Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Machine Head в София: Челна среща с бързия влак

26.09.2015   Албена Цолова-Бета
Machine Head

Казват, че три било за щастие.

Четири и пет също е на късмет, както и 32 и 77 например всичко по пътя до 100 е след това – от мен да го знаете. Колкото и пъти да гледаш банди, които харесваш, все ще е за добро. Винаги. Или почти.

От първата ми среща с Macihne Head в Македония са минали почти 11 години. Американците свириха за първи път на турне с Kreator и набиращите скорост тогава модерни метълкор младежи от Caliban.

Веднага след датата в Скопие имаше концерт и в София. Зала "Фестивална" беше по мярка за събитието, "Универсиада" е правилният избор сега. Ще отбележа в самото начало, че се съмнявам след години да разправяте как на тази металиада бирата е свършила рано-рано и елементарните тоалетни принадлежности като сапун и тоалетна хартия изобщо са отсъствали (последното е класика за събития в тази зала), пък вие смятате, че влизат в цената билета от 40 лв., 50 лв.и 60 лв., или как шоуто е започнало с 30-ина минути закъснение. Ще разказвате за това, че то, изцяло изнесено само от Machine Head, е продължило два часа и половина и за отдадената публика, подкрепила групата от-до, е пяла като добре школуван хор през целия концерт и ще цитирате фронтмена Rob Flynn как и предишния  път, и сега, тук, в София, групата е срещнала най-откачената си публика, а ден след шоуто е обявила в официалния си Фейсбуук профил концерта в София за най-якия от цялото турне досега.  Там, на снимката, дело на тур мениджъра Chris, гордо на оградата седи и уникалното знаме на ФБ групата Machine Head Bulgaria, изработено специално за събитието по поръчка в столичния магазин "Яко".

От първото гостуване на Machine Head у нас групарите пораснаха, порасна им работата, както се казва. Тази вече не е от бандите, които ще се разхождат из публиката и ще висят в лоби-бара на хотела си да поркат бира с фенове (както бе едно време). Сега вече можеш да си купиш компанията на Machine Head срещу 150 лв., продават я с т.нар. VIP пакет – също както KISS, Ozzy и прочее рок-ен-рол герои, чиито имена вече се ползват за бранд от продуктите, с които се печелят пари. Извън тази игра е организираната от Dynacord  Bulgaria рекламна среща на китариста на групата . Тя е насрочена за няколко часа преди началото на концерта и носи шапката "signingsession", и на която, както са обещали от музикалния магазин, "всеки ще може да се снима с музиканта, да размени по няколко думи и да вземе автограф от него". Очевидци казват, че е станало точно така, а за притежател на VIP чух само слухове.

Така че ще ви разкажа (само) за концерта.

Той тъкмо е започнал. А аз чакам да получа повей в косите от колоните на сцената, но…  Възможно ли е машина като Machine Head сега да звучи толкова плоско и буквално  - тихо? Дори след първите три парчета на сета нещо не му се получава. Тук неминуемо сравнявам това, което чувам, със смазващия звук, идваден от бандата на летния чешки фестивал Brutal Assault, където името ѝ бе сред хедлайнърите през 2013. Обикалям залата, за да проверя дали от някоя друга точка саундът няма да е доставен в по-приемлив вид, и си мисля, че докато пичът, боравещ със звуковият пулт намери баланса, просто се налага да бъдем търпеливи… Да, ти FOH (Front Of House) отговорнико Steve Lagudi, към теб хвърлих укорителен поглед, въпреки смекчаващите вината обстоятелства  - спортна зала, ново място и (надявам се студена) бира. Да, вероятно отдавна си свикнал с идеята, че няма измъкване от това винаги, когато звукът е кофти, да псуват теб, а когато е як, да хвалят бандата. Между другото, Lagudi работи също за Exodus и Napalm Death – не ще да е някой случаен.
От четвърта песен "Bitethe Bullet" нататък на групата вече е даден шанс да се представи в пълнота, а и на публиката да я възприеме така. Това вече е друго – чуват се китарите, вокалите не са избичени напред и сега можем да оставим критиките и да спечелим онзи приз, с който ни закичи бандата, и, за който писах по-горе – най-яката публика от турнето.

Сет листът - с учудване откривам, не е съвсем еднакъв с досегашните дати от турнето An Evening With’ Machine Head: супер за фанатиците, които биха се метнали на повече от една дата. Песни от всички албуми. Нови, стари и задължителни са подбрани така, че да стъпят в обичайната динамика, като дадат възможност и на фенове, и на музиканти, хем да се изкачат до кулминационната точка на адреналина, хем да вземат дъх с по-бавни мелодични късове. Очаквано, най-силното избухване е на номер 15 - "Davidian". Ето това е Machine Head на живо – челна среща с бързия влак. Други акценти за нас от старата школа са десетата в листата "The Blood, Тhe Sweat, Тhe Tears" и тази под номер 19  - "Aesthetics Of Hate". Хлапетата се раздават и на баладичните изпълнения, светлинното шоу и сценичният дим придават допълнителен драматизъм, но не по-малко приятно е когато прожекторите осветят публиката…

Като предпоследно парче си чакаме "Old", което, както сме разбрали, американците са свирили в Букурещ предишния ден.  Аа йок – връщат се към първоначалния сет, където, вместо нея, представят "Supercharger". Като щипваха често –често от старите албуми с подканване за олдскуул феновете, успяха да ни подмамят, че ще дойде ред именно на тази култова песен от дебютния албум "Burn My Eyes" (Roadrunner, 1994) - с клипа към която налазиха Headbanger’s Ball и спечелиха вниманието на феновете в Европа. Но, уви.

