще секне. След 2-3 години надежди, че е просто пауза, вече ще сме се примирили, че каузата е загубена. Никога обаче няма да забравим прекрасните моменти с приятели от цялата страна и купища банди, които сме имали късмета да уловим тогава. Някога вярвали ли сме, че легендата ще се завърне, че фестивалът ще го има отново? Слабо вероятно.

Но това му е силата на метъла, че тръпката по него, за разлика от живота, не угасва. Никога.

Самуeл е висок дългокос тийнейджър, когато го виждам сред публиката на Sea Of Black Fest 2013 с баща му. Светльо стриктно следи програмата, наблюдава и боцка ред след ред на "настолния си компютър" във вид на многолистен А5 тефтер. Пише репортаж за датския The Power Оf Metal Webzine. Силата на метъла, именно тя е довела и него, и сина му на същото това място. 15 години по-късно.

Поколенията са се сменили. Но не съвсем. Щафетата е предадена, но в маратона продължават да са и хората от старата школа. Бира, слънце и много метъл имаше в продължение на около десетина години поред на бургаския метъл фест. Сега, през 2013, когато "Бабата" решава да се бори да върне името на легендарния фестивал, има и носталгия. Носталгия по отминали времена, по несъществуващи вече банди, по лица, случки и хора, за които само съзнанието ни пази спомен. Дошли са обаче и 20-годишни фенове, които я са чували за феста преди, я не. Но са надъхани.

Фестивалът е много разнообразен стилово, 13 банди със собствено звучене. Български и чужди. Нови и по-стари. Публиката също е шарена. А, и между другото, вместо на 18 август ми обявяват коя е "Мис България", да бяха минали на феста да видят колко много доказателства за красотата на българката имаше там!

Пък и настроение - още от самото начало. То е хардкор от Death Squad. 15.00 часът. Софийската агитка е доста активна. Следващата банда е блек метъл. Това е  Claymore. Групарите попълниха дупка, която отсъствието на Wartime отвори в последния момент. Сцената е огромна и само фактът, че по-късно, по време на изпълнението на The Revenge Project, на нея се кара скейт (Диди, луда си!), може да даде идея колко (ако нямате представа за размерите й, де). Русенците Claymore някак не успяват да я запълнят. И не става дума за численост на музикантите в състава. Новото явление в българската сцена - Obsidian Sea, следващите в афиша, са трио, а са така масивни. Хората ги кльопат добре, Martin Schirenc любопитно наднича от бекстейжда, когато тромавият бас застъргва слуха му. "Това трябва да е дуум банда, супер, ще ги слушам!, обяснява ми той и след като надаваме ухо, в някакъв момент той ме сръчква: "Бета, тези двамата пича от бандата и онзи, долу, са братя, нали? Изглеждат досущ еднакви…" Такъв е той, Martin, нищо не му убягва. Басистът на Obsidian Sea изглежда има брат близнак наистина. Обаче Коцето от Coprostasis е един, той е, както се казва "веднъж". Способността му да забавлява с не толкова дълбокомислени шегички между песните дава много на Copromafia-та. СмЕх, смЕх, сценична акробатика и парчета като "Измеренията на мозъчната ферментация", "Пиян, дрогиран от повръщня окупиран", адекватното на обстановката "След плажа в екaрисажа". Последната ъф корпс е "Copromafia"… Това са те - Copromafia-та. Поддръжниците им в мелето пред ограниченото пространство между сцената и седалките на театъра е безподобно през 30-ина минути, в които свирят. И те, като и предните две банди, имат проблеми със заглъхващ микрофон, с изчезващи китари и подобни, но нали затова се сервира алкохол - да се утешаваме. Графикът обаче е стриктен. Следва сериозна група. Scapegoat! Дупница (и изобщо Благоевградски район) е дала немалко на екстремната ни сцена. Сетете се за Powerdrive, Ork, за всичките проекти на Ники Велев и т.н.

