Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Малкият Лондон на Тодор Колев под звуците на Dubioza Kolektiv

29.10.2017   Десислава Мирчева
В центъра на екшъна

"София, София, мой малък Лондон!"

Този припев звучи в главата ми все още от снощи, цял ден! Любимата песен на великия Тодор Колев прозвуча за финал на концерта на босненските "чудовища" Dubioza Kolektiv. Вероятно се чудите защо започвам с биса на един от най-добрите концерти на групата у нас до момента ли? Заради ето тази история: "Толкова ни беше добре снощи, че още ни е лошо днес!"

Предисторията на събитието е кратка. Билетите за терен бяха тотално разпродадени от преди месец. Приятелите ми или са от последните (супершанс!), или от първите (някъде през април), които се сдобиха с пропуски. Организатори са клубовете "Терминал 1" и "Строежа", мястото - зала "Арена Армеец", а началото на концерта беше точно в 20.00 часа. Докато не съм забравила, поета от емоциите, да благодаря на организаторите, които за пореден път ни поканиха на толкова запомнящо се събитие, събрало на едно място Asian Dub Foundation и Dubioza Kolektiv. Не, ADF, не бяха погряваща група, а специални гости (Да не се бъркат двете понятия!). Километричните опашки за бира и фактът, че мъже влизаха в женските тоалетни и обратно, не е проблем, дошъл от организаторите. Точка.

Моето приключение започва малко преди 19.00 часа, мисля си как ще закъснея, как няма да си намеря компанията, как ще пропусна да изпия една бира преди това. Всичко обаче е наред. Минути преди осем влизаме в залата, която в първия момент изглежда доста празна, докато не поглеждам към трибуните. Хората на терен влизат малко по малко, но горе терасите са пълни. Трудно е да си седящ на подобен концерт. Особено пък, ако си дошъл да скачаш и да танцуваш.

Момчетата от ADF излизат на сцена точно в 20.00 часа. Тази вечер са в пълен шестчленен състав – Dr. Das, Ghetto Priest, Steve Chandra Savale (a.k.a. Chandrasonic), Brian Fairbairn, Aktar Ahmed (a.k.a. Aktarv8r) и Nathan Lee. Характерният за формацията стил съчетава твърди джънгъл ритми, дъб, индъстриъл, енергични пънк-рок китари, ситар и натрапчиви звуци, извадки от традиционната индийска музика, подкрепени от агресивни, бързи и изгарящи хип-хоп и рага лирики. Песента, която ме запали по групата, е "Fortress Europe", която чух на Exit Festival 2014. Тя звучи и тази вечер, но преди нея ръцете горе за "Rebel Warrior", "Stand Up", "Naxalite", "Frontline", "La Haine". Логично, представят и парчета от последния си албум "More Signal More Noise", издаден през юли 2015. Пълното ми внимание е върху Ghetto Priest, който ме спечели със специфичния си глас и изключително рага излъчваме. След коктейла от ритми, едва ли съществува някой, неподготвен вече за остатъка от вечерта.

Кой каквото правил – правил, до 21.20 ч. Залата се пълни за по-малко от минута, докато тече указателният запис за хедлайнърите, Според дамата, която произнася "присъдата" за нататък, публиката трябва да подскача, да пее с пълен глас, да не скучае, да знае всички текстове наизуст и т.н. Аз тази програма съм я гледала поне 7 пъти, толкова са концертите на Дубиоза, посетени от мен, и съм подготвена за ситуацията: най-удобните обувки за скачане, колан на панталоните, без горна дреха и никакъв допълнителен багаж. На сцената са Алмир Хасанбегович (Duwkica) и Адис Звекич (Chombe) – вокали, Брано Якубович – електронни инструменти, Ведран Муягич - бас, Армин Бушатлич – китара, Марио Шеварач – саксофон и Сенад Шута – ударни.

