Честването на неофициалния празник на Ихтиман - 30-годишният юбилей на рок група Айсберг, се проведе на 20 май.
Николай Балабанов, неуморният ръководител на формацията - емблема на града, и стабилният ритъм китарист Владимир Вандов са единствените към днешна дата оригинални членове на бандата, основана през август 1987. Съставът е участвал през годините на най-големите рок фестивали в България - "Рок ринг", "Рок среща", "Рок за мир" заедно с най-големите от тогавашната генерация – Ревю, Тротил, Ахат, Конкурент, Ера, Атлас, Милена и други. Групарите направиха серия концерти в някогашния Съветски съюз. През осемте години активен период бандата издава четири албума, като първият е пуснат на винил. И нека се замислим коя друга провинциална (ако Ихтиман се брои провинция) хард-ен-хеви формация от второто рок поколение може да се похвали, че има издадена цяла дългосвиреща плоча? Отговор: никой. Съставът официално съществува до 1996, като през него са минали около двайсет музиканти. На всяка кръгла годишнина се събира голяма част от нейните членове за юбилеен концерт в читалището на града.
Залата на народно читалище "Слънце" 1879 г. Непрогледният мрак е пронизван само от впечатляващи лазерни ефекти, звучи интрото "О, Фортуна" от класическото произведение "Кармина Бурана" на Карл Орф. След няколко минути величественото представление стартира и от ледените пушеци на сцената се появяват седем от групарите, участвали през годините в Айсберг. Всички са със специално направени за събитието уникални тениски. В публиката също се виждат фенове с тях. Започват с едноименното си парче от 1987, днес изпято от последните двама вокалисти – Костадин Динков - Коцето и Андон Андонов – Доньо, които изнесоха вокалните партии през целия концерт. За съжаление, на сцената поради една или друга причина липсваха оригиналният певец Стоян Геров и присъстващият само в публиката Константин Танев, записал част от втория и целия трети албум на бандата. Именно "Еретик" - едноименното парче от третия проект (1994), изпяха като втора песен. Мрачното блексабатовско настроение в залата се покачва. На баса е Иван Айнаджийски, свирещ с "айсбергите" от 1993 и взел участие в записите на последните им два албума. Той е основател на друга местна - вече също легендарна, група - Лавина.
Следва великолепната балада "Един отминал сън", ранна хеви песен, но изпълнена в баладичен аранжимент от последните активни години на групата. "Старите" кучета залагат на малко по-нов, леко регеориентиран вариант. Настава време за емблематичното първо парче от дебютния албум "Балада за скитника". Всъщност това не е никава балада, а тежък среднотемпов истински хеви аксептстко-джудъски метъл по текст на бившия главен редактор на списание "Факел" Георги Борисов. По време на целия концерт на огромна видеостена се прожектират оригиналните "архивни" клипове и кадри от гигове отпреди няколко десетилетия. А днес, на живо, те звучат сякаш главните им герои изобщо не са слизали от сцената. Перфектен саунд и сработеност. Следващата песен "Само с теб", записана и заснета през 1996, бе представена от един от най-младите на сцената - Андон Андонов – Доньо. Именно на това парче публиката се разпя и цялата заля е огрята от всички прожектори. В този момент се забеляза, че всички седящи места са заети, а коридорите между тях - запълнени от правостоящи. Имаше публика от различни поколения. Велика картина!
Мелодичната "Очакване" - в оригинал изпята от Косьо Taнев, зарадва голяма част от феновете. Следващата "Врати", записана във времената на "Румънската Коледа" през 1989, и в оригинал изпята от Емил Рангелов (познат и като Арангелов), чийто вокал звучи и в легендарния албум на Епизод от 1992 "Молете се", откърти всички рокери и метъли. Юбилярите минаха и през ранната "Писък", за която на сцената отново се появи и Костадин Динков – Коцето. На следващия изпят въпрос "Не се ли уморихте" нямаше човек от залата, който да не отговаря в Running Wild-ски ритъм: "Не! Не! Не!". Последваха няколко благодарествени думи от Николай Балабанов и първата им официално записана през 1987 песен "Вик" в памет на Георги Илиев – местен радетел на изкуството и културата, близък на групата. След този своебразен "Дъ Бест Оф" с 11 авторски парчета на Айсберг, дойде моментът за изненади. Музикантите продължиха с "Living Loving Maid" на Led Zeppelin. После звукът бе втвърден с "Monsterman" на Accept, според мен една от основните групи, от които Айсберг са се вдъхновявали през годините. Кулминацията бе изцяло акустичен сет: вокали, акустична китара и нещо, което рядко може да се види на живо, всичко това под акомпанимента на струнен квартет. За кавъри на едни от най-великите световни рок групи: "Don’t Follow" (Alice In Chains), "Soldier Of Fortune" (Deep Purple), "Love Hurts" – станала световноизвестна във версията на Nazareth, но в оригинал записана от The Everly Brothers през 1961, "Yesterday" (The Beatles) и "As Tears Go By" (The Rolling Stones).
След тази китка от евъргрийни дойде и време за младите надежди на Ихтиман – децата от вокалните групи на града. Двадесет дечица се качиха на сцената и под вещото напътствие на своя учител забиха заедно с музикантите "Стената" на Флойд. Едно от тях поздрави и своето братче, което стана на седем години. Хубаво е да се случват такива неща. Повече от 40 години Николай Балабанов е двигател на културата в града и именно в лицето на тези дечица се вижда продължител на наследството и занапред.
В репертоара за вечерта бяха още интерпретации на "Iron Man/Paranoid" на Black Sabbath и "Up Around The Band" на Creedence Clearwater Revival. На последната рок-ен-рол класика "Johnny B. Goodе" зад барабаните седна един от основателите на групата и неин кръстник – Валентин Маринов. Последният "леден" къс на перфектния бенефис бе отново едноименното парче, за която в светлината на прожекторите застанаха всички, свързани с тази група в нейната 30-годишна кариера – Константин Танев, изпял най-много от издадените официално песни, Любен Димитров (барабанист в периода 1989-1990, впоследствие част от прог-метълите Соларис) и други. След много поздравителни писма, букети и снимки, най-близките приятели и фенове радушно бяха поканени на спокойствие за изискан коктейл и среща с музикантите. После част от купона се пренесе в местния рок-пъб "Киноклуб Ихтиман". Това е третият бастион на културата, освен читалището и градският музей, във все по-циганизиращия се град. Тук за всеобща веселба Косьо Танев направи One man show, като завършек на този епохален и паметен ден.
В твърдо заключение: доста рядко може да се получи такъв концерт в София. Вероятно защото, както каза корифеят на българската рок-журналистика Емил Братанов (също присъстващ на концерта): "Айсберг е институция!"
"А Айсбергът си съществува,
неопетнен за наша чест.
С попътен звън китарен плува,
на него песента ни днес".
Коментари