Картини от една изложба на Жълтите павета 2018


Картини от една изложба на Жълтите павета 2018

3576

Фестивалът "Жълтите павета" за мен е Големият фестивал с малкото публика.

Вече пета година, с усилия, достойни за възхищение, Теодосий Спасов организира едно колкото кокетно, толкова и величаво събитие, джаз в сърцето на театъра, световен джаз в сърцето на София, музика по жълтите павета, музика за жълтите павета. Мястото е централно, датите удобни, музикантите и проектите до един си заслужават слушането, дали рекламата недостига? Не знам, но знам нещо по-важно - ако имате възможност, следващия път непременно посетете. Дори никога да не сте чували нито едно от имената от афиша. Гарантирано е, че няма да останете разочаровани.

Нямаше разочаровани и във вечерта на пети октомври, когато на сцената на театър "Българска армия" се качи триото на Ярон Готфрид. Тази година фокусът на фестивала е еврейският джаз и неговите влияния върху световната музика, явление, което, според Мирослава Кацарова, чаровната водеща на събитието, извършва своеобразен ренесанс в джаза. Музиката на Ярон Готфрид, мултидисциплинарния изпълнител от Йерусалим, преминава границите между стиловете с лекота. Прочут е бароковият му джаз проект, изпълняван десетки пъти по целия свят. На сцената в София Ярон на пианото, Орон Йорай на контрабаса и Рони Холан на барабаните представиха своето виждане за две от фугите на Бах - в сол минор и фа мажор. Признавам, че нямаше да доловя Бах, ако не знаех предварително. Това в никакъв случай не направи преживяването по-малко интересно.

Теодосий Спасов се включи за еврейската песен "Хофим" ("Брегове"), след което триото ни отведе да разгледаме "Картини от една изложба", видени през техните очи. Първоначално аранжирано от Готфрид за изпълнение от джаз трио и оркестър, произведението на Мусоргски звуча в по-интимния вариант само с инструментите на тримата музиканти. Контрастът между мащабността на творбата, известна от оркестрацията на Морис Равел, с познатата ѝ мелодичност и вглъбеното, но същевременно ярко и вдъхновено виждане на Ярон Готфрид за това бижу на романтизма, веднага прикова вниманието. Майсторството на владеене на инструментите, което впечатлява с лекотата, характерна за истинския професионализъм и истинското изкуство, ако можем да си позволим да пренесем думите на великия Енрико Чекети за балетното изкуство към музиката, доизгради атмосферата на вечерта, в която беше неописуемо удоволствие да потънеш и да се наслаждаваш. Същевременно почти неусетно, зареждайки се с нова енергия.

След кратка пауза фестивалът продължи с Нед Макгоуън Бенд, формацията на американския флейтист и композитор Нед Макгоуън. Пъстър многонационален състав с латино китарата на Джулиано Модарели, тромпета на Хайс Левелт, както и двама перкусионисти, бендът представи композиции предимно на Нед ("Ganesha Sank In Sankey Tank") и Хайс ("Son", "Slaapgebrek"). Те впечатляваха с богатата палитра на световните влияния, мелодичността, дори на места танцувалността на парчетата, плавното преливане между стиловете и елегантното обединение на източна и западна музика. Нед е сред малцината музиканти в света, които свирят на прелюбопитния инструмент бас флейта, и публиката тази вечер имаше удоволствието и рядката възможност да го види и чуе в действие. Дългогодишната му любов към карнатската музика преливаше от веселите, енергични пасажи на "Ganesha Sank In Sankey Tank", композиция, родена от преживяването "Ганеша Хаба", празникът в чест на индийския бог със слонска глава Ганеша. В творбите на Хайс присъстваше и еврейската нотка, наследена от родовата му история, и това екзотично преплитане на култури изграждаше все по-плътна и пъстра картина, нота след нота, идея след идея, музикално изречение след изречение. Картина, разказ, преживяване, пътешествие из света и сред хората, весел разговор с приятели, шумен фестивал, спокойно съзерцание - от всичко по много и още, и още. Черешките на тортата (или маслинките в питието?) бяха соловите импровизации, вихрените изблици на енергия, скоростно спускане по течението на вдъхновението, бързей, в който се потапяш и ти е толкова хубаво, замайващо и секващо дъха, че точно когато въздухът вече не достига, музиката нахлува с всичка сила в дробовете, ума и сърцето, обгръща те и те издига нагоре, нагоре, към върховете, озарени от слънчевите лъчи, от които се вижда цялата земя - многолика с природата и най-вече с хората си, с тяхната музика - солта на земята.

Великолепното финално парче с участието на Теодосий Спасов пък беше не просто солта, а шарената сол на земята, посипала най-вкусното къшейче хляб, забъркано в нощвите на древната музика на Индия, втасало под топлите слънчеви лъчи на Запада и добило сладкото си ухание в пещта на джаз импровизацията с кавал.

Как да не си тръгнеш сит и доволен от такъв концерт? Снимки на Ани Петрова - в секцията "Галерия"

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички