Parov Stelar - концерт без край

Нашите приятели от Event Zone организираха незабравимо приключение под покрива на кораба-майка "Арена Армеец", където в петък вечер събраха близо 6 хиляди души, за да им отвеят главите под звуците на електро суинг чудовището Parov Stelar.

Концертът започна с много подходящото подгряване от The Smugglers Collective, които доста на място ни настроиха сетивата за това, което щеше да предстои. В един момент цялата зала отдели уважителна минутка - две в абсолютна тишина в памет на загиналите в Горни Лом, което от друга страна демонстрира колко човечни могат да бъдат хората, когато пожелаят.

В залата бяха разположени два бара, от които всички презареждахме с Bushmills или кенче Grolsch. Сцената буквално беше опакована от мултимедия – огромна стена зад музикантите и две пана, едното под барабаниста и второто под пулта на Маркус Фюредер, от които през цялата вечер струяха различни визии – анимиран гепард, черно-бяла пяна с мехурчета или просто червени и сини цветове.

Към 21.00 часа Parov Stelar заеха бойни места и ни въведоха в света на безкрайния празник, the roaring twenties на новия век със сцепващо интро (ала Вангелис на стероиди), което изригна от барабанните тъпани на Willie Larsson Jr. и бе подхванато от космическия саксофон на Max Тhe Sax, тромпета - фойерверк на Jerry di Monza и галопиращият бас на Michael Wittner, който до края на шоуто демонстрира топформа.

Наистина е трудно да се опише ендорфинния шокуейв, който заля цялата зала. Дори хората по седалките (кой седи на концерт на Parov Stelar?) започнаха да се клатушкат като пияни моряци.

Вокалите на Cleo Panther ни отправиха поздравление и запитване дали сме окей тази вечер, а партито продължи с новото им парче – "Clap Your Hands" от едноименното EP, което се продаваше на плоча на влизане в залата.

Cleo продължи с: "It’s time to bring out the classics. Let me see how you groove on that one", което си беше чиста покана да чуем "Catgroove".

Душата на вечерта безспорно бяха Max the Sax и Jerry di Monza, които се раздаваха като за последно – убийствени, убийствени сола извираха на талази и от двамата, а на финала на "The Speed Demon" го обърнаха на чиста Skа.

За парчето "Jimmy’s Gang" Cleo не издържа и помоли хората по седалките да станат, защото самите музиканти имаха нужда от всичката енергия, която веднага преработваха, за да ни върнат обратно само good vibes. Ако някой някога се е притеснявал да танцува на публично място, то тази вечер нямаше един човек, който да стои мирно. Хора по бара, хора върху гърба на други хора, подскачащи, танцуващи, пищящи, крещящи, пеещи – абсолютна активна медитация и зверско пречистване несъмнено.

"All Night" и "Booty Swing" докараха публиката до колапс от екстаз, a парчето "The Mojo Radio Gang" със сигурност е напукало тавана на залата.

След цялата лудница музикантите сякаш застинаха, за да оценят това, което се случва пред тях. Със сигурност силна гледка – рев от кеф на хиляди хора.

И за да ни се отблагодарят ни изпратиха до Луната и обратно със сингъла "Matilda", след което на стената се изписа The End.

И точно когато прожекторите в залата ни извадиха от съня обратно в този жесток свят, а хората започнаха да се разотиват, бандата излезе обратно, за да ни счупи още веднъж.

Определено ще видим лудите австрийци отново.

Снимка: Марчела Иванова