Четиричасов рок купон в чест на Митко от Атлантик

Едно от онези събития, предназначени само за близки и посветени в рока хора, се състоя в столичния клуб Live & Loud през уикенда.

Концертът бе по случай петдесетгодишнината на Димитър Димитров, основател на една от най-ранните хеви метъл банди в България – Атлантик. Групата е съзадена още през 1983 и през нея са минали десетки музиканти. Митко Димитров, известен като Атлантика, чукна половин век на сцената в обкръжението на най-близките си. Сред гостите, освен редовите фенове,  и групите, отдали музикален поздрав лично (Тотал, Rampart), бяха и стари групари (Ивайло Крайчовски - някога в ФСБ, Дани Годжев – Импулс, Паралел 42, Stonehenge, Константин Танев - Айсберг, Icerock, Александър Асьов - Сашо Пърпъла – БГ Рок), чието присъствие и изява превърнаха купона в още по-класически. Въпреки липсата на предварително обявените Конкурент, Пейо Пеев от Спринт, Иво Икономов от Еридан и Христо Ламбрев (някогашен член на Сигнал), веселбата протече на макс.

Програмата започна с версии на световни класики, изпълнени от актуалния състав на Атлатник - освен Митко, другите са вокалистът Мишо, барабанистът Сашо и Иваца (старо рок куче, истински професионалист, записал бас партиите и двата албума на Ер Малък и страната на Орион в съвместната им плоча от 1989 със Субдибула). "Perfect Strangers" (Deep Purple) за начало, "Sunshine Оf Your Love" (Cream) и "Immigrant Song" (Led Zeppelin), в която класика с перфектен вокал се включи и барабанистът. За "Yoy Really Got Me" (The Kinks) баса пое култовата личност Ивайло Крайчовски. Неговите суапинги и интерпретации отпушиха парчето за нещо като джем сешън и пратиха оригинала в съвсем различно измерение.

В 21.05 ч. дойде редът на Тотал. Реформираният вариант на легендарната осемдесетарска столична хеви метъл формация предложи три кавъра - "Breaking The Law" на Judas Priest, "Symphony Оf Destruction" на Megadeth и "Horseman Оf The Death" на самите и Атлантик. В редиците е само един от Тотал от 80-те – Росен Тачев (барабани), член на Атлантик от 1983 до 1986.

След тях на сцената се качи Константин Танев, легендарен вокал в два от албумите на ихтиманските легенди Айсберг. Като уан мен шоу той ни поднесе парчета на Chicago и Bon Jovi.

Трима от основателите на Атлантик са в светлината на прожекторите. Басистът Росен Литов (Митко: "Никога не вярвах, че пак ще го видя на сцената"), с когото са записани първите три албума на бандата, и барабанистът Росен Тачев. "Парче златно, старо и готино от 1983" – "Аз съм влюбен", плюс "Не ми казвай сбогом" и "Ела при мен" - за оживление.

Време е за други гости - Rampart. Те ни отвяха професионално със своя тевтонски пауър метъл. Шестте им авторски парчета бяха посрещнати с дълбоко удовлетворение от публиката, в която се забавляваха четирима бивши членове на групата – Себастиян, Марта, Евгени и Свилен. Завършиха сета си с великолепния кавър на парчето на Ера, по-късно издадено в първия албум на Ер Малък – "Градът". Сред присъстващите е и басистът на Атлантик - Ивайло Петров – Иваца, записал студийната версия на тази песен през 1992. Сред овации и радост на сцената в 22.45 ч. се появи "поводът" за събитието.

Парчетата нататък:

-  "Битка" (2004)

-  "Деца на смъртта" (2002)

-  "Alexander The Great" (2011), вдъхновена от Александър Македонски.  "На един велик пълководец на нашето време", посвети я Митко.

-  "Ураган" (1985), за което има една култова случка с потрошено читалище през осемдесетте години.

-  "Войн в нощта" (2002), посветена на , за който Мите, каза: "Ние сме длъжни да следваме неговия пример, и трябва по всякакъв начин да се опитваме да бъдем поне малко като него". И е прав.

- "Wolfgang Amadeus Mozart" (2011)

-  "Judgement Day", нова композиция с преплетени мотиви от "Унгарски танц" на Йоханес Брамс. Тя ще бъде включена в предстоящия да излезе през 2017 албум.

Настава неописуемо веселие. Всички мераклии се редуват на сцената... "Paranoid" на Black Sabbath, "пада" специалният поздрав от Rock & Roll Café Pernik – "Да живее рок-ен-рола", "Smoke On The Water"…

За последен бис на сцента са отново Атлантик. "Приятели бяхме" - песен пак от осемдесетте, едни други времена. След това "Horseman Оf The Death" от едноименния последен албум на групата, чиято премиера се състоя през 2013, с перфектното участие на Иваца. Това беше и официалният край на партито. После микрофоните останаха включени, а сцената се освободи за всеки, желаещ да покаже вокални възможности. Започна караокето...

Наистина достоен рожден ден на един от ъндърграунд стожерите в българския рок.