Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Величаво: Summer Chaos 2015 край морето

18.06.2015   Златин Атанасов
Godsmack

Първото издание на фестивала Summer Chaos.

Часът е 16.45, изпиват се последни бири пред входа, тълпата се увеличава, а интрото (от култов филм на ужасите) предшества появата на хардкор ветераните от Бруклин, Biohazard. Това е банда, която няма нужда от представяне и едва ли някой се е съмнявал, че ще последва нещо по-малко от размазване.

Откриха с традиционната "Shades Оf Grey" – силно начало, напомпано още повече от добрия и отчетлив звук. Billy Graziadey и компания видимо се забавляваха и забиваха с хъс, за радост на увеличаващата се публика, която от своя страна не спираше да подкрепя музикантите. Слънцето ту се появяваше, ту се скриваше, но градусът на сцената неимоверно се покачваше. А оттам се сипеха хит след хит – "What Makes Us Thick", "Urban Discipline", "Wrong Side Of The Tracks". С широка усмивка Били поздрави публиката на български, което много не му се получи, пожела "наздарове", но се усети, че това все пак е на руски. Което обаче беше без значение на фона на новата канонада от класики – "Down For Life" от "State Оf Тhe World Address", с мощно "fuck you" и хардкор-пънк атака, която незабавно доведе до доста симпатичен съркъл пит, продължил и по време на "Survival Оf Тhe Fittest" и, естествено, кулминацията "Tales From The Hard Side". Контактът с публиката беше страхотен, четиримата от Бруклин сякаш са родени на сцената и дори леките смущения в едната китара не успяха да развалят купона.

Няма миг почивка: гръмовната "Victory", последвана от ъндърграунд химна "Black And White And Red All Over" ни лишиха от възможността да починем дори за секунда и да пием по бира. След още няколко парчета дойде време и за малко пънк рок, което от устата на Били прозвуча като поп-рок (?!) и за кавъра на "We're Only Gonna Die" на Bad Religion, коeто привидно стъписа публиката. "Спираме и се връщаме директно в Бруклин, ако ще е така", заплаши Били. После забиха наново същото парче, но вече при солидна подкрепа и доста танци както пред сцената, така и по-назад и настрани. Неусетно дойде време и за абсолютния хит "Punishment". Billy Graziadey качи на сцената група млади фенове, които развяваха коси и подскачаха по време на цялото парче, посрещнато въодушевено от всички. След последната за вечерта "Hold My Own", Biohazard казаха "довиждане", а аплодисментите на възторжената публика бяха повече от заслужени. New York Hardcore в най-чист вид!

След около 30 минути пауза за бира, на сцената се появиха финландските класици Amorphis. Тук обаче суровата енергия липсваше, заменена от префинени клавири и отново прекрасен звук, напомнящ студиен запис. Това не се вписа особено след предишната касапница и по наше скромно мнение, финландците спокойно можеха да бъдат изтеглени преди Biohazard. Дуум бащиците не бързаха за никъде и се разходиха из цялата си дискография (с изключение на най-ранните албуми). Началото бе дадено с "Hopeless Days", последвана от запомнящата се "The Wanderer". Вокалистът Томи се беше разделил с емблематичните си расти, но гласът му беше страхотен и при дет метъл вокалите, и при чистото пеене - което изобщо не е толкова трудно, особено когато имаш чудесно озвучаване и огромна тълпа зажаднели фенове. След "Sampo" дойде време и на "Silver Bride", едно от най-запомнящите се парчета от "Skyforger". Amorphis бяха заложили на тотално хитов сетлист и след "The Smoke" удариха "Tales Оf Тhe Thousand Lakes", класическият албум от 1994, който на практика постави Amorphis на музикалната карта. "Drowned Maid" ни върна в годините на касетките, когато бандата бе задължителна за фонотеката на всеки уважаващ себе си меломан. Логично, следващото парче бе от "Elegy", а именно "Against Widows". Двете композиции посъживиха леко апатичната публика, а след малко финландците отново запалиха машината на времето с "Into Hiding". Е, може би култовата "Black Winter Day" липсваше донякъде, но се задоволихме и с не по-малко обичаната "House Оf Sleep", с която групата  закри сета си. Истински празник за почитателите на по-спокойната и мелодична музика.

Дотук разнообразието бе налице, но и Amorphis, и Biohazard, са банди от деветдесетте и тепърва предстоеше часът на Papa Roach, които по-младите фенове очакваха с огромно нетърпение. Тук е мястото да похвалим и организацията на самото събитие, и озвучението, при което, освен обичайните "рискове на живото предаване", нямаше нищо премодулирано и недоизпипано. Не се чуваха дразнещи ухото микрофонии и брумове, а всяка банда си звучеше точно както трябва - с всички специфики на характерния звук, отличаващ Amorphis от Biohazard например, плътно, но не пресилено и уморително. Имаше достатъчно щандове за бира, нещо, което не може да се каже за тоалетните, които бяха крайно недостатъчно – може би двайсетина за около 8000 души (!). И докато хората от трибуните можеха да ползват тоалетните на стадиона, то тези на терена нямаха избор и се образуваха доста стабилни опашни. Все пак, бирата и минералната вода се лееха щедро и нямаше начин да е другояче.

