Sevi ще ударят на Graham Harding Stage в афиша на британския фест Planet Rockstock
Нилза Коста за първи път в България. Афро-бразилската певица ще изнесе концерти в София, Пловдив и Велико Търново
Hauser (2 Cellos) с актуален албум на двата си концерта в Пловдив
Eufobia и Zima преди финландците Wolfheart на първия им самостоятелен концерт у нас
Джаз концерт по Мусоргски
От Хендел до Владигеров - джаз в класиката в Първо студио на БНР
Българското дуо Woomb открива концерта на португалската певица Maro със специален акустичен сет
P.I.F. с концерт-промоция "Приказката продължава"
Жените в ритъма на Балканите в Първо студио на БНР
Ветераните Past Redemption на нов дет/грайнд/ глас. Представят "Final Redemption" в столичния клуб "При Черепите"
Ясни всички групи за голямата сцена на Midalidare Rock In The Wine Valley 2024. Специален екран за финала на Европейското по футбол
hug or handshake пуснаха най-новия си сингъл "Waiting Till September", предстои премиерата му пред публика

Йън Андерсън в Пловдив: фантазия за флейта и оркестър


Йън Андерсън в Пловдив: фантазия за флейта и оркестър

5496

Провелият се във вечността на пловдивския Античен театър концерт на стария ренесансов бард Йън Андерсън (Ian Anderson) на 3 септември още веднъж показа, че песните на някои групи са наистина вечни.

Не само защото класата на навършилия вече 69 години Йън и музикантите около него е бетонирана. А просто защото при формации като Джетро понятията "време" и "модни тенденции" не съществуват. Подобно на легендите Пинк Флойд например, през годините (и вековете - б.р.) Джетро Тъл изкушиха хората да харесват ТЯХНОТО творчество такова, каквото е, вместо - подобно на много други, да променят музиката си, за да се ХАРЕСАТ на някого. И заради парите. Не че мистър Йън е беден. Напротив – той е един от най-богатите в бранша. Но се е замогнал благодарение силата на изкуството си, проявявайки иновативност и креативност. С най трудното -  умението да накара меломаните с тънко сетиво да оценят и харесат това, което той прави.

Да се върнем обаче към концерта, с който бе открит тазгодишния "Есенен салон на изкуствата". Йън Андерсън наистина представи именно най-доброто от музиката на бритaнската банда - започвайки със задължителното интро на "Living In The Past", минавайки през класическите "Thick As A Brick", "Songs From The Wood" и "Sweet Dreams", до магията на акустичната аквалангска "Mother Goose", още по-класическото "Bouree" по Бах от далечната 1969 година, когато днешният чичо Йън е бил само на 22...

Всъщност, музиката на Джетро винаги е била странна смес, която не може да се определи нито само като прогресив, нито само като фолк, нито само като хард. Както всички велики групи и те никога не са влизали в една тясна рамка. Затова пък преклонение пред силата на природата, пасторалния живот, но и много гняв и социална критика са били винаги част от музиката и лириката на знаменития фронтмен. Не бяха пропуснати и на концерта в Пловдив – иронията към грабежа на банкерите в песента от втората версия на "Thick Аs A Brick", "Banker Bets, Banker Wins", както и преклонението пред класическите прогресив концептуални плочи на Джетро. Влиянията на фолка и класиката също бяха подчертани в шоуто – и не само чрез вездесъщата флейта и ренесансовите вариации по Бах и вдъхновението от Хенри 8-ми чрез чудесната "A Рast Time With A Good Company". На британската точност на мистър Йън също не беше изневерено – начало - точно в 20.00 ч., 15-минутен антракт малко преди 21.00...

После фантазиите продължиха с нов заряд. Липсваше ли нещо? Е, разбира се на достолепните 69 години няма как Андерсън да излъчва онази чистота и небрежност на гласа, позната от акустичните (и мои любими) "One White Duck/Nothing At All" и да се справя така лесно с началните високи вокални партии. Затова пък тук на помощ се притекоха музикантите от неговия бенд – изключително хеви звучащият баварец Флориан Опал (китара), който от 12 години свири с мистър Андерсън, а за самото пеене отлично му помагаха пианистът Джон О' Хара и най-вече басистът Давид Гудие. Барабаните на Скот Хамънд пък само допринасяха за тежкото и енергично звучене като на класическия Джетро формат. А то не закъсня да се появи във втората половина на концерта не само чрез известното барабанно соло на "Dharma For One", но и във вечните "My God" и  едноименната "Aqualung". Чудесен бис - "Locomotive Breath", малко след 22.00 часа.

Е, всичко хубаво си има край. Най-доброто от репертоара на Джетро Тъл, поднесено с толкова чувство и финес, също. Както и чудесната атмосфера за музиката на Йън в този античен театър. Неостаряващият Андерсън обаче има какво още да каже. Така че нищо чудно да го видим отново в България с новите вариации на песните на Джетро. Защото както сам обяви на пресконференцията по-рано през деня – бъдещето за мистър Андерсън е запълнено с какви ли не проекти. Затова искрено се надявам медицинските изследвания, които ще си направи след завръщането в Лондон, да бъдат напълно добри. За да има смисъл да прави каквото и да било, както сподели самият той. А и за да можем отново да го видим на наша територия с неостаряващи, но нови и интересни аранжименти.

Някои биха казали – не им ли е време вече да спрат на тези години ? А защо да го правят – контрирам аз – след като имат идеи, енергия и желание да композират, свирят и пеят?  За последните 2-3 години пред очите и ушите ми това доказаха Роджър Уотърс, Питър ХамилРумъния), Брайън Мей и Роджър Тейлър, а сега и колосът Йън Андерсън.  Да, наистина няма да има повече Джетро Тъл.

Но пък манифестите на групата ще са тук, сред нас и вътре нас - в много и интересни варианти.

Снимка: Елена Ненкова

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички