Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Все по-хубаво и по-добро в Банско: Djabe

10.08.2017   Гергана Стойчева-Нуша
Джабе

Към четвъртата вечер на юбилейния 20-и джаз фест в Банско ще подходя малко "с главата надолу" и ще започна не с първата група, а с Джабе, титулувани като най-добрата джаз-фюжън група в Унгария, които излязоха на сцената последни.

Пооредялата публика се разреди още повече по време на изпълнението им и, ако това обикновено е знак за ниско качество, в света на джаза явно е точно обратното. Може би най-"истински джазовата" формация досега, Джабе скриха шапката на всички джаз пуритани, на любителите на чистите форми и на ценителите на качествената джаз музика на световно ниво. Без да са се окопали в академизъм, разбираем само за шепа учени и две дузини колеги, и категорично без да са имали цел да правят шоу, унгарците поднесоха порция "люта фюжън гозба", достойна да задоволи и най-взискателното небце на "познавачите", като същевременно беше гарнирана с изобилие от удоволствие, наслада и радост от музиката и живота, съществената подправка, без която дори най-изисканото блюдо и най-изтънчената музика са постни.

За изминалите две десетилетия формацията е свирила в Банско три пъти, включително през 2010 година заедно със Стив Хакет. За четвъртото си гостуване музикантите пристигнаха в петчленен състав и отново имахме удоволствието да чуем виртуоза на бас китарата Тамаш Барабаш, фронтмена и един от основателите на групата Атила Егерхази, Петер Косаш на барабаните, Арон Коос-Хуташ на тромпета и Янош Наджи (клавишни). Перфектни професионалисти, владеещи до съвършенство инструментите си, смели експериментатори, изпипващи с голямо внимание парчетата (повечето - композиции на Тамаш) - това са музикантите от групата с вече 22 годишна история и с над 20 студийни албума в историята си. А музиката им е широка, необятна и красива, изкушаваща - да чуеш още едно парче и още едно, и още... Всяко е различно, защото черпят от богата съкровищница на етно и уърлд музиката и много умело преплитат всички съставки с добър вкус за автентичността и щедър подход към импровизацията. Дори чухме парче на име "Банско", добронамерена закачка с публиката, изпълнено на традиционния индонезийски инструмент анклунг. "Композиция с участието на публиката", обяви Атила и повика на сцената някой доброволец ентусиаст. Откликът беше нулев (много стеснителни меломани!), та положението спаси фотографът Рафаело Казаков, който се качи при музикантите и с явно удоволствие се зае да разтръсква в ритъм, заедно с тях, бамбуковият инструмент. В същата роля преди години е влизал Стив Хакет, а резултатът е все така впечатляващ, а и забавен.

Защото джазът на Джабе не е студен, той е топъл, възприема се с лекота, без да е лековат, забавен е, без да е несериозен, зашеметява, без да те оставя неразбрал, пред портите на творчеството, объркан - не, той приютява, разгръща се, рисува картини и емоции, създава сетивност до степен да го усещаш като вкус в устата си, като аромат и цвят в представите си. Фюжън от внимателно подбрани съставки, една от които е прикованото внимание на публиката.

За четвърти път в Банско свири и формацията преди унгарците, германците от Хот Фоур. Изтупани със стилни костюми и каскети в стила началото на 30-те години, четиримата - Хорст Аусенхоф, Йоаким Льош, Бернхард Шпернфехтер и Йенс Хунщайн - щурмуваха публиката с "Cornet Chop Suey”" и продължиха с "Muskrat Ramble" на Louis Armstrong And His Hot Five . Въпреки че не са Хот Файв, а само Хот Фоур, четиримата веднага плениха публиката - от изпълненията им бликаше такова настроение, че само който не беше на площада, той не се зарази от него. Музиката беше джаз от Ню Орлийнс, диксиленд, елементи от половин дузина други стилове, чаровни вокали, веселяшко банджо, чупки и танци - разходка из няколко десетилетия и стилове. Както имаше джаз стандарта "Dinah" от "бурните 20", така имаше и "Proud Mary" от края на 60-те. Или пък "Bei Mir Bist Du Schein" от 30-те, популяризирана от Андрюс Систърс, която ние пък си знаем като "Прощавай, София" ("В конски вагон, подобен на салон, пътувах аз от София за Лом") с текста на Матей Стоянов за филма "Иван и Александра". И за финал - госпълът  When Tthe Saints Go Marching In' в ритмичната популярна версия на Луис Армстронг, а по време на изпълнението четиримата от Хот Фоур се разходиха из публиката, свирейки, защото философията им така или иначе е за максимален контакт, с минимално количество апаратура и техника, но с максимално количество хумор и добро настроение. Наистина горещи!

А как започна тази гореща музикално, но по-хладна климатично вечер? Със сладурите от Биг бенд Суинг Кидс, гимназисти от Рюселхайм, Германия, които обичат джаза и често след завършването си се оказва, че продължават да се занимават с тази музика. После с Лили Друмева и групата ѝ Lilly Of The West, които представиха новата си програма от джаз и суинг стандарти. С добре познатия глас на Лили и кънтри оттенъка на аранжиментите парчетата звучаха интересно и приятно в спускащия се здрач.

Фестивалните дни вече са преполовени, остава да разберем дали най-хубавото тепърва предстои.

Снимка: Стефан Марков

Още снимки на Bulfoto от събитието - в секцията "Галерия"

 



447
100%
 

Октомври ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031