Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Треска за Мориконе

11.12.2013   Александър Долумджийски
Енио Мориконе
Можем да изпитваме единствено благодарност, възхита и смирение, че маестро Енио Мориконе уважи нашата столица навръх коледните празници.

Музикалният гений дойде по покана на "Ивент Зона" в "Арена Армеец", където го очакваха около 9 000 души, приковани на седалките си в абсолютен захлас.

Всеки един от публиката много добре знаеше, че това събитие е, може би, веднъж в живота. Подобен концерт не се забравя, защото той не обхваща само творчеството на един талантлив композитор. Подобен концерт фокусира почти цялата епоха на филмовата музика – от петдесетте години на XX в. до ден днешен. Чисто и просто един концерт на Енио Мориконе е историческо събитие.

А то започна около 30 минути след обявения час. От една страна, заради  настояването от италианския екип да могат всички, забавени в трафика зрители, да заемат спокойно местата си. От друга, заради мерките за сигурност, които сякаш за първи път бяха затегнати до такава степен. Красивата приказка продължи близо два часа (с включени три биса).

Армията на Мориконе се състоеше от невероятните професионалисти от оркестъра на Класик FM, наброяващ близо 200 души. Първи на сцената излязоха хористите, а след тях и музикантите. Появата на маестрото беше през платнен тунел (като този по летищата), от който той се качи на борда на сцената, докато фотографите притичваха по периферията, за да уловят така трудния кадър на диригент, който винаги стои с гръб към своята публика.

А самата тя приветства знаменития италианец на крака, миг преди да се излеят божествените мелодии, които се възнесоха из залата и заземиха хората обратно по техните седалки.

Програмата започна с оригиналния аранжимент (каквито всъщност бяха всичките) от "Недосегаемите" (филм с участието на Кевин Костнър и Робърт де Ниро, под режисурата на Брайън де Палма). Динамичната, накъсана мелодия на композицията много добре прихвана публиката. Хватка, която не се отпусна до самия край. "Недосегаемите" преля в "Имало едно време в Америка" (отново лента с участието на Де Ниро, под режисурата на големия Серджо Леоне). Диригентът плавно движеше високо повдигнатите си ръце, докато лъковете на музикантите под него премерено се редуваха в насечен и плавен синхрон, а духовите инструменти на втора линия бяха в очакване, готови да избухнат.

Произведението "Бедност" (Poverty) предизвика емоционална буря, която отвя многохилядната тълпа. Интересен беше и контрастът между класическата програма и спортната зала, в която бе представена. Всеки момент очаквах някой запалянко по анцунг да седне до мен с пакетче семки и да изкрещи: "Давай, Енио!". Но това, за щастие, не се случи.

Коледният концерт продължи с аранжимент от "Легенда за пианиста" (филм на Джузепе Торнаторе с участието на Тим Рот). Струва си да се отбележи следното. Повечето хора биха казали: "Не помня за какво се разказваше във филма, но музиката е на Мориконе". Или: "Гледа ли еди-кой си филм? Мориконе е писал музиката!".

Това може би е единственият филмов композитор, чието име се е превърнало в нарицателно, така както балетът е по Чайковски или операта е на Моцарт. Последва прелестната мелодия от "Сицилианският клан" – та-ра-ра-рам, та-ра-ра-рам…предаваща адски плътна атмосфера и настроение. Страхотно пиано на  Джилда Бута!

Добре, че маестрото редуваше силни с по-леки, джазови теми, защото в противен случай освен музикалната програма, наредена по всички седалки, организаторите трябваше да поставят и носни кърпички, май.

Първата поява на великолепното сопрано Сузана Ригачи бе интересно, защото тя всъщност пееше темата от "Магдалена", скрита от публиката зад черен параван.

За следващото произведение Ригачи обаче излезе до маестрото, защото това, което последва, беше един от най-паметните моменти в живота на присъстващата публика – точно така, не мисля, че е пресилено да се даде тази оценка. Концертът навлезе в Дивия Запад, сред бързите пистолети и безименните персонажи от света на Серджо Леоне, като започна с темата от "Добрият, Лошият и Злият".  Публиката не сдържа своите ръкопляскания още на първата нота. Фитилът в главите на всички бе запален, а когато хористите се изправиха в абсолютен синхрон и запяха, динамитът избухна!

Незабравимите мелодии, с които всички сме закърмени, отраснали и подсвирквали цял живот, продължиха с "Имало едно време на Запад", а Сузана Ригачи отново показа на какво е способен нейният глас – магически висини и главозамайващи спадове, сякаш сънуваш, че летиш!

Преживяването продължи с друг фрагмент от "Добрият, Лошият и Злият" – "Екстазът от златото" ("The Ecstasy Оf Gold"), а препускащата като див мустанг мелодия директно хвърли прах от прерията в очите на слушателите.

След това излязохме от вселената на спагети-уестърна, за да нахлуем в шпионския свят на Белмондо с темата от "Професионалистът" - "Chi Mai" ("Какво пък…"), която отново бе посрещната с бурни аплодисменти още в самото начало. Сърцераздирателна мелодия, която имам чувството, че всеки човек на планетата е чувал.

Концертът продължи с темите от няколко прекрасни филма на Торнаторе – дебютната лебедова песен на италианския режисьор от 1988 за любовта към киното – "Ново кино "Парадизо", и един от малкото филми, в които Моника Белучи получи шанса да разгърне актьорския си талант – "Малена".

Към този момент, за огромно съжаление, концертът прекалено неусетно бе преполовил.

На сцената, редом до Ригачи и Мориконе, стъпи и един от най-добрите музиканти в света – Теодосий Спасов, определен от списание "Нюзуик"(Newsweek) като "създател на нов музикален жанр". Последва възхитителна, приповдигаща духа композиция, озаглавена „Сребърната мина” ("The Silver Of The Mine") от Nostromo по творбата на Джоузеф Конрад. След като "Сребърната мина" приключи, маестро Мориконе се усмихна приятелски на Теодосий и се обърна отново с лице към своя оркестър, за да се захване със следващото приключение.

Музикантите се впуснаха в заключителния етап с няколко фрагмента от филма на Роланд Джофе – "Мисията" (отново посрещнати с ръкопляскания). От историческия епос с участието на Джеръми Айрънс и Робърт де Ниро чухме "Обоят на Гейбриъл", "Водопади" и "На земята, както и на небесата".
 
След като маестрото издирижира и последната си гениална нота, събра своите партитури и тръгна скромно да напуска сцената, но публиката не го пусна толкова лесно. Многохилядните ръкопляскания и подвиквания "Браво!" върнаха Мориконе за цели три биса (три за късмет).

В 22.28 часа концертът официално приключи.

По-точно магията рязко отзвуча и всички трябваше да изтрезняваме от притока на ендорфини в мозъка, който не беше спрял да приижда цели два часа.  За добро или зло, животът е низ от бързозабравими мигове, както и такива, които носим със себе си до самия край.

Концертът на най-великия композитор на XX век – маестро Енио Мориконе,  ще остане в спомените и сърцата на българските зрители завинаги.
 
Снимки на Ива Иванова - в секцията "Галерия".


3253
100%
 

Септември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930