Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

В Синята стая с Madeleine Peyroux

05.04.2014   MySound.bg
Обложката на албума

"The only thing that matters is the song".

"Единственото, което има значение, е песента", твърди певицата Мадлийн Пейро (Madeleine Peyroux), родена в щата Джорджия, израснала в Бруклин и Париж, и със силни корени в традициите на Ню Орлиънс, родината на джаза.

В тази смес от влияния тя споменава знакови фигури като Fats Domino, Fats Waller, Johnny Cash, Hank Williams, Buddy Holly, но също така Edith Piaf и Charles Aznavour, и особено Ray Charles. И когато през 2011 нейният продуцент Larry Klein, познат ни от работата си с Joni Mitchell, Walter Becker, Tracy Chapman и Herbie Hancock, ѝ предлага идея за седмия студиен албум, тя е очарована. Larry замисля да използват за отправна точка знаменития албум "Modern Sounds In Country Аnd Western Music" на Ray Charles от 1962, а Мадлийн още с албума си "Careless Love" (2004) показа склонност да интерпретира Ray Charles.

"Не ми се искаше просто да правя кавъри на песните от "Modern Sounds In Country Аnd Western Music", споделя тя. " Когато Larry за първи път ме запозна с идеята си, бях дълбоко развълнувана от това, което чух, и то искрено ме вдъхнови едновременно да интерпретирам песните от албума и да добавим други, които великолепно се съчетаха", допълва вокалистката.

"Културните пластове от този знаменит албум на Ray винаги са били в мен – разказва пък Klein. "Madeleine съвсем естествено ми дойде наум като основен изпълнител в този проект. Подобно на Ray Charles, който през 1962 забърка в едно цяло жанрове като ритъм-ен-блус, госпъл, кънтри и джаз, така Madeleine свързва в себе си различните стилове, и това е така, защото тя идва от места, където се родеят джаз, блус, кънтри и поп".

В началото на 60-те години движението за граждански права достига своя пик и в този период на остри расови сблъсъци да търсиш общозначимо послание е най-малкото рисковано. Подобно на Elvis Presley, който преди това ре-интерпретира блус и рок-ен-рол в контекста на "black music", Ray Charles заимства форми от "white music" и ги изпълнява по свой начин. Всъщност първият, който съчетава джаз и кънтри, е Tony Bennett с песента "Cold, Cold Heart" на Hank Williams през 1951. Но по-важното при Ray е, че успява да обедини черната и бялата аудитория чрез музика и именно като такъв е провъзгласен за пионер и най-влиятелен музикант на своето време.

"Американската музика има най-силни традиции в жанрове като джаз, блус и кънтри и в тяхното съчетание Ray Charles направи съществен пробив, получи се кросоувър (crossover), ползвайки фолклора на белите американци и записвайки го в стил соул – добавя Peyroux – Ето това взриви съзнанието на мнозина през 60-те години на миналия век. Например "I Can’t Stop Loving You" започва с изпълнение на пълномащабен хор от бели певци, след което неочаквано и тихо се включва пианото на Ray, сменя ритъма и тогава долавяме неговия глас – нещо страхотно. Така че ние искахме да направим обзор на тези постижения през последните 50 години за смесването на звуци и стилове едновременно и да им дадем гласност. Днес ние също имаме преплитане на жанровете и стиловете и това дава друг смисъл на нашия албум. Американската музика е силно преплетена, тя е като объркана мрежа и си мисля какво очарование това ни носи, задавайки си въпроса кои сме ние в действителност".

Първоначалната идея на Larry Klein се развива в посока да включат не само песни на Ray Charles от "Modern Sounds In Country And Western Music“, но също така на Randy Newman с неговата "Guilty", "Desperado's Under The Eaves" на Warren Zevon, "Gentle On My Mind" на John Hartford, "Bird On A Wire" на Leonard Cohen и "Changing All Those Changes" на Buddy Holly –  "Madeleine и аз решихме да разширим обхвата на албума с песни, които обичаме", пояснява продуцентът.

"Поставяйки Ray Charles в центъра на проекта беше вдъхновение, но трябва винаги да търсиш повече баланс в настроенията, например между меланхолията и радостта,  – разкрива Peyroux – Имам предвид песните с ритъм-ен-блус, фолк-блус и госпъл, в които се говори за нещастна любов, за отказ от борба, за мъка, беда или просто лош късмет. В духа на нашите традиции обаче е да говорим за преодоляването на трудностите, да намерим свободата и силата да усетим радостта от споделянето с тези, които ни слушат и съпреживяват. Имам чувството, че не само мога да изпея тези песни, които наистина са велики, но същевременно представят цялото величие на американската култура, те представят и това, което съм аз. Отворена съм за всичко, което ми предстои, горя от желание да разбера какво ще се случи".

Албумът "The Blue Room" (или "Синята стая") (обложката на снимката) ще бъде представен от Сергей Шишов в предаването "Картини от една изложба" на  програма "Хоризонт" на БНР в събота, 5 април, след новините в 21.00 часа.



1285
100%
 

Август ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031