"Култ, братле!", се чува оттук-оттам, но лудницата е пълна като канят "Грузинеца" от друга легендарна българска банда - Necromancer, да пее с тях на една-две (извинете, не знам къде се намирам - б. а.), реално ли е, дежавю ли е, или това наистина е "Грузинеца") песни. Вместват се в определеното време с 6 –7 парчета, между които и "Boundless Land", както и "Shadow Over Insmouth", с чието начално провлачено дране "Гларуса" се справя йекстра. Много яко, браво, пичове. Комплименти и за Corpse, които, някой да ме ощипе, моля, но излизат в оригинален състав, а не с "пришълци" музиканти, както по-рано се е пошегувал китаристът Христо Христов, когото вероятно по-добре познавате от Enthrallment. В програмата на Corpse са "Onanist", "Horrible Existence", "Cannibal Story", "Ecarisaje", "Coprophilia", "Still Alive", яко Napalm Death-ска"Spasm" и, естествено, кавър на "Consejos Narcos" на Brujeria. Нито голямото гърло "Иваша", нито Иво на барабаните, нито Ицо са бУедните юноши, които ще зърнете в концертен запис от 1991 от родния им Плевен, ако разровите "Тубата" за клипове, обаче ентусиазмът им изглежда да е също толкова голям като едно време. Дано не греша. И дано "Mortal Terror" (1996) не си остане единственият албум на тази стара банда, отсрамила сцената ни в самия край на 80-те, че и ние  имаме дет/грайнд по това време. И макар да свирят по-модерен стил, следващите пичове също са стари пушки. S.I.M.B. (Satan Is My Bitch) излизат към 19.00 ч. Това е проект на баш шефа - организатор "Бабата", в стил "стоунър метъл", който обаче се води холандски, понеже тримцата, барабар със Светльо (Blood Brothers) на баса и Чико (Artery) – барабани, живеят и се творят в Холандия. Праскат със завидна сработеност почти целия си дебютен албум "Monday Superblues". А, представете си, китаристът им Jeff (?), който впоследствие пита как е било, ми обяснява, че това е едва втори-трети негов концерт с тях. "Ес-Ай-Ем-Би!", обявява "Бабата" и след нея ще трябва да отстъпят на другите холандци - Get Some! Не се притеснявайте, ако не ви е познато името, но ако си падате по Mаdball-ски хардкор, ги чуйте. Вие може и да не сте запознати, но крюто долу, пред сцената, ги подкрепя не само с импровизирани стейдж дайв и крауд сърфинг, но и с припяване. В цялата лудница на музикалния подиум изниква Александър "Шута", за да даде рамо с вокалите за едно парче и, нали го знаете – той е като фурия, сцената му е тясна.

С транс поклащане до истерично мятане на коси и крайници пък феновете на Center посрещат своята банда. 20.+00 ч. е добро време за първото ядене за деня, а защо не и първата бира. Бета пробва – работи. Нали са инструментална формация, няма какво да се вика. Center са големи музиканти, констатират го и австрийските им колеги от Zombie Inc., който следят фестивала и бандите, които свирят от-до. Към края на сета им вече е доволно тъмно и играта на светлините по сцената говори вместо вокалист, какъвто те, надявам се знаете нямат (ако не, миии… проспахте ли последните 3 години?). Музиката им е точно с формата на вълна – пълзи,  като се приближава към теб, се надига бурно, избухва и те удря, а после се отдръпва и така - до следващото ускорение в обратна посока.

