Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

С Обичам 90-те продължаваме да се обичаме!

11.05.2015   Васил Громков - VaGro
C-Block

Ами ... пак им се получи. Дори и без онази натруфена лъскавост на първите издания.

Организаторите на суперуспешната поредица "Обичам 90-те" изчистиха формулата и това шоу вече започва да се доближава до перфектната си мярка. То вече е рутинна традиция и много класно лого, гарантиращо пълна зала и гигантски дози добро настроение.

Да, кризата в шоубизнеса е все по-смазваща. Екраните все по-малки, интрото - все по-късо, светлините все по-малобройни, дори падащите лъскави листчета са все по-малко, но това едва ли е проблем за някого. Още повече, че лайн-ъп-ът е все по-подбран, стегнат, динамичен и завладяващ. Разточителните и леко тромави първи издания на "Обичам 90-те" към днешна дата са заменени с помитащо и безкомпромисно диско парти, в което 5-6 000 души подскачат без да се усетят в продължение на 7-8 часа.

А тази година спряха и експериментите с диджейския съпорт, а подборът си каза думата. Марти Джи и Ради не бяха просто диджеи, а артисти от ранга на самите Alexia, E-Rotic, C-Block, Corona и Haddaway. И докато Марти ми е близък приятел, та няма да е коректно пристрастно да обяснявам каква "машина" е и как спаси българската клубна сцена с Ренесанса на ретрото, то възкръсването на легендата Ради е просто знаково.

Ради определено е моят тип диджей. Вместо да си губи времето в излишни и никому ненужни виртуозни миксове, цепи "на остро" зверски сетлист от 90-те, без грам досадно немско техно със 140 удара в минута. Извинявам се, ама не мога да не стана суперфен на човек, който върху протяжна част от парче на The Prodigy, наслагва фраза от "Walk Like An Egyptian" на The Bangles. (По-младите да си направят справка в "Гугъл"!)

В рамките на около 8-часовата деветдесетарска дискотека в "Зимния дворец", петте гост-звезди имаха по около 35-40 минути време за изява, а между тях водещите на радио NRJ мятаха тениски сред публиката в предната "кошара". Бързо, стегнато и без досадно пилеене на време.

Следват професионалните ми репортажни оценки:

ALEXIA

Дребничката италианска певица Алексия Акуилани скоро ще навърши половин век, а изглежда адски секси и пее, та се къса. В рамките на 18 години, тази певица има издадени цели 17 албума, а всичките ѝ топ хитове са на практика от първия албум "Fan Club" (1997). На сцената на "Обичам 90-те" (2015) тя пя изцяло на живо и беше единствения изпълнител с придружаващ музикант на синтезатор. Алексия демонстрира впечатляваща вокална техника върху сладникавите си хитове-веселушки: "Me And You", "Summer Is Crazy", "Number One", "Uh La La La" и микс от двете ѝ парчета, в които съпортва Ice MC през 90-те – "Think About The Way" и "It's A Rainy Day". Накрая русокосата певица си изкара и заслужен бис със "Summer Is Crazy".
Оценка: (много добър) 5

E-ROTIC

Типичната бледолика германка Лиан Хегеман е лице и глас на денс дуото E-Rotic, криещо се зад сексуални анимационни видеоклипове, донесли им краткотрайна слава в средата на 90-те и 4-5 полухита от първите два албума, в които рапира Раз-Ма-Таз. В настоящия риюниън на формацията за тъмнокож "рецитатор-фигурант" е нает някой си Стивън, който само се пули по зърната на безсутиенната Лиан и се мъчи със смехотворен буфо-синхрон върху рап речитативите. Иначе самата Лиан си пя на ниво върху леко некачествените сингбеци на: "Max Don't Have Sex With Your Ex", "Fred Come Тo Bed", "Sex Оn Тhe Phone", "Help Me Dr. Dick", "Fritz Love My Tits" и баладата "The Power Оf Sex".
Оценка: (среден) 3 ... (айде с + заради зърната на Лиан)

C-BLOCK

Гледам и слушам C-Block по различни поводи в София за трета поредна година. И, да ви кажа, си има значение. Народът вече си ги прие като "наши", а Mr. P (с гипсирана лява ръка) и вокалистката Тереза Балтимор този път буквално събориха Двореца на зимата. Със сет – пълно копие на миналогодишния във "Фестивална", открит рутинно с култовите денс трепачи "So Strung Out" и "Time Is Tickin'Away", и отново с пеене върху пълен плейбек, двамата едрогабаритни изпълнители вдигнаха и последния заседял на крака и стана пълен мармалад. Танци, писъци и зловонна вълна от 12 000 вдигнати подмишници. (Хора, вземайте мерки, моля ви!).

Всичко останало си беше добре познато: акапелно пеене и рапиране, малко бийтбокс, частичен кавър на хита на Blackstreet – "No Diggity", изпълнен от Мистър Пи, който така се трогна от публиката, че взе и се разрева - къде на театър, къде наистина. Накрая традиционен бис с повторение на "Keep Movin".
Определено C-Block забиха най-силното участие на тазгодишното "Обичам 90-те". България явно много ги обича!
Оценка: (отличен) 6++

CORONA

Бразилската "италианка" Олга Мария де Соуза разкова класациите през 1993 с дебютния си албум и хит сингъла "The Rhythm Оf Тhe Night". Около година и половина вдигаше нива с този албум и хитовете "Baby, Baby", "Try Me Out" и "I Don't Wanna Be A Star". И горе-долу това беше. В София я видяхме в цял блясък и брокат. Висока, едродупеста, позитивна, харизматична, с гигантска усмивка и запомняща се прическа. След като си изпя с перфектни вокали 4-те хита и добави фамозен кавър по класиката на Уитни Хюстън (или Доли Партън в оригинал) "I Will Always Love You", шоколадовата Олга качи на сцената над дузина денсманиаци, за да ѝ запълнят сета до 40 минути с фрийстайл танци, усвоявани основно по хаус и чалга клубовете на изтерзаната ни родина.
Оценка: (много добър) 5

HADDAWAY

Сърдечно благодаря на 50-годишния Нестър Александър Хадауей от Тринидад, че му се доспа и успя да убеди организаторите да го пуснат на сцена към 2 часа след полунощ, а не в 2.20. И с това поне частично спаси гръбначния ми стълб да се превърне окончателно в крем карамел. Хедлайнърът в тазгодишното издание на "Обичам 90-те" поне 4 пъти обясни, че му се спи, че е възрастен човек, че мониторните боксове ту са му силни, ту тихи, че пушек-машината му пречи да диша, че беквокалистката му от Дания (прекрасно дупе) е прекалено начумерена и т.н. За сметка на това, изпълнителят си изпя безупречно и съвсем на живо онези 4-5 парчета, които го направиха милионер през 1993 и 1994: "What Is Love", "Life", баладата "I Miss You", "Rock My Heart" и "Fly Away".
Оценка: (отличен) 6 ... (без 10)

В допълнение: публиката беше прекрасна, макар и безобразно облечена. В по-голямата част като общи работници и санитари. Почти нулев деветдесетарски дрескод. Дето се вика, поне по една карирана дочена риза (като на Кърт Кобейн) да бяха сложили. Стайлингът на 90-те отдавна си е заминал, но музиката от тази декада определено е все още тук и ще се харчи добре поне още няколко сезона. А саундът фронтално пред сцената – идеален!

Поддържайте ритъма CoCo Agency и NRJ Radio!

Беше хубаво!

Ще се видим догодина!

Снимка: Мила Джелебова



4846
100%
 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031