Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

На 3D кино и шоу с феномена Крафтверк в София: Computer World

01.03.2018   Васил Громков - VaGro
Крафтверк
"Нещото", наречено Крафтверк, е едно много щастливо... нещо!

Защото е безсмъртно! Родило се е преди половин век. Няма пол и възраст. Като извънземен организъм се преражда в нови и нови човешки тела. Изпревари 20-ти век. След това изпревари и 21-ви. После ще продължи век след век, докато тази клета Планета не се взриви някой ден.

И ако Queen спря да бъде Queen без Фреди, The Doors без Морисън, INXS без Хътчинс, Nirvana без Кобейн - плюс десетки други, то при немската "електростанция" това не е и никога няма да бъде проблем. Ясно е, че "бащата" на проекта – Ралф Хютер, скоро ще се пенсионира и ще зачака последния влак към електронния рай. Но за това може и никой да не разбере. Мястото му моментално ще бъде заето от поредния Крафтверк-робот.

Те (Крафтверк) може и да не са измислили електронната музика, но категорично са я вдъхновили до пикова степен, за да оцелее в наши дни и да завладее и претопи всички останали музикални течения до едно. Просто няма стил в модерната музика след края на 70-те, който да използва електронни инструменти и да не е повлиян от Крафтверк! В тази институция имената на изпълнителите нямат абсолютно никакво значение. Възможно е и да не съществуват, а цялата Крафтверк-машина да се командва от извънземен невидим разум. Когато поставиш за фронтмен(и) робот(и), ти вече си открил формулата за музикално безсмъртие.

Между първите три изтрещели и почти неслушаеми албума на формацията и трите ѝ награди "Грами" през последните няколко години, измина цяла една епоха. Това, което гледахме и слушахме в София през последния (арктически) ден на месец февруари 2018 година, може и да е дори някакъв "трибют" на Крафтверк. Не сме длъжни, а и не трябва да знаем истината, при близка среща от 3D-вид с човекоподобни роботи.

В 20 часа и 5 минути в зала "Универсиада" обаче не излизат никакви роботи, а четирима чичовци, облечени в раирани трика. Колоната води 71-годишният Ралф Хютер – човекът-Крафтверк. Само той е с микрофон. Изглежда в суперформа за годините си. И пее на живо. Почти два часа. То пеене при Крафтверк е силно казано, ама роботизираните вечни речетативи ги цепи с компютърна точност. За половин век се е изучил добре. Личи си. Само пред Ралф се забелязва синтезатор с клавиши на работния плот. При останалите трима от "нещото" - колкото и да протягам врат, нищо не виждам. Явно командват някакви джаджи за специални ефекти, ама кой кога и как и дали изобщо, няма шанс да се разбере. Според мен последният в редицата просто си четеше електронна книга или играеше тетрис, без да помръдва. Не знам, не знам. Роботите са сложна материя.

Саундът е с разкъртващо качество. То Крафтверк и на транзистор ВЕФ да пуснеш, пак ще ти откъснат главата. Над 2 000 души с 3D очила в ободряващо хладната зала започват да гледат футуристично арт-кино. Саундтракът е с едни от най-емблематичните мелодии от втората половина на миналия век. И пак звучи милион пъти по-яко и модерно от всички актуални течения в музиката, която днес наричаме "къща" (но на английски).

Влизаме в матрицата с "Numbers" и "Computer World". Зелени 3D-цифри ти влизат ту в лявото, ту в дясното око. Объркващо е. Не знаеш на какво точно си попаднал. Техно парти, киносалон, театрална постановка, изложение на роботи или манифестация на очилати зомбита. Аплодисментите са къси и скромни. То няма и време за тях. 3-4 секунди мрак и тишина ... и машината пак се включва. Машината, с която мечтаеха да поработят поне за малко, колоси като Майкъл Джексън, Дейвид Боуи, Мадона, Депеш Мод и десетки, десетки други. Но не ги огря.

