Fates Warning: eстествена сериозност за трети път в София


Fates Warning: eстествена сериозност за трети път в София

3568

Честно казано, малко ми беше трудно да се настроя за Fates Warning, защото - да си посипя главата с пепел!, съм поизлязъл от тази музика напоследък.

Но какво пък – прибрах си джаза в гардероба за една вечер и се отправих към Mixtape 5, за да се насладя, в крайна сметка, на може би най-силния от трите концерта на Fates Warning в София.

Живите легенди на прогресив метъла, които още през 1989 решиха да пеят "Nothing Left Тo Say" ("Няма какво повече да се каже"), продължават да оборват това твърдение. Американците имат още какво да казват – и то е, че никак не е нужно да се присламчваш към нови тенденции и да ухажваш нови публики, когато си отдаден на своята музика със сърце и с ум – да не забравяме ума, защото без него прог не става! Сърцат професионализъм – това движи групата от Кънектикът напред, това демонстрираха отново и пред българската си публика.

Съпортът за вечерта дойде от Headless – банда с италианска основа, която излезе да свири с желание, но и в самите парчета, и в сценичното присъствие се натрапваше известен нежелан комизъм. Разликата в класите и в присъствието си пролича още в мига, в който Fates излязоха на сцената: Джим Матеос (Jim Matheos), както винаги спокоен и нетрепващ в ъгъла; Джоуи Вира (Joey Vera) в търсене на повечко място, за да се развихри; зад грамадния сет барабани – внушителната фигура на Боби Джарзомбек (Bobby Jarzombek); после гост-китаристът Майкъл Абдоу (Michael Abdow); и, най-сетне, експресивният и харизматичен певец Рей Олдър (Ray Alder) в средата.

Началото бе дадено с "One Thousand Fires" от актуалния албум "Darkness In A Different Light". Но иначе музикантите не наблегнаха кой знае колко на пиеси от последния си албум и, струва ми се, имаха право. Много се радвам, че чух на живо първото парче на Fates Warning, което някога стигна до мен на крехката ми дванайсетгодишна възраст – "Part Оf the Machine". И още повече се радвам, че точно на това изпълнение височините на Рей бяха кристално чисти, сякаш пееше в студио.

Изобщо, бандата се намираше в добра форма цяла вечер и определено зарадва немногобройната публика, с която най-мощно се стикова като че ли на извадките от "A Pleasant Shade Оf Grey". Лично за мен, не съвсем очаквано, един от акцентите на вечерта беше изпълнението на "Wish" от предпоследния албум: струва ми се, чак сега осъзнах колко е красиво това парче и щеше да стане още по-хубаво, ако на него публиката слушаше кротко, вместо да пляска с ръце.

Най-лудата прогресарщина пък се получи на "Monument": Джим и Джоуи виртуозно съчетаха математическата прецизност на композицията с хъса на живото изпълнение. С това завърши основната част и пристъпихме към бисовете. Две от най-известните парчета на групата в интересна комбинация: първо обемната носталгия на "The Eleventh Hour" (все пак преди единайсетия час) и на самия финал, за десерт – пулсиращата енергия на "Point Of View".

От началото до края – смислени, вдъхновени, окриляни от естествена сериозност. Такива бяха Fates Warning на 13 ноември в Mixtape.

За което им благодаря - от името на всички.

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички