Sevi ще ударят на Graham Harding Stage в афиша на британския фест Planet Rockstock
Нилза Коста за първи път в България. Афро-бразилската певица ще изнесе концерти в София, Пловдив и Велико Търново
Hauser (2 Cellos) с актуален албум на двата си концерта в Пловдив
Eufobia и Zima преди финландците Wolfheart на първия им самостоятелен концерт у нас
Джаз концерт по Мусоргски
От Хендел до Владигеров - джаз в класиката в Първо студио на БНР
Българското дуо Woomb открива концерта на португалската певица Maro със специален акустичен сет
P.I.F. с концерт-промоция "Приказката продължава"
Жените в ритъма на Балканите в Първо студио на БНР
Ветераните Past Redemption на нов дет/грайнд/ глас. Представят "Final Redemption" в столичния клуб "При Черепите"
Ясни всички групи за голямата сцена на Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Специален екран за финала на Европейското по футбол
hug or handshake пуснаха най-новия си сингъл "Waiting Till September", предстои премиерата му пред публика

Ден 2: Бразобразна надпревара Италия/Сицилия


Ден 2: Бразобразна надпревара Италия/Сицилия

5497

Брас музиката е безумна и всеобхватна по презумпция.

Но когато я свирят италианци, нещата наистина ескалират до неподозирани висини. Например, стоиш си кротичко в лъскавия Sofia Live Club и смучеш нещо безобидно – примерно тоник, около теб хора в хубави дрехи лежерят лешперно (или пък беше обратното), с две думи: всички почиват.

И после на сцената се изсипва неподлежаща на описание шайка и душата ти се пръсва на хиляди блестящи парченца екстаз. Въпросната шайка се материализира точно в 23.00 ч. (откога пък, по дяволите, италианците са толкова акуратни), нарича се Radio Zastava, базирана е в някакво малко село – Лучинико, което, ако приемем, че Италия е чизма, се пада точно на г…раницата със Словения, де. Всеки в групата е луд сам по себе си. И безумно колоритен.

Започват с мощен призив на чист български: "Здравейте, хорааа!" и ни подхващат с "Vecchio Porco" ("Дърто прасе"). В музиката им има много балкански дух (и какъв ли не, всъщност, с хора от Италия, Словения, Сърбия, Босна и Австрия, та не е толкова чудно, че са запомнили доста думи на български. "Танцувайте!" – призовава тромбонистът/вокалист Лео, разочарован, че едва две девойки са се осмелили да се развихрят пред сцената и то чак в края на първото парче. Така де, къде са ония хора, които ръкопляскат и дюдюкат докато пианото плаче в саундтрака на Властелина на Пръстените? Всъщност… поправка, радвам се, че онези конкретно ги няма. Къде са поне дяволските суингъри от снощи, да помитат всичко по пътя си с танцова стъпка? Къде са гуляйджиите с бутилки в ръце?

То липсата на развихряне е много типична за този клуб и сама по себе си не е нещо лошо. На този фестивал и с тези групи обаче е направо кощунство да се стои – при това тихо.

А Radio Zastava дават всичко от себе си, за да попречат това да се случи. И ето че под звуците славната "Golden Tank", показателната "Balkan Swing" и скандалната "Good Vibrators" хората един по един се раздвижват. Най-големите ентусиасти са дамите, които танцуват с хъс. Но в публиката има още дечица с кукли, семейства, самотници, ентусиасти, готици в черно, метъли по тениски, тузари костюмари. Шарено и шизофренно е като лудите пичове на сцената, които сякаш са събрали цвета на стария континент в една дива топка. Тромпетистът Gabriele Cancelli е като мафиот от филм на Кустурица. Един епичен Predrag "Pedja" Pijunovic на тъпан или както там се нарича този чудовищен ръчен барабан, се разхожда като изваден от филм, а стабилната подкрепа от спонсора "Бушмилс" изобщо не пречи на акордеониста David "Yatta" Cej да вади безупречни трели. "We‘rechilds.. child… howwasit.. дéца. Но сме психиделични дéца". И още как. Откърмени с "Biberon Suite". "Canzone Arrabiatа" за разбитите сърца, "NaturalS Еlection" за бързите и яростните, "Шукарие" - за душата и реално почти всичко от "Silentium" - за безкомпромисна победа над тишината.

Молят ни да освиркаме перкусиониста (и предполагаем композитор) Stefanino Bragagnolo – къде ти. Клетата му тарамбука. Само и единствено аплодисменти. Които – всеки момент ще спра да мрънкам – можеха да бъдат и по-сърдечни. Нечовеците Radio Zastava си заслужиха много. Метнаха няколко брандирани тениски в публиката и се прибраха да си допият.

След паузата Велислав Стоянов предупреждава:
"Моля, който знае италиански, да не превежда на групите".  Оказвало се, казват, че те се били мразели и за сицилианците Ottoni Animati е едва ли не въпрос на живот и смърт да отвеят конкурентите си. "По дяволите!" -  спонтанно реагира другарчето по концерт - "Искам да спя, но ще трябва да чуя и това". Междувременно, изтощени индивиди придремват леко по нишите и диванчетата. Но не за дълго.

Ottoni Animati (нещо като Живи Брасове) обаче не успяват да надцакат Radio Zastava. С униформите си (тениски на собствената си група, копринени елечета, черни шалвари и класически конвърски, с по-ненатрапчивия си и джазов стил, в началото не привличат твърде многопарти-хора обратно на дансинга. Но всъщност просто имат нужда от малко време, за да се развихрят. Пък и са сицилианци: "Хайде: ОООО! The Big OOOO".

Момчетата са виртуози. Докарват всякакви звуци – от "уличен оркестър" - през "горски животни", до пърдящи възглавници – що пък не. Успяват да организират целия клуб да пее честит рожден ден на тромпетиста Roberto Marceca, изсвирват си едва ли не пълната си дискография и то с вариации. Разиграват цял водевил с трагикомични елементи, флатулации, смърт, възкресение, парти до смърт, възкресение. Сучат теми на покъртително красивата "Lazzaretto" от албума "La Marciadel Sud" до откат. Или качват публиката, че и един оператор на сцената при себе си, или се смъкват долу, за да друснат някое и друго хорце под звуците на бас, барабани и китара.

С мощни възгласи "Вили! Вили!" привличат организатора Велислав Стоянов да се присъедини към тях с тромбона си – и то на два пъти. Само звуковия инженер не успяха да докарат. Дистанцията изчезва. Въпреки това се налага едва ли не сами да си ръкопляскат за биса или бисовете. Част от колегите от Radio Zastava цъфтят току пред сцената (добре спонсорирани) и показват как се гуляе правилно и бразобразно.

Както пролича, не ми е ясно колко биса имаше всъщност, в един момент имаш чуството, че Ottoni Animati просто наистина спират само колкото да си поемат малко дъх и после пак засвирват с пълна сила. Решени да не оставят неразтърсен човек в този клуб.

Май се получи, да ви кажа.

Това, средиземноморските хора, са страшна работа.

Снимки - в секцията "Галерия".

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички