Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

ФСБ на живо: П.р.а.з.н.и.к!

09.10.2017   Димитър Илиев
ФСБ в акция
Още една легенда чукна 40-те, при това как!

Създадена официално през 1975-та, Формацията участва в студийните издания на повечето от естрадните изпълнители от близкото минало в монополистката звукозаписна компания "Балкантон". Определяни като прогресив рок, през годините музикантите вмъкват в звученето си джаз, фънк, фюжън, поп, спейс и хард рок, ню уейв. Еталон за качестен саунд и перфектно сценично въздействие, превърнали групата в лице на по-напредничавия българския рок. Високият професионализъм на общността - защото ФСБ и меломаните около нея са именно - това - ОБЩНОСТ!, я разположи "Високо" не само на българската сцена, но и на световната музикална карта - това е единственият роден проект с "Грами" в CV-то си (за аранжимента на "Cielito Lindo" от репертоара на Хосе Фелисиано). Нашите момчета бяха първите българи с електронен албум, издаден у нас ("ФСБ II" (1979), "Кълбото"(1980) e първият записан и издаден в България на 45 оборота проект, "ФСБ на концерт" (1985) е първият лайв рок албум; "Обичам те до тук" (1987) – първият, осъществен посредством дигитален запис. Първите, първите и все така първите... и като че ли още по-култови и величави.

... Историята на една група/изпълнител принципно няма място в жанра репортаж. Тук обаче е необходима, тъй като всеки музикален ред, написан от ФСБ през тези 4 декади, бе обобщен по някакъв начин в шоуто, на което станахме свидетели през уикенда. И е част от краката на колоса, все така крепен от грандовете, първите...   

Представлението започва в столичната зала "Арена Армеец" точно в 20.15 ч. на 7 октомври. Стартът е даден с инструменталната пиеса "Пъпеш" (1985), на която Константин Цеков емблематично излиза с акордеон. По средата на сцената е "първата китара на България" Иван Лечев. Над него на специална платформа са клавишните на двамата основни композитори - Косьо Цеков и Румен Бояджиев. Те са подпомагани от още петима, съвсем неслучайни музиканти. Николай Копринков (китара), Ивайло Звездомиров (бас) и наследниците на Румен и Косьо - свежото попълнение барабанисти Стефан Цеков, Румен Бояджиев-младши и Борислав Бояджиев-Борче (който е във вихър от началото до края и пали горещи спомени за машината Петър Славов) в тройна ударна секция. Общо осем архитекти на звука, които започват интригуващо да надграждат репертоара със "Заспало зло под камък" (1987) и "Както преди" (2010). По време на "Иде вятър" (1999) - поне на мен ми липсва баса на Ивайло Крайчовски, наследил през 1983 заминалия за Германия Александър Бахаров. Лечев се изявява и със своята голяма любов – цигулката. Костантин Цеков подмята, че "преди около 200 години", когато са създали ФСБ, въобще не са очаквали, че ще стигнат до тук. Последва песен от последния им издаден и едноименен албум от 2010 "ФСБ."– "Нищо не взимай с теб", почти преляла в пиеса, която никога не е свирена на живо - "Кълбото" (1980). Поради факта, че за първи път на сцената има един доста интересен и особено "гласовит" инструмент – маримба. Партията беше изсвирена лично от участника, записал оригинала преди 37 години - проф. Емил Ханджиев. Специалният гост изрази своята радост с думите: "След 37 години, чувството отново да се намеря с тези момчета е неописуемо". Втвърдяване на "Няма как" (1989) - като за доразсъбуждане на публиката, ако случайно има някой задрямал. След бас интро в стила на Канзас и приятно напрегната обстановка,  всички влизяме в ролята на "Епизод от романтичен филм" (1985). Залата е осветена с мощни и ефектни лазери. Преминаваме през "Обещание" (1983), уейвърското "Гара разделна" (1987), а подир кратък инстументал Косьо Цеков ни разчуства с откровението: "Бих изживял тези 40 години отново, така както ги изживях". Поредна изненада: нещо рядко срещано - Иван Лечев с акустична китара в ънплъгд версия на "Защо ме обичаш (Отговор)" (1987). Запалки и дискплеи горе - за великите "Не така" (1984) и "Обичам те до тук" (1987), елегантно подготвят присъстващите за поредния, вероятно най-"вкусния", сюрприз: 34 години след официалното си напускане, на сцената отново е един от основателите на Формацията – "германеца" Александър Бахаров, участвал в изковаването на легендарния статут на бандата в първите 5 албума с бас и вокали. Звучи "Ако спреш" (1983), а Иван Лечев влиза с култовото "За миг спри да бъдеш все първи ти!". Бахаров уточнява, че "спомените са ми от 1983 година, когато повечето от Вас май не са били родени". Високата му класа проличава и в един от най-големите хитове на групата - "Пак ще се прегърнем" (1983). Повеселихме се и с бас импровизациите в "Карнавал" (1982). Дойде време и за бис с представяне на музикантите. Какво друго, освен "Високо" (1989)!?

Деветимата се покланят пред над 10-хилядната възторжена публика. А тя сякаш няма какво повече да желае след този "Празник" от мелодия, звук и визия. Но това, очаквано, не е всичко. Точно в 22.30 ч., тоталният финал бе даден със "След десет години" - парче, включено в първия дългосвирещ албум на Формацията през 1977 година.

"След десет години", след цели 25 композиции и след над два часа и половина класа и стил,  публиката проумя, че бе участник в един неповторим хепънинг и "рожден ден". С комплименти към присъстващите, нито една професионална камера не засне за излъчване този концерт. Който бил, бил.

Да се надяваме "СЛЕД десет години" отново с грандовете от Формацията - все така ПРЕД първите.

Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия".


413
100%
 

Октомври ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031