Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Три писма от Сараево до София

14.04.2018   Гергана Стойчева-Нуша
Брегович

С прекалено големи букви ли се изписва името на Горан Брегович (Goran Bregović) по плакатите?

Хората ли не четат, но мине се, не мине, дойде човекът за концерт, и известна част от публиката се окаже заблудена. Така стана с концерта на Бело дугме, когато почитателите, подведени от  плакатите и билетите, като че не бяха обърнали внимание на името на групата и очакваха, че отиват да слушат соловите му изпълнения. Така стана и на 13 април, когато явно мнозина не бяха хвърлили едно око на думичките след името - а именно, "Три писма от Сараево", новият албум на композитора, а още по-малко бяха чули диска и бяха настроили очакванията си според реалността. Което пък е жалко, имайки предвид, че музикантът подаряваше албума към всеки купен билет. Така мнозина бяха дошли да чуят "Месечина" и "Калашников", а получиха нещо малко по-различно.

Големите букви на името обаче са си напълно заслужени. Че и отгоре, защото в петъчната вечер доволно пълната зала "Арена Армеец" имаше удоволствието да се наслади - а който не се е насладил, си е за негова сметка, на прекрасен пример за таланта на Брегович. "Три писма от Сараево" е концерт, който много се доближава до класическия оркестров тип, Брегата можеше и да не присъства на сцената, от това музиката нямаше да изгуби красотата и посланието си. Така и беше в началото - местата си на сцената заеха музикантите от Софийската филхармония и засвириха, през залата, за радост на всички, преминаха музиканти от Оркестъра за сватби и погребения с гайда и тъпан, за да се качат при колегите си, излязоха певците и чак след десетина минути, в емблематичния си бял костюм, се появи и самият Горан. За учудване на публиката заговори на английски и  посвети концерта на паметта на жертвите от инцидента на магистрала "Тракия" по-рано същия ден. "Преди минути разбрах за нещастието, което днес сполетя толкова български семейства. Съчувствам на всички пострадали в катастрофата и на близките на загиналите. Макар и в този тъжен и тежък момент, аз и всички музиканти сме тук пред вас. Посвещавам тази вечер на жертвите",обяви легендата на балканската музика.

После  разказа повода за написването на албума. Историята за човека, който от десетилетия се моли пред Стената на плача, за да може светът да се промени към по-добро, за да живеят децата ни в хармония и любов, но който има чувството, че... говори на стената. "За политиците е невъзможно да направят това, което ние можем да направим на сцената - с музиката да обединим народите и религиите“, заключи Брегович, който с албума разказва историята на родното си Сараево, в което преди войната се преплита историята на трите големи религии.

Разнесоха се първите звуци от първото "писмо" - еврейското. Последва го композицията "Мазел тов", с която останахме в еврейската част, за да се повеселим след лиричната красота на "Писмо"-то.Авторът преплита традиционни мотиви от сватбени и погребални песни в духа на своята традиция, а в същото време майсторски построява пиесите около характерните за трите школи, ако можем така да ги наречем, начини за свирене на цигулка. "Еврейското писмо" звуча в стила на клезмер, музиката на ашкеназките общности в Източна Европа, предходи "Мюсюлманското писмо" със соловото изпълнение на тунизийския цигулар Зиед Зуари. Ориенталският стил на мюсюлманите от Изтока има своите характерни особености, предадени вдъхновено от цигулката на Зиед. "S.O.S." вдигна залата на крака преди последното писмо, което много красиво написа с лъка и цигулката си Миряна Нешкович. "Made In Bosnia", съвсем тематично, прозвуча като по-веселата част на писмото.

В пъстрата тъкан на композициите се преплитаха балканска меланхолия, полъх от музиката на класическа Европа, щипка ориенталска тайнственост, няколко глътки драматизъм, пълни шепи радост от живота и нишката на религиозните мотиви...  Красиви в мелодията си, но сякаш повече разединяващи, вместо да обединяват. Там, където звучаха цигулките, разликите бяха в пъти по-малко от приликите, а в избухванията на шантавите по цигански веселби изпълнената с противоречия балканска душа намира своя най-естествен пристан.

За бис Горан Брегович остави златните хитове "In The Death Car", "Калашников", "Bella Ciao" и "Hopa Cupa". Лиши ни не само от "Месечина", но и от още поне двайсетина минути музика, която залата настоятелно искаше и можеше да получи при по-добро структуриране на концерта - защото добрите хора в интернет пускат информация и знаем, че на други концерти е можело.

Защо точно при нас не се получи, остава загадка. Но вечерта все пак влиза в графата на добрите събития тип "много приятна изненада".

Надявам се, че с три писма в джобчето на душата си всеки си е тръгнал от този концерт с послание малко по-весел и много по-добър.

Снимки на Албена Цолова-Бета - в секцията "Галерия"



827
100%
 

Октомври ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031