Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Behemoth: безбожни и безподобни

22.04.2015   Ива Иванова
Behemoth

Аkephalos
Shine trough me
Come forth in war
Come forth in peace

Господ няма власт в понеделник – всеки роб на стандартния режим ще ти го каже.

И трудно в понеделник вечер ще се събере такова количество хора пред, във и около "Микстейп 5", но ето на  – подлезът, уличките и градинките наоколо още от следобяда са почернели от хора, неуязвими за злобния априлски вятър. Дори когато първата банда започва, малко след 20.00 ч., а аз търча по "Фритьоф Нансен", за да ги хвана, част от хората невъзмутимо циркулират във всички посоки. Клубът вече е пълен и ще се пълни тепърва.

Позволявам си още две минути забавяне, заради фантастичните сиво-розови и изцяло нечестиви видом облаци.

Thaw.

Вълните плътен звук на младите поляци те зашеметяват още на входа. Те са потънали в мрачни сенки и тъмночервени отблясъци, скрити и неебателни под качулати суичери и зад инструментите си. Сетът им е доста кратък, но пък напълно въздействащ. Дали са подходящи за начало е спорно – мненията варират драстично в зависимост от това кого подслушваш, но аз лично съм напълно доволна. Доволно бавни. Доволно тежки. Немалко нечестив обреден хляб има в тия момчета, чиито лица така и не мернах и които в метъл архивите стоят само с по една буква - освен Кшищоф Курек, но пък и кой би крил такава фамилия. Финалът на половинчасовия блек/нойз до блажена полуда е нещо като соло на колона. Т.е. един от поляците хваща китарата си и започва концентрирано да стърже с нея по колоните. Резултатът е бял космически шум – и добре продухани глави.

Швейцарците Bölzer са тъкмо двама. Но смазват като за двайсет. Представят се вече с по цели три букви: HzR е унищожителят на кожи (демек барабанист), а татуираният с всевъзможни асакрализирани религиозни символи KzR отговаря за жулене на струни и ерес (китара и вокали). Името на бандата пък се произнася по три-четири начина минимум, ама на никого не му пука, де, защото звукът им е достатъчно красноречив, както и да се казват. Все пак залагаме на Болцер или Бьолцер (зависи дали ще възприемеш умлаута за декоративни röckdöts или не).

Принципно винаги е хубаво да виждаш как някой изпитва удоволствие от работата си, но когато въпросният някой е музикант... Е, сещаш се. А KzR откровено куфее. Косата и брадата му така се веят, че на моменти се оглеждам да проверя дали аджеба случайно гореспоменатият априлски вятър не е проникнал по някакъв начин и дотук. Парчетата са с не по-малко мистични имена: от "Soul Eclipse" до "Zeus - Seducer Оf Hearts". Е... и по-класически за жанра профанно-биологични комбинации в духа на C.M.E.

Та, да, музиката е достатъчно мощна, за да компенсира пълното отсъствие на културен алкохол (пък и кому е до културен алкохол). Към десет плътността е скочила драстично, много вече са се сдобили с книгата на Нергал и прочее мърч, а някои – (за щастие пренебрежимо малко) – с леки травми. Всичко е перфектно спрямо план-графика, няма шест-пет. И най-сетне чудовищният сет на Inferno, извисил се над сцената, бива разкрит.

Ароматни пръчици кадят на изящен, почти филигранен олтар, когато Nergal се появява като същи Прометей с огън в ръката. "Blow Your Trumpets, Gabriel" отвяващото начало. Сетът е подчинен най-вече на последния албум на полските гиганти – "The Satanist", едно безбожно добро произведение по всички параграфи. "Seth" и "Orionса" не по-малко импозантни, в пълно снаряжение и надъхани за наистина впечатляващо представление.

Театралността е обилна, но напълно уместна. Всичко е добре преценено, добре репетирано, добре импровизирано и точно такова, каквото трябва да бъде. Ръце, сключени в триъгълници, политат нагоре, Nergal като мрачно качулато божество е надвиснал над публиката, очарова, ужасява, окадява, контролира я докато тържествено бруталните парчета от "The Satanist" се редуват с разходки по дискографията на Behemoth от последните... сигурно  20 години. "Messe Noire", "As Above So Below", "Conquer All", "Ora Pro Nobis Lucifer"… няма смисъл да изброявам, парчетата са мощни до едно и реакцията на публиката е напълно подобаваща. За първи път съм на Behemoth, но ми се струва, че едва ли са преучвеличили, заканвайки се, че никога не са били в по-добра форма.

Боядисани и богоподобни, всеки един излъчва мощ, да не говорим за нечовешката харизма на Darski. Само стискаме палци слуховете за затваряне на главата Behemoth в пълнокръвния живот на Darski да не са верни. Защото от време на време в живота си човек има нужда от  драматично включване.

Малка пауза в червен мрак за речитатива по Венчавка на Витолд Гомбрович от "In the Absence Ov Light". Полският, макар и братски, е трудноразбираем за българи език, но посланието на Гомбрович, възприето и в "The Satanist", e близко до душата: "Не се доверявам на никоя абстракция. Не вярвам нито в бога, ни в разума. Стига вече богове. Дайте ми човек. Нека е като мен, такъв като мен – скучен, недорасъл, недовършен, не мрачен, нито ясен. И да танцувам с него, да играя с  него, да се бия с него, да се преструвам пред него, да му благодаря и да го изнасиля... Да се влюбя в него, да се пресъздам, да порасна чрез него и така да се венчая в човешката църква".

Завършваме с "O Father O Satan O Sun" – вероятно любимото ми парче. Рогатите фигури на сцената не са ужасни – прекрасни са.

И енергията им е заразителна.

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия".



2774
100%
 

Септември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930