Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Съркъл пит, стейдждайв и тустеп под носа на щуравите Deez Nuts

09.04.2018   Албена Цолова-Бета
Deez Nuts

Тържествата за юбилея на "Тангра Мега Рок" приключват ударно в малката зала на столичния клуб "Микстейп 5" със шоу, посветено на празника на предаването за хардкор и пънк на медията - "Panic Attack".

Отбелязва се с банди в съответния стил. Получава се такова шоу, за което гостите ще разказват на колегите си буквално по цял свят. А хедлайнъри на финалното събитие са откачалките Deez Nuts. Група от Австралия, която прави иначе различните рап и хардкор да изглеждат така близки. А на мен първото направление от този микс ми е така далечно. И въпреки това, гостите печелят.

Момент. Не казвам, че е лесно, а още по-малко необходимо, да се превключи от изисканата готик естетика и мрачна лирик вълна на британците Paradise Lost, които ни покориха предишната вечер, но какво пречи да сме на фронта. Товароподемността на ниската сцена е проверена първо от новия проект Покой. Фронтменът Георги и вокалист на Expectations обича да говори между песните. Умни неща, които - макар толкова потваряни, винаги е интересно да ги чуеш отново. Дори бабата на горния етаж над репетиционната в гаража би могла да разбере, че Покой пишат песни със съдържателни текстове на български. "Дама Пика" и "Истината" разгорещяват хлапетата отпред.

Преди австралийците сериозно да денивелират сцената, тя е превзета от нашите момчета Last Hope. Правят го с увереност и с лекота. Както обикновено, успяват да ме накарат да се чувствам така, сякаш няма сиво всекидневие и проблеми и не са минали никакви 20+ години, откакто ги гледах на първия им концерт в читалище "Светлина". А са минали години, лицата на хардкор сцената са се попроменили, като естествено обичайните заподозрени са още тук. И ще останат. Май няма човек, който да не пее с Last Hope.

Думата е дадена на Георги Челебиев от неправителстваната организация КАЖИ "Кампании и активизъм за животните в индустрията" да обясни за настояща петиция за затварянето на ферми за норки в България, към която всеки може да се присъедини. А за присъстващте процедурата е улеснена с наличен списък на място. Подписвам се и желая успех. Това тук е истинско, а не например безумието "Кранисти срещу вегани" или подобни безмислици, които "осмислят" ежедневието на админите им.

Размотаване, бърборене и Deez Nuts са наред. Но със заместник на оригиналния си басист Sean Kennedy, който не е могъл да дойде с тях. Той не кой да е, а важна фигура в хардкор сцената - Carl Schwartz от First Blood, екс-Terror и екс-Sworn Vengeance. Той се отзовал на поканата само след еднодневно известие, че ще имат нужда от услугите му. Затова и отнася поне осем поздрава от сцената...

Не съм особен познавач на австралийците, които имат нов албум "Binge & Purgatory", излязъл чрез Century Media/Sony Music Entertainment миналия април. Сетът тръгва с "Binge" и "Purgatory" и още на следващата "Stay True" от едноименния дебютен албум от 2008-а имат публиката на своя страна. 10 парчета по-нататък положението е все същото. До масовата истерия с чудесната за хорово пеене - или, ако щете, казвайте му "sing along" "Band Оf Brothers" (oт "Bout It"!, 2013) в оригинал със Sam Carter от Architects, чийто глас сега звучи на запис: "Face This On My Own" от "Word Is Bond" (Century Media, 2015) и "For What Is Worth" от "Binge & Purgatory"...

"Без да се отнася за никого в залата, това е едно негативно парче- "Your Mother Should've Swallowed You" (от "Stay True"). Лицето JJ Peters, който е и основна фигура в стартиралия като едноличен проект, движен именно от него, видимо се размазва от кеф, докато разни крайници постоянно минават на косъм от лицето му. Въртележка страшна. Съркъл пит, стейдждайв, тустеп, ала-бала. Всеки си има своя танц. Ето това е да се забавляваш докато работиш. Добре, че София не е Берлин или някой друг европейски град, както споменава по-рано тази вечер Сашо, приканвайки всеки да се забавлява по своему, като визира строгите забрани за стейдждайв в Европа, каквито нас още не са ни достигнали. И дано скоро не ни бъдат наложени, защото атмосферата, която носят подобни концерти у нас, е нещо, което се сещаме колко ценно е едва, когато се сблъскаме с другата действителност. А тук сме си такива - луди, безразсъдни и всотдайни... или поне когато иде реч за купон. Така де, говорим за купон. Не само австралийците са лоши момчета в този клуб.

"Вие сте най-лудите пичове... Ние имаме история тук, благодарение на Сашо и "One For One", защото тези неща се случват благодарение на него", пояснява китаристът Matthew "Realbad" Rogers след като е инициирал шумен аплауз за Сашо. Така си е.

Ще им се да свирят още, но туй то, нямат повече парчета, разучени с гост музиканта на баса и се налага сетът да бъде съкратен. Така и така от тавана отдавна капе пот. А има толкова много за доизпиване, толкова навити мацки и... и път до Румъния, където свирят с Last Hope на априлското издане на Rockstadt на закрито.

Така ще е то, както са го казали в "Shot After Shot": ден след ден - всеки ден.

Снимка: Албена Цолова - Бета
 



711
100%
 

Октомври ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031