Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Приказките на П.И.Ф. разказани с #Думи

10.12.2017   Десислава Мирчева
П.И.Ф. в акция
За какво служат думите?

За да говорим, за да питаме, за да викаме, за да пеем... Но най-вече да разказваме истории с тях. Защото преди да започнат да се издават книги с приказки, най-добрите истории са се предвали от уста на уста. Не е случайно, че от дума на дума, хората си казват много неща. А когато говорим за разказване на приказки и пеене в едно, се сещам само и единствено за П.И.Ф. (P.I.F.). Тези невероятни момчета, чиято музика те кара да пееш, да подскачаш, да се усмихваш и заедно с това да плачеш.

Преди няколко месеца попаднах на този текст: "Прекрояваме изцяло визуалната опаковка на сценичното си шоу. Тематични видео импресии към всяко парче и звукови атмосфери, създаващи филмово усещане, са част от новата ни лайв концепция. За да се фокусираме максимално върху подготовката на събитието, правим и тримесечна пауза от столичната клубна сцена, което е прецедент в историята ни. В момента завършваме видеото към "Дуел", последният сингъл от албума P.I.F.5, а на 8 декември ще чуете и новото ни парче с работно заглавие "Приятел". Нарекохме събитието #ДУМИ. Всеки закупил билет за концерта, ще получи песента "Приятел" на входа на клуба". Така разбрах, че Димо и компания са се захванали отново с нещо нестандартно, защото какво е П.И.Ф., ако не теория за нестандартното?!

И навръх студентсткия празник, отивам изморена към Mixtape 5. Признавам си, че, ако концертът беше на друга банда, сигурно щях да си остана вкъщи. Но фактът, че след 3 месеца отсъствие, една вълшебна вечер и след това шест месеца почивка за групата, се превръща в повече от сериозен мотив за присъствие. Освен това се очаква премиерата на чисто ново парче, а всеки, закупил билет за концерта, ще го получи на CD като подарък на входа.

Влизаме в Mixtape 5 към 22.00 часа. По програма момчетата трябва да излязат малко по-късно. Прави ми впечатление, че в публиката има възрастни двойки - около годините на родителите ми. И се убеждавам как времето няма никакво влияние над музиката. В 22. 35 ч. на сцената излизат Димо Стоянов, Иван Велков (китара), Юри Божинов (бас) и Мартин Профиров (барабани). Зад тях на два големи екрана, разделени на 4 равни части, се прожектират картини, които в своята цялост представляват живота и се сипят думи: "Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее..."

Разказването на приказки вече започна. Една след друга се редят нови и стари песни, познати и не чак толкова – "Огън", "Отлъчен", "Приятел", "Дуел", "Юли", "Вали", "Невидимо дете"... Димо няколко пъти благодари най-искрено на публиката за подкрепата, за аплодисментите и присъствието. Прекъсва изпълнения, за да се поклони, раздава енергия като за последно. Освен със зарибяващ микс от алтърнатив рок и китарен поп концертите на П.И.Ф. винаги са се отличавали със сърцатите истории, които фронтменът интегрира в цялостно арт преживяване. Актьорският му талант и страстта за театър прозират както в лиричните текстове, така и в общуването с публиката. Димо винаги оставя толкова лично и топло усещане, когато общува с публиката, все едно всички сте едно голямо семейство.

Концертът трябва да завърши с една песен, която според Димо е нова, има-няма на един ден. Тя е толкова необработена, че е дори без припев. "Но вие ще го схванете бързо, сигурен съм в това!", споделя певецът и забива... приказка. Това е приказка една -  пеят с цяло гърло всички присъстващи, а фронтменът обръща микрофона към тях. Чувствата, които може да предизвика музиката у слушателите, са толкова много, но всички изглеждат щастливи. По средата на парчето музиката спира – "Извинявайте, че ви прекъснах песента, но ето затова се радвам толкова много! Затова си заслужава целият труд, за да видиш как нещо, което правиш, се знае от всички хора и те го пеят! Благодаря ви!", не крие Димо.

Ако си мислите, че "приказка" е финалът на шоуто "Думи", да припомня, че винаги някой кара... "Колело". Което се появява на биса, предизвикан с много шум и молба на публиката, групата да не събира инструментите си.

Уви! Всяка хубава и емоционална вечер има своя край. След дълбок поклон, момчетата слизат от сцената, а на нас ни остава да си тананикаме наум думите, които са достигнали най-дълбоко до душата: "Небе море, море небе..."


1120
100%
 

Октомври ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031