Името на Ленърд Бърнстейн, когато говорим за мюзикъл, се свързва най-вече с великата му творба "Уестсайдска история".
При все, че талантът му е многостранен и мюзиклите са само една от областите, в които твори плодотворно, популярен отвъд пределите на САЩ го правят именно те. Освен съвременната история за Ромео и Жулиета, почитатели на творчеството му познават и други негови мюзикли като "Peter Pan", "Candide", "Wonderful Town", "On Тhe Town", "On The Waterfront". В България обаче да ги гледаш наживо е невъзможно, дори да чуеш откъси от тях може да ти се удаде само на запис. От време на време обаче се случват хубави неща, и ето го за поредна година цикъла "Музиката на Америка" на оркестъра на Класик FM радио в ролята на именно едно такова класно събитие. "Ню Йорк на Бърнстейн" под диригентската палка на Роб Фишер със солистите Крий Карико (сопран) и Рос Ликайтс (тенор) прозвуча в столичната зала "България" на 18 февруари.
Допирните точки на мюзикъла и операта не са никак малко, мислиш си, докато слушаш платиненорусата Карико в смарагдова рокля и как гласът ѝ катери висините с мощ, която би могла да краси всяка оперна сцена. Но има и отлики между двата жанра, продължаваш да си мислиш, като слушаш американския акцент на двамата певци и гледаш как дори на малкото пространство между ръба на сцената и оркестъра успяват да се развихрят и да влязат в "роля", с игра на израженията и жестовете (защото няма място за така типичните в мюзикъла танци). Публиката се смее на физиономиите в "I Can Cook Too" от "On Тhe Town" и "Ohio" от "Wonderful Town" ("Уай-о-уай-о-уайо-о-о...", си припявам и до сега). "Peter Pan" залюлява залата в лиричността на гласовете, акомпанирани единствено от пианото. "Wrong Note Rag" танцува по струните и синкопира нотите, като младеж в изискан костюм, опитващ се да балансира по сухите островчета в наводнената от пороен дъжд улица.
Гледа ми се мюзикъл, по възможност на "Бродуей", мислиш си в антракта, предвкусвайки "Уестсайдска история" във втората част.
Вдъхновената от пиесата на Шекспир "Ромео и Жулиета" творба на Бърнстейн понякога ми напомня на операта "Кармен". Която и част да пуснеш, все чуваш нещо популярно, познато, "ама-това-е-известно" парче/ария. "Something's Coming", "Maria", "America", "Tonight", "One Hand, One Heart", "I Feel Pretty", "A Boy Like That"... Кое да подбереш в концерт, за да не го превърнеш в "Уест Сайд на Бърстейн? Ето кое – "Tonight", "Maria", "Mambo", "One Hand, One Heart". Точно така, без "America", което очаквахме поне на биса. Но не би. Вероятно е по-сложно за поставяне, но пък след като "Ohio", което по принцип трябва да се изпълнява от двете главни героини в мюзикъла, бе изпълнено от дуета Карико-Ликайтс... От друга страна, вероятно да не се привлича чак толкова фокусът на цялата вечер в едно-единствено парче. Защото красотата на не толкова известните песни от споменатите вече творби, както и от "Кандид" и "Меса" (Mass), заслужаваше да блесне със свой блясък. И публиката отвори сърцето си за тях.
А после не искаше да пусне атрактивните изпълнители. И особено пламенната Крий, вече в буквално ослепителна златна рокля, облечена специално за "Glitter Аnd Be Gay" от "Кандид". Така чухме "From This Moment On" на Коул Портър, писана за мюзикъла му "Out Оf This World", отпаднала от него, но включена във филма и бродуейската постановка на "Целуни ме, Кейт"; и "Make Someone Happy" от мюзикъла "До, ре, ми" на Джул Стайн. И още веднъж "Wrong Note Rag" за доза настроение за из път.
На изпроводяк, да ни топли в студената нощ за обратното пътуване от Ню Йорк към София.
Снимка: Петя Митрева
Коментари