Минава половин час и започвам да се чудя от тези неудобни цайси има ли чак пък такъв голям смисъл. Точно тогава идва оня трак, озаглавен "Spacelab" и смисълът е намерен. И то категорично намерен! Първо един спътник в околоземна орбита се завърта, напуска екрана и антената му минава между очите ти. После летяща чиния се завърта пред лицето ти, за да премине над заснежените покриви на днешна София. За финал същата летяща чиния каца в преспите пред входа на зала "Универсиада". И над 2 000 души просто викат "Уауууу"! И докато още сме на "Уауууу", пристигат едни 3 минути, които ни припомнят кой всъщност узакони течението ню романтик в началото на 80-те. Няма да крия, че "The Model" е най-най-любимата ми песен на Крафтверк. То всъщност тя май им е и единствената ПЕСЕН или поне най-близо до такава. Черно-белите кадри са от оригиналното видео, а звукът не е пипнат и звучи в пъти по-глухо и размазано от всичко останало в сетлистата на "Нещото". Най-вероятно умишлено търсен автентичен ефект.

Следващата всеобща, но все още пообрана радост сред публиката, е на "Autobahn" (1975) и "Radioactivity" (1976). Във втората електропиеса на места думата "Хирошима" е заменена и с "Фукушима".

Следва друг творчески пирон на чичо Ралф и останалите. Подобие на  минифилм в 4 части върху легендарната тема "Tour De France". Архивните кадри от "обиколката на Франция" се оцветяват непрекъснато с напълно абстрактна и фрапираща визия. Толкова е динамично и интересно за гледане, че изпускам от следене музикантите. Или там тези четиримата, които въртят някакви копчета зад масите.

Основната част на 3D шоуто "Крафтверк" завършва с микс между траковете "Trans Europe Express/Metal Оn Metal/ Abzug". Доста народ в периферията на залата танцува. Или поне се клати и върти като хеликоптер, но по-обрано от "депеш-епохата". Всъщност, като се замислям, то май на Крафтверк не може и да се танцува, нищо, че реално са измислили танцувалната музика. Сложна е тяхната. Много сложна!

Пристига и първият бис. "The Robots". В него четиримата музиканти или "оператори на бутони" отсъстват. Най-после на сцената са червените роботи. С лицата на младите Крафтверк. Звукът те събаря, средните честоти те разцепват на молекули, а 3D-то ти лепи думата "Robots" директно върху челото. За повечето от феновете на "нещото", това е най-големият хит в кариерата им. Напълно възможно. Аз си държа на "The Model" и на невключената в този арт-спектакъл "Showroom Dummies" от 1977 година.

Последният бис е с живите музиканти. Или поне изглеждат живи. При Крафтверк никога нищо не е сигурно. Твърде нелогично за доказване и обяснения. В този последен бис уж са три изпълнения, но всъщност са пет. А може и да са безброй. Защото "Music Non Stop" е с незавършен финал, който се рее някъде във Вселената.

Твърдо съм убеден, че Крафтверк ще има дълго след музикалния път на "бащата" Ралф Хютер. Тяхната мисия е да предсказват бъдещето. Това, че в една ледена февруарска вечер дойдоха да ни разкажат своята електронна история, е огромен късмет. Две-три поколения през 20-ти век не го извадиха този късмет, защото германците тогава почти не изнасяха концерти, спектакли, представления, арт пърформанси или както там се нарича тяхното шоу.

... За 3D кино да не говорим!

Сетлист:

Numbers /Computer World
It's More Fun Тo Compute /Home Computer
Computer Love
The Man-Machine
Spacelab
The Model
Neon Lights
Autobahn
Airwaves
Geiger Counter/Radioactivity
Electric Café
Tour De France/Prologue/Etape 1/Chrono/Etape 2
Trans Europe Express/ Metal On Metal/Abzug


Бис 1:

The Robots

Бис 2:

Aéro Dynamik
Planet Of Visions
Boing Boom Tschak/Techno Pop/ Music Non Stop
 


3819
100%
 

Май ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031