Между другото, всички вероятно сте разбрали за забраната да бъдат допуснати професионални фотографи на шоуто. Всъщност, не беше разрешено снимането дори и с любителските фотоапарати, тип "сапунерки", от публиката. Също така бе даден и пълен отказ за среща с медии, интервюта и прочее, както и почти нулеви шансове за среща на феновете с групата, ‘щото колко хлапета могат да си позволят 150 лева за една снимка и един автограф? НО! Сега, като сглобявам картинката, цялата тази схема на "недостъпност" добива логика – така се осигуряват ексклузивни кадри. Нищо чудно да се готви Machine Fucking Head Live част втора, но дали само аудио или в какъв вид, не се наемам да гадая.

На сцената - зад и между пищните декори, се подават отвреме навреме един тип, което очевидно осъществява видеозаснемане, и друг, който влиза в ролята на фотограф. Ние пък запечатваме момента с размазани телефонни снимки. Пак сме си насаме с Machine Head, щото такъв е замисълът на вечерта, но нали сме си деца на новото време, та си важи това: "телефон все ни свързва, телефон ни дели", както е изпял творецът още миналия век, без да има представа как би могъл да бъде интерпретиран този рефрен от песента му. Не, вдигнатите джиесеми не са чак толкова много. Даже похвално малка част от народа, наброяващ над две хиляди, окупира сетивата си с тази глупава дейност. Цялото множество долу, пред сцената, попълнило подиума плътно до пултовете за звук и светлини, скача сякаш се намира на онези големи надуваеми детски замъци, сещате се. Всички са обзети от голяма радост и намирам много очевидни причини тук да се употреби клишето "гора от ръце", и то с основание. Така е през целия концерт, т.е. прилагаме онова "луд умора немА" нагледно!  

Уж любовта била форма на временна лудост? Да обичаш метъл, е завинаги. Някои сме фанатични поклонници от две-три декади, други са на сцената от толкова. Машийн Хед на нея от над 20 години… По пътя до днес съставът се мени, но в самото начало са вокалистът и китарист Robb Flynn и басистът Adam Duce. Последният е с не особено щастлива съдба - през 2013 бе уволнен от Machine Head, формация, която  съоснова с Flynn, а после и загуби съдебните битки, поведени за права над Machine Head. Казвам го, защото той беше важна част от проекта, и го видяхме тогава - първия път. Иначе, предполагам, по-голяма част от публиката не е успяла да закачи датата на групата от турнето Through The Ashes Tour, което беше през 2004 и мина и през София. Това, струва ми се, показва и проучването, което направи в реално време Flynn, командорейки ни да вдигаме ръка кой бил преди, кой не бил.

И, понеже не споменах нищо за стила, пък може някой да се събужда за първи път от палеолита насам, съставът свири съвременен хеви метъл, чиято формула е модерна и може да бъда безпогрешно позната като американска. Групата не спира да се променя. И с осмия си студиен албум "Bloodstone & Diamonds", песните от който доминират в сета на 24 септември, бандата показа още едно от своите лица. Колко ли още има в резерв? Дали афинитетът към мелодичните композиции ще намери още по-широк израз в следващите ѝ издания? Ще видим.

Трудно е да се каже за банда с такава история, че търси себе си. Няма да е честно обаче и да се твърди, че музикантите са особено верни и привързани към даден жанр. В същото време не може да се отрече, че не бихте ги сбъркали с друга банда, когато чуете тяхно парче. И не говоря само за тези, които тестваха здравината на дървената настилка в залата, а за всеки редови метъл фен.

Организаторите BGTSC си свършиха добре работата. Гостите - и те. Но публиката превърна този концерт в онова, което ще се помни. Тези, които заслужават н-а-а-а-а-а-й-големите адмирации, са феновете, меломаните. Колко често на събитие, което се провежда на закрито, може да се види подобен wall of death (или такъв) съркъл и мош пит с бая жертвоготовни атлети в категория екстремни спортове? Не говоря за оупен еър фестовете, а за концерт в зала с капацитет като този на "Универсиада"? Колко често, a?

Ето затова ще отбележа, че поклоните с падане на колене пред публиката след края на шоуто на новия басист Jared MacEachern бе напълно заслужено.

Сет лист:

Imperium
Beautiful Mourning
Now We Die
Bitethe Bullet
Locust
From This Day
TenTon Hammer
Clenching The Fists Оf Dissent
Benea The Silt
The Blood, The Sweat, The Tears
Crashing Around You
Darkness Within
Bulldozer
Killers & Kings
Davidian
Descend The Shades Of Night
Now I Lay Thee Down
Take Me Through The Fire
Aesthetics Of Hate
Game Over
Supercharger
Halo

Снимка: Албена Цолова - Бета Machine Head на Brutal Assault 



2800
91.67%
 

Ноември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930