Според тях, ако имаше Световно първенство по скокове от сцена, то българите със сигурност щяха да го печелят ритуално всяка година. Не е тайна, че знаем и текстовете на песните им наизуст – английски, босненски и какъвто още подемат. Порази тази причина концертът ще "протече" изцяло на български, или поне онази част от него, която не включва пеене. Алмир проговаря по нашенски: "Езиците ни са много близки, говорим си и се разбираме и без преводач. Затова ние решихме да научим малко български". А то не е никак малко, защото всички наставления към публиката се "издават" само и единствено на български. След силния старт на "Volio BiH", се зареждат "One More Time", "Kazu", "Free" и, разбира се, магистралното парче "Firma Ilegal". На 15-та минута всички наоколо са потни и щастливи. Ставаш си близък с всеки в радиус от два до пет метра. Музикантите се разгорещяват още и призоватат към аплодисменти с табелки, които носят на ръце. А на "Free" приканват присъстващите да отидат на техния сайт, за да си свалят безплатно албумите им, или пък да посетят Piratbay.
 
Продължаваме с подскачането на колкото крака са останали. Редовната доза гимнастика с Dubioza включва групово тичане от единия до другия край на терена, с което се справяме сравнително добре: пого в пита, в което хората остават буквално голи: както и любимотo ми босненско танго - всеки трябва да прегърне човека до себе си и заедно да подскачат на едно място. Както каза Марио Шеварач, чувстовото на прегръдката е по-готино от Facebook и Instagram взети заедно, а босненското танго е много по-лесно от аржентинското. Запретвам ръкави и се прегръщам с когото мога, подскачаме заедно. Ей ги - жълто-черните босненци ни дават страхотен пример от сцената.

Идва време за последната песен, но лудите българи, както ни наричат Dubioza, не искат да си ходят у дома, а още музика. Тъй като сме "No Escape From Balkans", последната песен ще бъде за балканизирането на Европа! И точно когато си направил последния си скок, а още не си усетил болката в тялото, публиката започва отново да скандира: "Du-bi-oza, Du-bi-oza". Момчетата се връщат, носещи жълти каски, под звуците на онази песен, с която започнах разказа си – "София, мой малък Лондон". Дълго време се чудя защо оригиналите избират точно тази емблематична мелодия, представена за пръв път във видео, заснето в центъра на столицата. Намирам отговора чак днес: "Влязохме в YouTube, задавайки "известни песни за София" в търсачката. Появи се "Песен за любимия град" на Тодор Колев. Харесахме я, защото е заразна и гениално простичка. Ние сме посредствени музиканти, можем да свирим само елементарни неща, така че се справихме сравнително лесно с разучаването на тази композиция. И така пеем за София. Цели 4 минути".

Аплодисментите в края на концерта са за Dubioza, за София, за присъстващите, за емоциите, за това, че няма сухо място по нас, че купон си правиш и без бира, че е възможно да прегърнеш другарчето до теб и да не се притесняваш от обмяната на телесна течност, че можеш да останеш без глас от пеене на босненски... И че липсата на усет в краката няма да те удари следващия ден.

Както и това, че ще можем да си кажем "Толкова ни беше добре снощи, че още ни е лошо днес!"

Сетлист:
 
Volio BiH
U.S.A.
One More Time
Tranzicija
Free.mp3
Domaćica
Firma ilegal
Marijuana
Boom!
Pakšu
Himna Generacije
Kažu
Walter
Red Carpet
Hay Libertad
Jump Around
(House Оf Pain cover)
Kokuz
Blam
Balkan Funk
No Escape (From Balkan)

Снимки на Иво Стоянов - в секцията "Галерия"

ADF: http://mysound.actualno.com/?act=gallery&gallery_id=1199
Dubioza Kolektiv: http://mysound.actualno.com/?act=gallery&gallery_id=1200
Видео: https://www.facebook.com/DessislavaMircheva/videos/10155840682252920/
https://www.facebook.com/DessislavaMircheva/videos/10155840554962920
 



635
100%
 

Ноември ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930