Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Джудас Прийст на Hills Of Rock 2018

24.07.2018   Димитър Илиев
Джудас Прийст
За великаните Джудас Прийст (Judas Priest) сякаш всичко е казано, написано и споделено.

Влиянието им в световен план е неописуемо. Дори хедлайнърите в последния трети ден на феста Hills Of Rock 2018 в Пловдив - Айрън Мейдън (Iron Maiden), са се учили от батковците си от родния Албион. Истината е, че Джудас не се предават дори и 49 години след основаването си, а ние се радваме на новия им -18-и студиен,   албум "Firepower" (2018). Според мнозина, това е техният най-добър проект от епохалния "Painkiller" (1990). "Джудас Прийст е една от най-значимите и влиятелни групи в развитието на музикалната индустрия. Банда, която и до днес оставя силен отпечатък върху творчеството на поколения музиканти…", както отбеляза маститото списание Kerrang, след като дискът регистрира върхови постижения в класациите на много държави, а в САЩ достигна до втора позиция в чарта на "Билборд 200". Съставът е сформиран в индустриалния, задимен и мръсен Бирмингам (откъдето са - да припомним, и законодателите Блек Сабат - б.,р). Това е и реалната инспирация за специфичния железен звук през почти половинвековната им кариера. Истината е, че точно те дозавършиха и популяризираха облика на класическия хеви метъл – двойната китарна атака на К. К. Даунинг и Глен Типтън, високите вокали на Роб Халфорд, кожите, веригите и моторите. Друг е въпросът дали това днес са истинските Джудас, поради липсата на оригиналните две китари, но, според мен, отговорът е ДА. Оригиналният тандем има достойни наследници и историята продължава. Незнайно докога, обаче днес те са тук сред нас и все още са живи.

В жегата около Гребния канал се усеща значително задоволство от прииждащите фенове. Всякаква възрастова граница. Елечета с нашивки и мотори, горещи мацки и татуировки навсякъде из града – барове, кръчми, музеи. Фестивал, както си му е редът – три сцени с богато стилово разнообразие, напитки, добре уреден къмпинг, интригуващ съпорт на Battle Beast и Dope... Точно в 22.30 ч. огромните прожектори осветиха сцената и след кратко интро стартира новата спийд красота на "Firepower". Петнайсетте хиляди фена настръхнаха - началото е дадено. Всеки от тях осъзнава реално, че всичко е до време, но точно Джудас Прийст опитват да докажат, че всяко правило има изключения. Под светлините на прожекторите основно са Роб Халфорд, разбира се, и култовият басист Йън Хил – единственият член, стълбът, който никога не е напускал и предавал бандата от самото ѝ начало. По време на цялото шоу той не спря да се поклаща в специфичния си стил, имитиран от милиони по света. Дръмърът много добре го знае това. На мястото на Глен Типтън днес и занапред ще гледаме продуцента на бандата Анди Снийп. Облечен в одеждите на именития китарист, той сякаш умишлено не беше осветяван през почти двачасовото шоу. Всички очаквахме да видим Типтън поне за две песни, както прави на други големи фестивали, но не, уви, нямахме този шанс. Глен си остава част от бандата, като композитор, но поради напредналия стадий на болестта Паркинсон вече не може да се изявява в цели участия. Излиза повече от рядко, и то за малко. Другият "шредер" - "младокът" Ричи Фолкнър, поел ролята на К. К. Даунинг, се старае визуално на сто процента да прилича на предшественика си и постоянно излизаше на централно място да позира.

Тази вечер човекът, който най-много комуникираше с публиката, беше барабанистът Скот Травис, Дори повече и от Халфорд. Колосите продължиха с темелите за жанра "Grinder" (1980) и "Sinner" (1977). На огромните видеостени виждаме мъгливата Темза, викториански хладни газови фенери, черни цилиндри, кървав скалпел, женски писък и прерязана артерия от лявата страна на шията  – значи време е за "The Ripper" (1976). Само 2 минути и 52 секунди, а колко много КУЛТ е събран в тях. За съжаление, към четиридесетата минута се забеляза физическа умора у Роб – високите температури и егeнето явно си казват своето. Вокалистът е облечен в тежки кожи, като периодично сменя дизайн – рокерии с вериги, балтони с вериги и железа, вериги с деним... Рязко замириса на масло, изгоряла гума и бензин – "Turbo Lover" (1986). Мелодичността и средното темпо се понравиха на публиката и особено на една солидна здрава група, дошла от Кюстендил. Веселите голи момчета не спряха да куфеят, поливайки се обилно с уиски. Сред феновете се забелязаха и доста млади надежди, дори едно неземно красиво сладко малолетно шестнадесетгодишно (!!!) момиченце си беше татуирало бръснарското ножче от обложката на крайъгълната тава "British Steel". Хвала на таквизи люде, както се казва!

Сериозно забавихме темпото с "Night Comes Down" (1984). После още по-сериозно го забързахме с "Freewheel Burning" (1984). Тук, за съжаление, за първи път си пролича, че Халфорд използва подложки и не може да постигне това, което сам е изкачил през годините. Нормално, десетилетията минават, но там, където се е възкачил, почти никой не е бил и няма да бъде. Металният Бог е само един! И всички знаем кой е. Идва и рокаджийското "You’ve Got Another Thing Coming" (1982). Задължителният момент на "Hell Bent For Leather" (1978) – Роб се появява, яхнал мотор - след тонове пушек и огън, размахващ кожен камшик. Тук видяхме "задочно" на сцената и Глен Типтън чрез екраните в черен нюанс. Вратотрошачката "Painkiller" (1990) e оцветена в черно-бели нюанси. За съжаление, тук пак си пролича, че запис отпреди три десетилетия вече трудно се изсвирва наживо. Пръските от разтопения метал от бирмингамските заводи за малко да ни изгорят – от тях бе излят "Metal Gods"(1980).

Фронтменът марширува сред армия от роботи. По дънковия му балтон се забелязват нашивки на всички наши метални богове, сред които много от обложките на Джудас Прийст. Още - такива на Саксън (Saxon), Aerosmith, Айрън Мейдън (Iron Maiden) ... Лек показен респект и поклон към колегите, малцина го правят. Краят наближава с един от най-големите хитове на бандата - "Brеaking The Law" (1980), символ за цялото течение, известно като "Нова вълна на британския хеви метъл" (New Wave Of British Heavy Metal), кръвта,  която тече във вените ни. Наистина, след полунощ чухме и "Living After Midnight" (1980). Сетне всичко свърши. За финал екраните изписаха: "The Priest Is Back". Обещание за още гостувания. Да, половинвековният юбилей на желязната бригада предстои догодина, но ние, реалистите, знаем, че героите рано или късно си отиват. Годините си вземат своето, факт.

Но точно тези реалисти ще изпратят героите както заслужават - повече от достойно.

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"


3124
100%
 

Октомври ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031