Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Seven Up

09.08.2017   Гергана Стойчева-Нуша
Seven

Кметът на Банско Георги Икономов твърди, че туристите през лятото в града са се удвоили - и, съдейки по посещаемостта на фестивала в делничния седми август, вероятно е така.

Дъждецът се беше засилил да ръсне малко свежест над нагретите вековни каменни стени и калдъръми, но се размина и само леко разхлади атмосферата преди концертите. Така свежо и разхладително звучеше и първата изява за вечерта - на българо-италианския проект Акуафоника. Композиторката Федерика Коланджело не е за пръв път в България - през изминалите години е била няколко пъти в София и по един път на джаз форума в Стара Загора и "Джаз в Бургас". Музиката, която изпълнява, е изцяло композирана от нея, а на сцената проектът се явява в различни формати. Този път в Банско съставът се допълваше от Александър Логозаров на китарата, Борислав Петров зад барабаните и Михаил Иванов (контрабас).

Името Акуафоника е изключително сполучливо кратко и изчерпателно описание на творчеството на Федерика. Твърде постно би било обаче да се каже, че това са просто звуци, леещи се като вода, освен ако не мислим за водата във всичките ѝ превъплъщения. Мелодиите се разливат и галят като спокойните води на замряло под жаркото слънце лятно море. Ромолят нежно и кристално като искрящо сред листа и треви горско поточе. Носят се плавно и спокойно като могъща река, завихрят се като пенлив водовъртеж, надигат се изумруденозелени вълни, пронизани от лъчите на слънцето, и бялата им пяна се плисва, разлита и едва докоснала пясъка, се стопява. Акуафоника носи и отражението на небесната синева над водите, надникващите чела на планинските върхове в стряскащо студено езеро, и неспокойната душа на птиците, мернала се за кратък миг като сянка по тънката ципа на повърхността. Нота след нота, с всяко подръпване на струна и докосване по клавишите, изящните идеи на композиторката извайват пленителни музикални форми, които, като реката, никога не са едни и същи и всеки концерт е ново навлизане в омайните, вълнуващи води на Акуафоника.

Следващи в програмата бяха Любомир Денев квартет и Весела Морова. Излишно е да се обяснява кой е Любомир Денев. А и останалите музиканти от групата са достатъчно добре познати на любителите на джаза в България - великолепният Петър Момчев на саксофона, майсторът контрабасист Димитър Карамфилов и Димитър Семов, когото винаги е удоволствие да видиш и чуеш зад барабаните. Весела Морова е млада и развиваща се певица, която сме слушали на сцената в Банско преди две години в по-различно амплоа, с проекта за бразилска музика Дандалунда. От сътрудничеството ѝ с Любомир Денев квартет през 2016 се ражда албумът "Нощ в джаз клуба", парчета от който имахме удоволствието да съпреживеем и тази вечер.

Пак във формата квартет, пак с българска певица, пак не за пръв път на сцената в Банско започна следващият концерт - на Хилда Казасян в компанията на Христо Йоцов, Живко Петров, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов. "One Note Samba", "Big Spender", "Straighten Up Аnd Fly Right" бяха някои от джаз стандартите, които музикантите поднесоха с ювелирна елегантност и аранжименти, пречупени през собствената им оригинална призма. "Да е влюбен този свят" (по-известна с началната си строфа "Чакам те сутрин рано"), запазена марка в репертоара на Камелия Тодорова, изпя Хилда в памет на баща си, композиторът на песента Вили Казасян. Версията ѝ е умиротворена, нежна, с вкус на сладки спомени и окъпано в медена роса очакване за бъдещето, ярка светлина зад прозорче от рисувано стъкло. Друг силен момент на вечерта бе дуетът с Живко Петров - "The Waters Оf March" на Жобим прозвуча с вълшебния тромпет на Мишо Йосифов, с характерния игрив ритъм на дъждовните капки от пролетния дъжд, но отново с отличителната за Хилда мекота, с която се усмихват Нейните песни.

На финала се насладихме на откритието на вечерта - швейцареца Севън (артистичен псевдоним на Ян Детвилер) (на снимката) и музикантите му. С първи концерт не само в Банско, но и в България, чаровната формация атакува с жизнерадостен фънк поутихналия площад, който не влезе лесно и бързо в настроението, търсено от изпълнителите. Енергичните парчета обаче постепенно влязоха под кожата на публиката, а Севън не се отказа, докато не раздвижи всички, и ги накара да пеят, да танцуват, а на финала и да скачат и ръкопляскат в хореография. Завидно постижение - казвам го без капка ирония - когато си непознат за публиката, па макар и носител на значими награди, видим талант и богата творческа биография - последен артист за вечерта и профилът на фестивала и спецификата на пространството пред сцената предразполагат повече към спокойно съзерцаване, отколкото към движение и танци. Пяхме на "City Оf Gold", окончателно преминахме към танци на (тематично) "It’s Time Тo Wake Up", смяхме се на коментарите между песните ("Следващото парче понякога е национален химн на Швейцария. Казва се "Go Slow". Ние не бързаме. Затова правим толкова точни часовници") и след финалното изпълнение "Party Time" бяхме толкова събудени и раздвижени, че не го пуснахме, докато не получихме бис.

Севън определено спечели много нови почитатели и ще се радваме да го видим отново в България.

Снимка: Bulfoto

Още снимки от събитието - в секцията "Галерия"



480
100%
 

Октомври ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031