Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

На батута с Dog Eat Dog в София. Има място за старите кучета

16.05.2014   Албена Цолова-Бета
Dog Eat Dog

Да, музиката на легендарната американска хардкор банда Dog Eat Dog (DED) e c ефекта точно на батут.

Действително, сякаш нямаше под в Mixtape 5 тази сряда, а всички се бяхме качили на голям батут и скачахме като един. Способността на DED да те карат да скачаш е удивителна. Няма обяснение, нито пък съпротивителни сили, които да спрат вълната на ритъма.

Танците започват малко след 21.00 ч. още с първата група - Fly The Flag. Макар хората още да се точат един по един по време на сета й, вече има приповдигнато настроение в залата. Не съм изненадана, че, макар и новосформирана, бандата стои убедително на сцена. Все пак трябва да се има предвид съставът, в който са бивши членове на La Muchedumbre. Без да звучат неориентирани, т.е. без да сервират "манджа с грозде", момчетата смесват различни стилове и държат вниманието. Свирят като за приятели, с кеф и без да се напрягат. Впрочем, това усещане за голяма шумна среща на приятели е във въздуха по време на целия концерт.

Втори са гостите от Русия The Riot Gang, "скакор/пънк рок група от Санкт Петербург". Триото е развълнувано да е на българска земя, а и тълпата се радва да ги види. Както ни напомни организаторът, бандата трябваше да свири у нас миналата година, но концертът тогава отпадна. Пънк рокът на The Riot Gang е мелодичен, песните влизат леко и ска нотките помпат живинката на парчетата. Абе, съвсем на място са си гостите.

Голямата импровизирана пушилня пред клуба в подлез "Галерия" отново се пълни след като те свършват представянето си.

15-ина минути по-късно жадните гърла - демек всички ние, вече сме отново в клуба, а на сцената става тясно. Pizza са 6 парчета. Асорти. Едва ли е необходимо да обяснявам, че това е родна ска банда с дълга история. Гостуването на варненци в София е рядкост, появата им е придружена с шумни викове на радост и издава готовност да посрещне предстоящето веселие без задръжки. Естествено, включванията на брас секцията оживяват още повече вихрещите се танци. Всички пеят купонджийските текстове, а музикантите са си като у дома. Като се замисля - на нашата сцена има място за доста повече активни ска банди, защото и стилът е доволно популярен, но странно защо такива не се намират в изобилие. 

Събитието е специално за старите ни приятели от Ню ДжърсиDog Eat Dog. Празникът си има повод - 20 години от излизането на емблематичния албум на групата "All Boro Kings". Да, точно толкова стар е, и точно преди толкова години беше първата ми среща с групата в Унгария на европейското й турне с Biohazard и Downset. Още миналата година, когато момчетата дойдоха за първия си концерт у нас – отново по покана на HCSpirit, изрових архивните фото кадри от концерта в Будапеща през 1994 и те бяха грижливо разписани. И на мен, и на Dave Neabore – бас и John Connor - вокали, не ни беше лесно да си признаем и да осъзнаем колко време е минало, но чувството, че още сме тук, е неописуемо. Пожелавам го на всекиго.

Вторият десант на DED у нас само е 7 месеца по-късно. Очакването за дежавю е измамно. Концертът е различен заради различната подгрявка, заради специлния сет на американците и заради факта, че по принцип първият път си е първи и трудно вторият или десетият може да го засенчи. Спомнете си например дебюта на Agnostic Front на българска сцена и го сравнете с втория. Всъщност няма нужда, всеки концерт си е уникално изживяване.

Сетът на старите кучета е около два часа. Както е обещано, чуваме целия "All Boro Kings" на живо. Парчетата от него се редуват с изпълнения от други албуми на бандата. Гостите откриват с "In The Dog House" и - както е редно на фамилна сбирка, поздравяваме се, споделяме колко ни е хубаво да сме отново заедно. "If These Are Good Times" е логичното продължение. Батутът, за който споменах в началото, оттласква нависоко. После връхлита "Think". По това време идва и първата заявка за поздрав за рожден ден. Пеем популярната мелодия "Happy Birthday" акапелно и фронтменът John ловко скача на следващото парче. "Honey, there is a gift for you If you pull my finger", казва с усмивка към рожденичката Божана и тръгва "Pull My Finger". Преди хита "Who’s The King", който постигна и комерсиален успех и се въртеше здраво и по MTV по "онова време". Шест песни по-долу в сета е и другият смазващ хит - "No Fronts", последван от любимата на MTVExpect The Unexpected". Тук някъде трябва да е "Rocky", на която Dave излиза с халат на боксьор – много артистичен и симпатичен е този неостаряващ музикант. Оригиналния сет лист (мерси за снимката, Киро!) ще видите в секцията "Галерия".

Подобно на предишния концерт има вокални включвания от тур-мениджъра и барабаниста Brandon Finley. Следват и още два поздрава за рожденици, Шута  скача на сцената, а изкуството на стейдж дайвинга се практикува непрестанно и с финес. John също се изкушава и се мята в публиката няколко пъти.

Между другото, Ростислав Бакалов от HCSpirit пусна следното съобщение във Фейсбук профила си в деня на събитието: "Така беше миналата година! Така ще е и сега. Доста хора от други градове вече пътуват насам, съдейки по изпратените билети последните дни за цялата страна.

Ако си от тези, които са се изкефили и са в публиката - удари едно рамо, сподели събитието https://www.facebook.com/events/591500527599032, ела да се включиш пак. Ако не - ела да наваксаш".

Леми Килмистър го е казал преди много време: "Ако смяташ, че си твърде стар за рок-ен-рол, значи си", така че прецени дали си от тези във видеото или от онези, които люпят семки пред някой сериал...

Миналия понеделник Dog Eat Dog свириха с Last Hope в Белград, а вторите ни увериха, че тазгодишното шоу на бандата е страшно.

Ще се видим довечера! Наздраве!

Back to the old school!"

Имаш ли представа колко си прав, стари мой приятелю?

Снимки на Даниш - в секцията "Галерия".



2756
100%
 

Ноември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30