Веднъж в живота си съм виждал как кон рита човек.
И понеже това се случи по средата на нищото, далеч от всякаква медицинска помощ, най-смисленото, което можеше да се направи, за да не се инфектира кръвясалата рана на човека, бе околните да я препикаят.
Сещам се за този случай в JetRock в събота вечерта, когато непосредствено след края на сета на Downfall от колоните на столичния клуб прозвучава "The Stench Оf Piss" на Pro-Pain. Суровият уличен метъл на нюйоркската група идва като идеалния дезинфектант за ушите ми след това, което съм чул, както и като естествена преграда между него и това, което предстои. Защото групите тази вечер са от два свята.
От едната страна е Downfall – нищо повече от доказателство за това, че Avenged Sevenfold са хвърлили достатъчно голям камък в океана на световния метъл, за да може и на българските брегове вълните да изплискат група, която откровено ги боготвори. И не само тях. По време на сета си Downfall покриват всички банди, обитаващи сърцевината на безопасния мейнстрийм в метъла – свирят песни на Trivium, Godsmack, Bullet For My Valentine, кавър на Metallica от "Load"... Това не е непременно лошо. И ще е нечестно, ако не отбележа, че кавърите са изсвирени грамотно, а и вокалистът Явор Петков ходи в обувките на доста сериозни метъл фронтемени, без да се спъне. Но Downfall преди всичко изглеждат като група, която трябва да вземе решение – дали с кръчмарски маниер да пилее таланта си, свирейки кавъри (и ако ще избира това, нека поне бъде честна към феновете и го обявява на плакатите за концертите си), или ще направи нещо собствено. Топката е в тях.
При Downslot (на снимката, дело на Кирил Желев) нещата стоят по абсолютно обратния начин. Бандата излиза на сцената и започва една след друга да ниже всички песни от дебютния си албум "God Is War" (2012), разсечени от един-единствен кавър – "The Thing That Should Not Be" на Metallica. Но акцентът е върху тяхната собствена смес от 80-арски траш метъл, 90-арски груув и щипка модерност. Всъщност се замислям – звучи ли ми Downslot като някоя конкретна група? Не. Без да откриват топлата вода в тежката музика, музикантите по възможно най-естествения начин просто са направили силни песни, комбинирайки идеите, които имат. След това са ги репетирали здраво, за да може изпълнението им на сцената да не е просто грамотно, ами суперстегнато и прецизно. Акцентът върху авторското е още по-силно подчертан от края на сета им – нова поредица, но този път от нови песни, по всякакъв начин надграждащи над всички музикални елементи от дебюта: "Beg", "Final Chapter" и "Second Chance". А когато групата съвсем заслужено е извикана на бис, забива чисто ново парче, което до този момент не е излизало от репетиционната.
Никой не е недоволен.
Коментари