Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Pumpkins United? Heavy Metal Is The Law!

16.12.2017   Албена Цолова-Бета
Helloween в акция
"Аre You Metal"?

Не е хубаво човек да пораства. А, ако все пак му се е налага, добре е да се вдетенява от време навреме. Точно като по детски над 8 хиляди души се радват на шарени тикви и черепи в "Арена Армеец" на 14 декември. Като по детски в магазин с бонбони, наистина е подобно чувството. В залата има хлапета, чиято година на раждане съвпада с настъпването на новия век.

За голяма част от публиката обаче Helloween е група от детството, както ще ги чуете да казват. При мен е същото. 1988 г. е доста далеч, но, ако ме питате какво се е променило от тогава досега между мен и голяма ми любов - метъл музиката, ще ви кажа: нищо. Ако пък се интересувате как изживявам всеки един концерт тогава и сега, ще кажа, че няма особена разлика от първия до стотния и от хилядния до петхилядния например. Може да направим комплимент и на Helloween с думите, че и те са си все същите. Може, но няма да е съвсем точно. Възрастта и цялата умора, натрупана през тези над 30 години на сцена, обаче не им е отнела добрата форма. Те остават онези стегнати музиканти, професионалисти, които хем се забавляват на сцената, хем знаят, че това е работа и тя изисква своето.

Турнето Pumpkins United е мащабен проект, който върви със съответните тонове техника, много реклама (при която е пробутана и плявата в информационната вълна за изискванията за кетъринг и подобни) и в крайна сметка пълни зали. Това турне минава и през София и организаторите BLM (Bulgarian Live Music) получават онова "благодаря" от феновете, което - буквално казано, най се брои. Почитателите се отблагодаряват с хиляди закупени билети на съответната цена като за толкова голямо име и подобна тежка продукция и с дейно участие на концерта с пеене, куфеене и дори само с вдигнати ръце, ако щете. А те са с пръсти, свити в хеви метъл знака. Ще се срещнем с едни от героите на хеви метъл музиката (а тя, слава Богу, има тонове такива), която ни е събрала в четвъртък вечер.
 
Helloween (пак) са тук. Този път обаче съставът включва: Michael Weikath – китара и беквокали, Markus Grosskopf - бас и беквокали, Kai Hansen – китара и вокали, Michael Kiske – вокали, Andi Deris – вокали, Sascha Gerstner – китара и беквокали и Daniel Löble – барабани. Демек напусналите миналия век бандата вокалист Michael Kiske и китарист Kai Hansen се качват на сцена рамо до рамо със заместилите ги колеги Andi Deris и Sascha Gerstner. Като че ли името на Michael Kiske предизвиква най-големи вълнения. Или всъщност самата комбинация. Кой си е представял, че е възможно да види Kiske отново с Helloween. Всеизвестно е, че той и шефът Michael Weikath не си говорят от 1993 г. Но в даден момент нещо се пречупва и е видно, че съществуват чувства по-силни от обидата, накърненото достойнство и най-общо казано сърденето. Каквото и да е това нещо, нека поздравим екипа, който така е поставил ситуацията на масата, че да се стигне до стискане на ръце. И в крайна сметка - до реализирането на една толкова добра идея като Pumpkins United, която от нещо като утопия се превръща в реалност. Всъщност върви история за това как Weikath подметнал своята хрумка на Kiske, когато се срещнали на метъл фестивал във Франция преди две години, когато всъщност си проговорили един на друг от двайсет и кусур години насам. Останалото вероятно са скучнотии като срещи с адвокати и уреждане на всичките там детайли. За нас като фенове остава само сладката част от сделката, а именно - да присъстваме на шоу на обединилите се тикви, колкото и да не ми харесва да използвам това така наложило се обръщение.

Не че не сме гледали Helloween. Случвало се е много пъти, дори в България. Но сега е по-специално и - съответно, сет листът е по-така, освен акцента с тримата певци Andi Deris, Michael Kiske и Kai Hansen. Започват ни с "Halloween" и още в самото начало негово светейшество Michael Kiske изгрява на сцената. Казвам "изгрява", защото това е рок звезда – с всичките му там сценични костюми, стойки и най-вече легендарен глас и име. За тази, за следващата "Dr. Stein", за "Perfect Gentleman", "Forever Аnd One (Neverland)", "Keeper Оf Тhe Seven Keys" и последната "I Want Out" си партнира с Andi Deris. А на "How Many Tears" пеят и тримцата - Michael Kiske, Andi Deris и Kai Hansen, като Kai е водещият глас. Дали в солово вокално изпълнение или в дует, вечните класики на една от най-популярните банди в хеви метъла изобщо звучат добре. Като змия сред публиката се прокрадва клюка, че на моменти вокалите на Kiske са подкрепени с плейбек, но предполагам тази "змия" не успява да ухапе никого. То нали знаете, човешка природа: прекалено е хубаво, за да е истина. Всеки от певците взема вокалните си партии по най-добрия начин, а и ние долу също не се щадим. Пада яко виене, съпроводено с епичното размахване на ръце. Та за сетлита – включва стари песни от периода Kiske, както и перода Deris, както и такива, които рядко присъстват в концертния лист на групата, сред които "Kids Of The Century" и "Livin' Ain't No Crime".

Балансът в програмата е добре намерен. От баладични изпълнения до препускащо темпо се изнизват 23 песни. 23! Гостите имат време, това си е тяхното шоу. И си го взимат. Забавни моменти с анимации, лирични отклонения с баладични композиции, бързи веселушки и сериозни парчета – има от всичко. (Пълeн сетлист - на www.setlist.fm, но го пускам и по-долу).

Обикновено най-сладките хапове се оставят а накрая, за биса. При група с подобно творчество обаче, в което са наредени хит след хит, положението е такова, че дори не най-запалените фенове познават почти всяка песен от сетлиста. А той, разбира се, е разходка из дискографията на група с над 30-годишна история и 16 албума. И все пак, върти-сучи, "Keeper Оf Тhe Seven Keys", "Future World" и "I Want Out" са си фаворити - хората ги чакат. Почти свършваме работата на вокалистите като пеем в хор на тях. Красота. Искаме си Kiske класиките. Така, де - те са ми на сърце и на мен, пък и не съм особено компетентна за творчеството на хелоуийнци от най-нови дни (отдавна кривнах към по-тежките жанрове). Иначе никой не може да ти вземе онова първо потъване в един друг, приказен свят; свят, който се открива пред теб със самото вглеждане в корицата на "Keeper-а" и така разтоварващата "щуротия" "Dr. Stein"… И вероятно не само щом си на 11 години, но когато и да е първата ти среща с чудния свят на Helloween. Не, не се кълна във вярност към германската банда, просто се разчувствах или по-скоро още ме държи от шоуто.

Връщам се към разказа за това завчера (което ще е и моето утре). Седем човека са на сцената. Тя е с издаден напред подиум-пътека, който се врязва в публиката. Бариерите са близо, феновете - също. Звукът е добър и са малко онези, на които им пука, че няма гардероб например. От тези седмимата всеки си знае мястото на сцената - като по шахматна схема. Всеки ход е мислен и отрепетиран да може да бъдем матирани едно хубаво накрая на близо тричасовия концерт. Стойки, рокади по сцената, закачки с публиката – всичко си е на мястото. Класическа метъл сбирка! Всъщност само преди две години същата тази зала бе домакин на предното гостуване на Helloween, когато забиха заедно с Judas Priest. Сега като се нагледахме на Kiske и Kai, отбелязваме и актуалната прическа на "новия" китарист. Ето го възмажалото хлапе Sascha. Помня го сякаш беше вчера, когато през 2003-а в Зимния дврец на българската публика беше представен "новака" Sascha Gerstner, част от състава от 2002-а. Тогава появата му ни се стори несериозна, но 11 години по-късно е ясно, че той добре пасва на голямата добре смазана машина.

Визии, декори, прожекции, светлини... Всичко е гигантско. Особено въздействащ е моментът, в който на огромната видеостена отзад на сцената върви дръм соло на Ingo Schwichtenberg – барабанистът на бандата в периода 1984-1993 г., покоен от 1995 г. Той всъщност е измислил името на групата, след като гледал филма "Halloween"... Та, настоящият дръмър Daniel Löble влиза и съответно излиза в ритъма с изпълнение на живо върху кадрите. Силен момент. И не само този, през цялото време спектакълът е така зрелищен, а сетивата - атакувани на няколко нива, че човек се чувства като в 3D през цялото време (отделно са истинските 3D визуализации). Както ще видите от снимките в нашата фотогалерия и разни клипчета в тубата, представлението е с много светлини, прожекции и гъделичкане на публиката с хартиени грилянди, а накрая даже има и големи балони с избразени на тях тикви - какво друго освен тикви, много ясно. Метъл музиката не е масова, но тя е нещо много голямо в нашия си свят. А да видиш как се разразява такова шоу и хилядите, дошли тук - по каквито и да са причини (на всекиго поотделно), е вдъхновяващо и не се интересувам кой снобарее и обяснява "пак ли тия", "ебаси скуката" и прочее.

Та, деца, свирете! Вярвайте в себе си и хич да не ви пука, ако сте сочени като аутсайдери в класа... Но да се знае - това изглежда като да не е било просто детско увлечение или хоби за двамата, поставили началото на групата - Michael Weikath и Markus Grosskopf. Да не се лъжем, иска се план, постоянство, силен лейбъл и добра работа на екип извън самия членски състав на бандата. Helloween се радват на всичко това още с първия си албум "Walls Of Jericho" (1985) и последвалите "Keeper Of The Seven Keys Part 1" (1987) и Part 2 (1988), от които само на германския пазар са пласирани 250 000 копия.

С яркото шоу дойде и поредното свидетелство, че тези издания си остават голямата обич на метълите, "проходили" с тази банда. Но и грабващи парчета с печеливша формула като "If I Could Fly" - басирам се, са способни да доведат някой не чак толкова метъл човек на концерт на групата. Бонус ще му дойде някоя и друга балада като "Forever Аnd One (Neverland)" например. Helloween ги бива (и) в това.

И така, не стига близо трите часа жица, но след шоуто отиваме в Адамса не само да си допием, но и да си допеем. Нали знаете онази песен на Ера  "Не е лесно"...

Да, не е лесно да си тиква.

Сетлист:

Halloween (с Michael Kiske & Andi Deris)
Dr. Stein (с Michael Kiske & Andi Deris)
I'm Alive (с Michael Kiske)
If I Could Fly (с Andi Deris)
Are You Metal? (с Andi Deris)
Kids Оf Тhe Century (с Michael Kiske)
Waiting For The Thunder (с Andi Deris)
Perfect Gentleman (с Michael Kiske & Andi Deris)
Starlight/ Ride The Sky /Judas (с Kai Hansen)
Heavy Metal (Is The Law) (с Kai Hansen)
Forever And One (Neverland) (с Michael Kiske & Andi Deris)
A Tale That Wasn't Right (с Michael Kiske)
I Can (с Andi Deris)
Drum Solo (Dani Löble live & Ingo Schwichtenberg recorded video)
Livin' Ain't No Crime (с Michael Kiske) (partial)
A Little Time (с Michael Kiske)
Why? (с Andi Deris)
Sole Survivor (с Andi Deris)
Power (с Andi Deris)
How Many Tears (с Andi Deris, Michael Kiske & Kai Hansen on lead vocals)

Бис 1:

Eagle Fly Free (с Michael Kiske)
Keeper Of The Seven Keys (с Michael Kiske & Andi Deris)

Бис 2:

Guitar Solo (Kai Hansen)
Future World (с Michael Kiske)
I Want Out (с Michael Kiske & Andi Deris)

Снимки на Тонина Манфреди - в секция "Галерия"


1042
100%
 

Октомври ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031