Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

На крака за Борис Карадимчев

17.11.2013   Гергана Стойчева-Нуша
Борис Карадимчев
Прекрасен концерт по повод 80-годишнината на Борис Карадимчев бе организиран от "Кантус Фирмус" в зала "България" на 15 ноември.

Десет дни преди датата билетите вече бяха свършили - и това не е изненада, предвид популярността на композитора и обичта, на която се радва.

Борис Карадимчев.

В представата ми изниква една от плочите с песнички от моето детство, на корицата е нарисуван силуетът на композитора - с характерния профил, във фрак, с диригентска палка в ръка, а наоколо ноти, петолиния, птички, деца. Не помня името на плочата, но песничките - да. Оказа се обаче, че заглавията им съм забравила (или никога не съм знаела), защото докато разглеждах програмата на концерта имената "Има светлина", "Смешка" и "Робинзон Крузо" не извикаха никакви спомени. Когато обаче сладурите от Пим-Пам, вокалната група, която Борис Карадимчев ръководи още от 1979, запяха, се оказа, че аз тези песни много добре ги знам. И чудесното ми настроение стана още по-чудесно.

Малко преди това Ангел Станков изсвири "Шест музикални картини" - първата публикувана творба на композитора, издадена през 1956. Тогава пиесите са за цигулка и пиано и са посветени на "неговия малък ученик", именно Ангел Станков, който сега вече е професор и прочут цигулар. Още малко преди това, тоест в самото начало на концерта, започнал с дългогодишната "шапка" на програмата на Българската национална телевизия - мелодия, която всички в залата разпознаха - министърът на културата Петър Стоянович награди Борис Карадимчев с ордена "Златен век" - звезда, а публиката дълго и горещо аплодира юбиляря.

Преди краткия антракт оркестърът на Класик FM Радио и пианистът Георги Черкин изпълниха "Проксима" - фантазия за пиано и оркестър, развита по темата от едноименната песен от филма "Момчето си отива", изпълнена тогава от Сребърните гривни.

Още една фантазия, но за цигулка и оркестър - "Something", прозвуча във втората част на концерта. Солистка бе цигуларката Калина Христова, а темата на музикалната композиция са мотиви от песни на Битълс, особено небезизвестната "Something" на Джордж Харисън. За финал на сцената излязоха Маргарита Хранова, Мими Иванова, Орлин Горанов, Васил Петров и Орлин Павлов, за да изпълнят китка от песни, станали едни от най-големите хитове в българската музика.

Още при първите тактове на "Нашият град" (изпълнявана в оригинал от група Танга с покойния Чочо Владовски) залата сякаш настръхна и попиваше жадно красивата музика, толкова позната и толкова любима. Разбира се, за успеха на такива песни допринасят и великолепните текстове, както и гласовете на изпълнителите им, но в спойката сякаш силата на музиката дръпва едни гърди напред. Васил Петров изпя "Някога, някога" почти като Михаил Белчев, последваха песни, чиито първоначални изпълнители вече не са между живите: Орлин Горанов припомни песента на Георги Минчев "Ако не беше ти", Орлин Павлов - "Зеленоокото момиче" на Боян Иванов, а водещият на вечерта Георги Мамалев излезе специално за "Богатство", отново на Чочо Владовски с Тангра. В сюитата бе вплетен също откъс от друга песен, изпълнявана от Чочо - "Безсъние", както и "Бяла тишина", която няма нужда от представяне и обяснения.

Удоволствието да чуем част от две емблематични за изпълнителите им и за българската филмова музика творби - "Хора и улици" (от "Момчето си отива") и "Оставаме" (от "Оркестър без име") с гласовете на оригиналните изпълнители - съответно Мими Иванова и Маргарита Хранова, бе несравнимо. Затова и залата искаше "още, още" след финала - а той дойде със знаковата за началото на "промените" "Времето е наше", станала сега "Времето е твое", с променен текст специално за повода: "80 години не ти стигат, Боре, времето е твое" (подобно послание бе отправено от изпълнителите на сходна китка песни и през 1997, когато Карадимчев получи "Златен Орфей" за цялостно творчество). За съжаление явно за бис не бе помислено и след като композиторът излезе на сцената и публиката стана на крака, за да засвидетелства с много ръкопляскане обичта и уважението си, след което бяха поднесени много цветя, оркестърът поде единствено рефрена на "Времето е твое".

Затова аз също ще честитя юбилея на Борис Карадимчев и ще му пожелая такъв концерт и за 90-годишнината, още по-пъстър и още по-дълъг.

Точно какъвто е и творческият му живот.


1379
100%
 

Октомври ´14


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031