Както и да е – ред е на калифорнийската алтърнатив метъл сензация Papa Roach, вторите американци за вечерта, "младоци" в сравнение с останалите си колеги, започнали кариерите си още през миналия век – първият албум на днешните американски звезди излиза през не толкова далечната 2000 г. Началото е с нещо топло-топло, както се вика, още пари – сингъла "Face Everything Аnd Rise" от излезлия през януари "F.E.A.R.". Това им е хубавото на концертите, предлагат по-различно звучене в сравнение със студийните албуми, и добавят енергията на контакта с музикантите. Papa Roach звучаха изкъртващо и това се усети веднага от публиката, която беснееше, пееше и се раздаваше максимално. Сценичното присъствие на Jacoby Shaddix е помитащо, а когато фронтментът слезе при феновете си по време на "Blood Brothers", стадионът вече беше като наелектризиран. Разходка из дискографията и умело преплитане в сетлиста на класики и нови парчета бе печелившата формула, на която заложиха Papa Roach, а както се оказа по-късно – и Godsmack. Прекрасно е, когато новите албуми на бетониралите позициите си в жанра групи продължават да изкъртват, както и когато шоуто на сцената, замислено и изпълнено с железен професионализъм (това важи и за четирите групи, които имахме удоволствието да гледаме), не разрежда енергията и раздаването, с което музикантите се отнасят към публиката си. Чухме, разбира се, "Last Resort", мегахитът на американците, а за финал прозвуча "… To Bе Loved". Повече от час без почивка за гласовете и краката на феновете – но не вярвам това да попречи на нито един щастлив фен.

Половин час по-късно вече е тъмно, видеостените греят, а озвучителите трескаво се суетят по сцената, подготвяйки я за Godsmack – бандата, която най-накрая дочакахме, след като бяхме на косъм да видим през 2012, но не успяхме поради заболяване на вокалиста Съли Ерна, а музикантите отмениха всичките си европейски дати впоследствие. Самият Съли обаче демонстрира впечатляваща форма сега - ден преди Summer Chaos, когато Godsmack в компанията на Amorphis посетиха популярно заведение на плажа. Мълвата плъзна като чума и Фейсбук мигновено се напълни със снимки на щастливци, докопали се до Съли, Шанън Ларкин и компания.

Най-накрая чакането привърши – Godsmack изскачат в целия си блясък и забиват ударната 1000 hp от едноименния нов албум. Публиката е в екстаз, всички пеят, пълният стадион е страхотна гледка. Дребничкият Съли с гигантския глас и колегите му са в чудесно настроение. Химията между група и публика наелектризира топлата бургаска вечер и докара широки усмивки по лицата на всички присъстващи, без изключение. След "Cryin' Like А Bitch" от "The Oracle", пътешествието през последния албум продължава с "What’s Next".

Трогнат, Съли благодари за това, че парчето "Something Different" няколко седмици заемаше първо място в музикалната класация за тежка музика в България, и обеща да включи кадри от концерта в Бургас в предстоящия документален филм за турнето. Ако, разбира се, публиката се раздаде подобаващо. Не че някой е поставял това под съмнение, но думите му накараха феновете да избухнат още повече, а аз започнах да се замислям какво ли ще се случи по време на известните на всички хитове и дали стадионът няма да бъде тотално сринат от екзалтираните около 8 000 души и четиримата магьосници на сцената. Преди това "Straight Out Оf Line" и "Awake" тотално пометоха и без това пощурялата публика, която пееше в един глас, а земята трепереше под краката на хилядите подскачащи. Наистина грандиозна гледка и атмосфера, която подобава на банда като Godsmack, една от най-влиятелните съвременни рок групи. Заигравката с публиката по време на "Keep Away" също бе майсторска, а момичето с камерата, снимащо от сцената, със сигурност е уловила уникални кадри, които се надяваме да гледаме после по официални издания. Избухването на "Voodoo" просто няма смисъл да се описва. Представям си как е изглеждало от сцената и се сещам само за една дума – велико! Добре че последва "Moon Baby", да кротне малко разгорещилата се тълпа и да я подготви за следващия взрив - дългоочаквания барабанен дуел "Batalla de los Tambores". Шанън Ларкин, известен с ловкостта си, която демонстрира и снощи, бе "предизвикан" от Съли Ерна, който седна на втория сет барабани. На всички е известно, че певецът е започнал като барабанист преди да реши да се ориентира към микрофона и китарата. Барабанист, и то какъв! Уменията му с нищо не отстъпват на тези на Ларкин и заедно изсвириха откъси от класически парчета – "We Will Rock You" (Queen), "Back In Black" (AC/DC), "Walk This Way" (Aerosmith), "Creeping Death" (Metallica) и "Moby Dick" (Led Zeppelin), подпомагани от китариста Тони Ромбола и харизматичния басист Роби Мерил.

Финал – с двете класики "Whatever" и "I Stand Alone", уверението, че сме най-страхотната публика от всички европейски концерти досега (знаем, че го каза искрено), обещанието да се върнат отново (също, надяваме се, искрено) и перфектен завършек на толкова емоционално зареден фестивал, че чак е трудно да повярваш. Въпреки първоначалните опасения от смесването на жанрово разнородни групи, не смятам, че някой би отказал да се повтори този лайн-ъп, най-добре като поредица Biohazad, Papa Roach, Godsmack.

Само не знам ще остане ли и един човек в състояние да разказва как е било на финала тогава...

Снимки на Петя Митрева - в секцията "Галерия"

 

 



9247
100%
 

Декември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031