Гърците Shock Absorber едва дочакват своя ред. Пийнали и пушнали са прилично и Make (вокали) е като пружина. Публиката видимо ги харесва, а и не само. Чувствата са взаимни, гостите свирят с видим кеф, фронтменът още с първото парче е скъсил всякакви дистанции, пее съвсем близо до хората, подканя ги да  скандират и да влизат в пита. Самият той не жали енергия. Като приключват с изпълнението, всеки от тях ми разправя колко яка е била публиката и колко стабилна сцена всъщност имаме ние, за разлика от тях... Примигвам на парцали, благодаря и аз и, докато си кажем "наздраве!", е дошъл часът на дългоочакваната местна гордост - The Revenge Project. Повече от ясно е, мело детът им се приема чудесно от тълпата, която вече наброява 400 човека - загрели и готови за стабилна куфня. Звучат и седят добре, "Макса" комуникира с феновете… В един момент обаче Златин и "Стафа" хвърлят рязко китарите и се втурват към левия (десен откъм публика) ъгъл на сцената. Там поне 4 гарда са се скупчили над един фен и го ритат… Жалко, това сигурно съкращава планирания им сет По-добре щеше да е да минем без тъпотии от този род, но уви. Не знам как точно се разрешава ситуацията, но бургазлии скоро продължават изпълнението си. Скандиранията за още няма как да бъдат удовлетворени. Време е за друга банда, израстнала на Морската градина на града - Vrani Volosa. Именно на този фест преди 15 години се запознах с Христо, който, нека споделя, мили, дами и девойки, по онова време имаше коса, дълга до под кръста му и все още не беше сформирал групата на Враните, а за брадата не съм сигурна дали дори беше набола…  А вижте ни сега, пак сме тук, аз пак пишеща, а той - с група със стабилна фен база. Щастливи хора сме ние, ей. Как да не пееш с пълно гърло на "Слънце" и "Крушение/Wreck". Красива гледка са и момчетата на сцената (обичам ви, бе! –б., а.) и дружния многоброен хор пред нея! (нали така, Стейси, Сиси, Зори, Сами, Анжела и всички вие - примерно 398, на брой хубави хора, които присъствате) (Бета-а-а-a-a, ей ти тук една носна кърпичка - розова; стига р'ва, удави бабите около Веско Маринов в зала 1 на НДК, метъл ли е т'ва, а?! - б.,р.!). Как да не настръхне човек. Синдрома "Кореком", при който харесваме само "вносното" в музиката, е преодолян и като че ли сме прогледнали и за нашите родни банди и сме готови да ги оценим по достойнство и подкрепим. Отново!

Враните - може да се каже, имат двоен празник. Първо свирят директно преди специалните гости, хедлайнърите Zombie Inc., и второ - срещат се отново като приятели с техния фронтмен Martin Schirenc, също познат като El Cochino, с когото свириха у нас на мини-турнето на събралата се наново по онова време (2006) култова дет банда Pungent Stench. Да припомня: Martin свири (свиреше) на китара и пееше. Празник е и в моята душа. Обожавам артиста Martin с целия му хумор. Плюс сарказъм, интелект, уникален глас и сценично присъствие. Обичам и човека Martin  - уникален и благ индивид, "тревопасен" като мен. Всичко това с пълна сила важи и за Zombie Inc (на снимката, дело на Станислава Спасова). Представят любимия ми стил – олдскуул дет метъл, и го правят по уникален начин. Зомби-концепцията е добре пипната, сценичните зомби костюми и маски, както и грамадния бекдроп с още зомбита, протягащи безжизнени ръце към апетитната тълпа, долу, са повече от въздействащи. Професионалисти от висока класа, Martin Schirenc (вокали), Gerald Huber (китари), Wolfgang Rothbauer (китари), Martin Arzberger (бас) и Florian Musil (барабани) изпълняват перфектно 13-те песни от сета си, като се започне с "Cum Undone", "Challenge Of The Undead", "The Rocking Dead", "Resurrection Guaranteed". Не съм сигурна дали представлението им има кулминационна точка, защото е суперяко. Oт-до. Всеки детайл е на 6, а и публиката е изтрещяла, връща обратно към Martin "човешките вътрешности", които той щедро мята към нея. Продължават с "A.C.A.B." ("All Corpses Аre Bastards"), едноименната от актуалния албум - "Homo Gusticus", и "We Must Eat!". Още 4-5 парчета ("Yeshua Syndrome", "The Chaosbreed", "Bust The Foodchain", "With The Mob", "Grim Bruatlity"...) и трябва да се разотиваме... Не, момент – ще се устремяваме към афтърпартито с групата в местен рок-бар. Много добро продължение на купона. И безпаметно съмване…

Дали това действително ще се окаже възкръсването на един така обичан и чакан с нетърпение в миналото фестивал? Ще има ли второ издание на Sea Of Black Fest? Ще се видим ли пак догодина на същото място, където да ни свирят Necromancer, Desolate, In Somnus и Demonism например, а защо не и Карцер, Биофобия и дори Агресор, защо не? А дано!

"Баба", Стефан "Шиварка", Тошо "Сепултурата", Тихомир "Ламята", Жоро "Евреина" и целия екип организатори, помагачи и ентусиасти, благодарим ви и разчитаме на вас за тежки бургаски метъл срещи догодина.

Снимки на Станислава Спасова - в секцията "Галерия".



6720
100%
 

Август ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31