Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

На прощаване с Дийп Пърпъл в София

15.05.2017   Васил Громков - VaGro
Гилън и Глоувър

Да пишеш за Дийп Пърпъл ... в България, е мисия крайно рискова и твърде опасна.

По нашите ошмулени земи все още кръстосва солидна армия от хипи-рок Гандалфове с дълги сиво-бели коси. Тези намусени бродници са готови да линчуват всеки, дръзнал да изказва мнение за "пърпълите", и следят за всяка написана буква по техен адрес. Убеден съм, че след този репортаж "пурпурните професори" ще изпълзят на момента за унищожителна дисекция на всяко изречение в текста. Независимо дали е отрицателно или положително. Колко е хубаво обаче, че MySound.bg няма проклетата функция за коментари! Хахахаха!

Първо да докладвам, че канадците от Монстър Трък са убийствено добра банда. За 35 минути време подгряха до виолетово 10-12 000 прииждащи рок фенове по изключително професионален начин. С идеален саунд и безупречен инди и блус рок от двата си албума (2013 и 2016). Да, определено с удоволствие бих отишъл и на техен самостоятелен концерт. Пълна десетка откъм подгряваща съпорт група!

Кратка пауза за бързи сценични промени и отровни дози никотин около входовете на залата. А после без излишно мотаене, само 4-5 минути след 21.00 часа започва "дългото сбогуване"! Вътрешно съм убеден, че има лукава уловка в заглавието на това "прощално" турне. Макар че ... наистина е време!

След началните встъпителни акорди на откриващата тема "Time For Bedlam" от великолепния нов 20-ти юбилеен студиен албум "Infinite", в първия момент на необяснимо ниската сцена (толкова ли не можеше да се вдигне с метър и половина – два?) виждаш банда уморени старци. Мозъкът ти дори започва зловещи залози едва ли не кой от тях няма да доживее края на концерта. Основните подозрения сочат към Йън Пейс на барабаните. Точно в този момент Гилън запява. И старците стават младежи в рамките на няколко секунди време. Усещане за вечност! Звукът лекинко маже до към петата песен, но за сметка на това микрофонът на Гилън е безупречен. Ако този 71-годишен Великан изобщо има нужда от микрофон, за да надвика някакви си 15 000 души. Боже, как неистово ми се иска някой да изпрати Йън Гилън на "Евровизия", за да покаже на онези заблудени швестери как се пее на живо!

И сега, за да заблудя тотално преследвачите, разбирай "всезнаещи професори пърпълисти", ще скокна чак към самия край на този класен концерт. Там при онази до микроинфаркт амортизирана тема, наречена "Smoke Оn Тhe Water" (1973). За 44 години черепно малтретиране от страна на всеки (ама всеки) прохождащ китарист на Планетата земя, тези гениални рифове се превърнаха в прокоба за мен. До снощи! Когато ги чух, изсвирени от самите им създатели и онагледени с шеметна визия от оня епохален пожар в Монтрьо и дяволския поглед на емблематичния Франк Запа. Пиково въздействие. Все едно за първи път ти влизат в душата, като остри пирони рифовете от дуела между Морс и Глоувър.

Никога не съм предполагал, че точно на този трак ще изживея кулминацията от този безценен лайв на "пурпурните пенсионери". 90 минути автентичен и първичен хард рок звук без ГМО-подложки (бекинг тракове) и други технологични стерилитети. Дори "аутокюто" на Йън Гилън беше от епохата на Фред Флинстоун и представляваше гигантски листове с отпечатани текстовете на 4-те нови песни, залепени в краката му.

Сори, ама изобщо не усетих дори частица липса на виртуозния темерут Ричи Блекмор. Явно е от предимството да гледаш за първи (казват, че и за последен) път Дийп Пърпъл в живота си. И, моля ви, онази заучена фраза от десетилетия, че Пърпъл без Ричи не е Пърпъл ... не пред мен. Изтърка се и стана древно клише за закоравели фанатици. Буквално половината концерт в столичната зала "Арена Армеец" премина на мегамикс. Без абсолютно никакви паузи между песните. Все едно опитен рок-диджей ги лепеше майсторски една към друга. Най-често в тази роля влизаше фамозният Дон Еъри. Точно 340 години е сборната възраст на моментната петорка от Дийп Пъпръл. 340 човешки години, преплетени в една половинвековна кариера. Звучи страховито, съгласете се!

Със сигурност на голяма част от праисторическите фенове на бандата леко им е докривяло, че ще се "простят" с нея без да чуят за последно легендарни теми като "Soldier Of Fortune", "Woman From Tokyo", "Burn", "Child in Time", "Stormbringer" и "You Keep on Moving". Но пък прекрасните им нови песни (изпълниха 4 броя от албума "Infinite" 2017) бяха истинско бижу. Персонален фаворит – прогресивният опус "Birds of Prey". Закован точно след вечното "Lazy" (1972), в което гласовитият Гилън за кратко дори извади хармониката.

Малко преди осемдесетарското прераждане на Дийп Пърпъл в лицето на хита "Perfect Strangers", клавишният спринтьор Дон Еъри направи коронното си соло. Много подобно на онова от полусимфоничния самостоятелен концерт на Гилън в НДК, но с преплетени фрази от химна на България и фолклорната тема "Ерген деда, червен деда". Логично публиката пощуря, погъделичкана по патриотичната подмишница.

Три вечни хитови торпеда бяха оставени за бис. За голяма изненада обаче "Highway Star" беше загатната само с няколко инструментални рефрена. За сметка на това оня епохален кавър на Джо Саут, наречен "Hush", откара към 6-7 минути поне. Дебютният сингъл на Дийп Пърпъл от април 1968 година, излязъл само няколко месеца след оригинала и заявил една от най-великите рок групи в историята пред целия свят.

За финал "Black Night", разбира се. Недоволни категорично няма. Напълно разпродадената зала можеше да се разпродаде и за следващия ден. Не чак за 9 минути, но щеше! Убеден съм! Огромен концерт на Дийп Пърпъл в София! Казват, че е за последно. 15 000 и още много други неприсъствали категорично отказват да приемат това и един през друг дават за пример ежегодните "прощавания" на Скорпиънс.

Час преди полунощ, под звуците на "черната нощ" зад гърба си, с бесен спринт изпреварвам 15 000 доволни хуманоиди, които ще се клатят като пингвини поне час и нещо по тротоарче тип "козя пътека". Спира ми такси с клиент вътре при това. Шофьорът е от "нашите". Говорим си за Пърпъл. На "Цариградско" е мармалад. Чегъртат от асфалта размазан моторист. "Черна нощ", "дълго сбогуване", "340 години твърд рок-ен-рол"...

След полунощ в центъра на София спират тока. Заспивам доволен. Пред очите ми е виолетовия накитник на Стив Морс и позата, която са заели гледайки се очи в очи с Гилън по време на едно от новите парчета "Johnny’s Band".

История и емоция с марка Deep Purple!

Респект!

**********

Сетлистът:

Time For Bedlam
Fireball
Bloodsucker
Strange Kind of Woman
Johnny’s Band
Uncommon Man
The Well-Dressed Guitar
The Surprising
Lazy
Birds of Prey
Hell to Pay
Don's Solo
Perfect Strangers
Space Truckin'
Smoke on the Water


Бис:

Hush (Joe South cover)
Black Night



5197
78.57%
 

Май ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031