Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Ветерани, ветерани...: Б.Т.Р. в зала 1 на НДК

31.03.2018   Димитър Илиев
Атанас Пенев и Славчо Николов в акция
Самата новина, че ветераните Б.Т.Р. ще представят своя нов албум в зала 1 на НДК на 29 март, е гаранция за качествен рок купон.

Предупредени сме, че дискът "Невидими стени" включва 10 песни, които са осезаемо завръщане към по-твърдия звук на звездната банда. Събитието е обявено като 25-годишнина на Б.Т.Р. Статистиците могат да поспорят на какво основание музикантите празнуват отново четвърт век, след като вече славно ознаменуваха своята двадесетгодишнина с голям концерт в "Универсиада" преди четири години. Очевидно, за своя рожден година групата смята тази, в която за добро или за лошо, смени концепцията и постави точки между БТР. Моментът, в който се разграничиха от първия бронетранспортьор, основан още през 1984, и с песните на който станаха любимци на публиката - някога траш, след това класическо хард-ен-хеви, днес по-близо до мелъди и радиофоничния рок. На някои места новият проект "Невидими стени" е промоутиран като единадесети пореден, а на други - за  дванадесети. Бройката им може да бъде такава само, ако включим издадените преди повече от 25 години албуми, и то с името БТР. Но в забързаното ни всекидневие това няма чак такова значение. Днешните Б.Т.Р. са една от най-силните ни и активни групи, неуморно композиращи и участващи във всички големи рок форуми у нас. Отдавна излязла от рамките на задимените клубове, формацията преспокойно пълни зали с по 3 000 -4 000 места. Този път рокаджиите буквално препълниха зала 1 на НДК. Почитателите им са вече от всякаква възраст. Дечицата на тези, които някога бяхме хлапаци и пеехме някои от същите тези парчета, днес тичат сред нас. Какво по-хубаво от това. Да, все по-рядко се забелязват рок фенове от "онези", сменени са от дами и господа с елегантни костюми, но това е нормален процес.

След многото перипетии в състава и след раздялата с китариста Кирил Божков през 2015 година, членовете вече са само четирима – Атанас Пенев (вокал), Славчо Николов (китара), Иван Калфов (бас) и Илиян Диков (барабани). На сцената те бяха подкрепени от Добромир ПоликовМъро от Биг Мама Скендъл (втора китара), Антоний ГеоргиевТонто от Ахат (трета китара и клавири) и Ясен Велчев от Те (кийборди). В 20.15 ч., след ефектно интро, в съпровод на прожектори и гигантски видеостени, седмината стартираха с пилотното парче, дало име на албума "Невидими стени". Още от първата минута се усети, че публиката няма да спре да пее заедно с тях. Което наистина се случи - чак до края на концерта. Без пауза се преляхме в "Сенки" от 2000 г., след което Наско посрещна публиката и официално поясни защо сме се събрали, поводът е двоен: промоция на "Невидими стени" и честване на 25 години Б.Т.Р. Сетът продължи с моторхедското "Хвани живота си в ръце" – мехлем за ушите на старите фенове. Темпото забави леко чак заради поп-мелодичната песен "Златен дъжд". На "Море от любов" вече нямаше човек в залата, който да не пее с пълно гърло и да не е на крака. Наистина усетихме, че сме на рок концерт, на група която е на световно ниво. Пак втвърдяване с новата композиция "Подземните реки". След нея Наско подсказа: "Време е да прегърнете човека до Вас" и бяхме разчуствани с баладичната красота от 1997 г. "Хей, момиче". После фронтменът представи Ясен Велчев, Тонто - вече на клавир и Иван Калфов, които демонстрираха своите фънк и джаз-рок способности в превъзходен петминутен инструментал. Своеобразен увод към "Само с теб" и новата "Безсъние", преляла в жизнерадостно изпълнение на "Цвете от луната" - хит, изпят почти изцяло от публиката. Великолепно дръм соло на Илиян Диков, което събра присъстващите пред сцената, плътно залепена зад оркестрината. Никой не можеше да я спре, тази възторжена аудитория. Време за изненада: втори сет барабани и класическо пиано, използвано от Ясен. След кратка класическа интерлюдия се разлива новата - нежна и силна, балада "Ела". Звуковата обстановка напомни саундтрака от "Млади стрелци 2" – "Върни се". Е, върнахме се в 1997-а, годината, в която Б.Т.Р. се изстреляха окончателно в най-висока орбита, превръщайки се в любимци на малки и големи. Буквално нямаше видео- или радиокласация, музикален вестник или списание, което да не обърне внимание на бандата. Съвсем заслужено.

Славчо Николов представи следващата композиция като: "Една много специална песен, на която автор е моят приятел от детинство Добромир ПоликовМъро, направихме я още след казармата". Готино заглавие: "Дъждостих". След него - "Хиляди луни" и още една от "специалните", изпълнявана и от супергрупата Фондацията, в която участват и Славчо и Ясен – "Няма връщане назад". Наско представя партньорите - по-скоро спонсори, "без които нямаше да го има този концерт", но благодари най вече на публиката. Репертоарът продължава с още едно от новите парчета - "Легенда", вдъхновено от преданието за кораба-призрак "Летящият холандец", с изпъкващи партии на баса (Иван Калфов). Изведнъж сцената се заскрежава с "Несбъдване"– изпята в оригинал съвместно с Мариана Попова, но в момента участваща само на запис от видеостените. Дочакваме "Моята сила" - първия сингъл от новия диск, парче, което се радва на огромен успех. Видеото му е дело на актьора Асен Блатечки, който този път влиза в ролята на режисьор. "Защо?" – пиеса, заглавна за предишния проект, на която Калфов отново демонстрира висота с фънк заигравка по "Billie Jean" на Майкъл Джексън. След този весел момент, Наско приканва: "Оттук нататък сте вие" – "Елмаз и стъкло" ("О-о-о-о, но достатъчно било, о-о-о-о-о") и "Да погледна в теб" ("Ако поиска-а-а-аш спри и погледни назад"). Разбира се, фолклорни мотиви, тъпани и гайди в "Сто надежди", малко преди да повикаме бандата на бис. Тук някъде преди години групарите забиваха култовата "Дюн", днес заменена от близкото по стилистика ново великолепие "Никога преди". Спомен за хард времената на формацията. За съжаление, краят дойде с "песента която вие ще пеете" (Наско) – "Спасение". Баладата-химн (или обратното), с която Б.Т.Р. поеха инициатива за намаляване на наркоманията и подпомагане на обсебените от нея. Многохилядната публика си тръгва предоволна след цели 26 парчета - 2 часа и 20 минути смислени стихове, облекли любими стари хитове и яки нови мелодии.

Крача зареден към вкъщи, като си танакам - за старите фенове и едни отдавна отминали времена (в чието начало БТР (BTR бе равно на Bending The Rules - б.р):

"Спомни си", че някъде, където властва "Законът на джунглата", там - "В пламъка на Ада" "Черни мисли" след прекарания "Инсулт" и пуснатата "Първа кръв", които витаеха в главата на "Лихваря", чакащ да отворят "Магура", въпреки че имаше надпис "Не чукай!"

...

Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"


3855
100%
 

Декември ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31