Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Втората вечер на Жълтите павета 2018: Към най-вълшебната посока

08.10.2018   Гергана Стойчева-Нуша
Парадокс

Втората вечер на петото издание на музикалния фестивал "Жълтите павета" започна с китаристката Инбар Фридман и нейния бенд, с по-кратка, малко по-малко от час, но наситена изява - малко приказки и много музика.

Инбар бе в компанията на Еден Ладин (пиано), Флоран Нис (бас) и Стефано Лукини (барабани). Трудно бе да позная момичето от снимките и клиповете, които бях гледала, когато на сцената излезе Инбар със семпла черна жилетка и мек панталон, с очила и небрежно хваната с шнола коса. Изглеждаше стеснителна и плаха, но за човек с творческа биография като нейната, свирил с музиканти като Майрън Уолдън, Уил Винсън, Алексис Куадрадо, Арън Голдбърг, Дони Маккаслин, Оливие Гато и Били Кобъм, това може да е единствено мимолетно впечатление. А щом зазвучаха и първите ноти, всичко останало нямаше вече значение. Насладихме се на авторска музика на родената в Израел китаристка и като казвам "насладихме се", имам предвид точно това. Удоволствие и наслада е да слушаш композиции като "Mayim" ("Вода" на иврит), "Foreigner" и "Winter Breaks", които разгръщат таланта на авторката. Лирични, почти въздушни парчета, много лични, без да са непроницаеми, оставящи пространство и за другите музиканти в групата. Пленяващо беше солото на барабани във "Foreigner" - покачващо се музикално напрежение, извисяваща се планина, която после се разлива като могъща вълна, по която се плъзват пианото и китарата, за да подемат отново мелодията и да съградят в кратък миг цял свят със струните си. Или пък мекия разказ на контрабаса, който се впускаше в лирични отклонения със замечтания си глас, преди думата отново да вземе китарата.

Игра и мечтание, виртуозност и вибриращи цветни палитри - поднесеното от Инбар Фридман и колегите ѝ в съботната вечер беше наслада за слуха. Финалната "Winter Breaks" с леко валсовия си ритъм, закачлив като повеите на вятъра, пръсващи снежен прах в слънчева зимна утрин, сложи красива и елегантна точка на този концерт, който пък меломаните в Габрово имаха щастието да чуят на 7 октомври, отново като част от фестивала "Жълтите павета". За щастие, той излиза и извън София.

В София обаче фестивалът вървеше към своя край с трио Парадокс, което всъщност е квартет почти от самото си начало. Мат Дариу (саксофон, кларинет), Брад Шепик (китара), Руфъс Кападокия (виолончело) и Сейдо Салифовски (перкусия) излязоха на сцената със солидна доза добро настроение, с което мигновено заразиха и публиката, настаниха се удобно и засвириха като зверове. Китарата сякаш танцуваше ситно хоро, македонецът Сейдо Селифовски караше слънцето да изгрява и залязва със своята тарамбука, а петструнното чело на Руфъс вършеше работа като за цял оркестър.

Мат Дариу се прояви като истински мултиинструменталист, но обра точките с гайдата, нова-новеничка, купена едва преди ден от майстора на гайди Петко Стефанов, която за целите на спектакъла бе наречена Били. Billy Тhe Goat. Били беше обзета за момент от сценична треска, когато на сцената се появи и Теодосий Спасов, гласът ѝ се разколеба от вихрената песен на кавала, но сръчните ръце на Мат скоро я вкараха в пътя. Четиримата и Теодосий не бяха свирили заедно на една сцена от "Аполония" през 2002 година и сега съвместната им изява от средата на концерта нататък изглеждаше като истинска радостна среща на стари приятели.

Преди това момчетата се вихриха с парчета като "Zdravo", все още неиздаденото "Balkan Eyes", "Turkic" от прекрасния албум "Source" (1999), преплитащи келтски, цигански, гръцки, клезмер, източноевропейски музикални влияния. А след включването на Теодосий чухме пиеси от "Gambit" (албумът от 2005 година, записан с участието именно на Теодосий Спасов) - като начало "Point", за която кавалът и кларнетът си разказваха взаимно чудеса от девет земи в десета, надлъгваха се, после прихваха в дружен смях, като двама същи Благолажа край огъня. Последва "Maichinko", очаквано лирична, стоплена от прочувствения кавал и разнежващия саксофон. Скокливата, вихрена "Theo's Gambit", логично бе оставена за финал - летвата ѝ е висока, висока... Като слънчова люлка.

Но нямаше как след такова изпълнение просто да се разделим с триото от четирима. Всички обичат кючека, заяви Мат, щом музикантите се завърнаха за биса. И ни поднесоха "кючек а ла Парадокс трио с участието на Теодосий Спасов". Няма нужда да ви уверявам, вярвам, че сами ще се сетите, беше неустоимо и неудържимо шеметно препускане по топлите извивки на мелодията, вихрено завъртане по спиралите на дервишкия транс, музика широка, просторна, побираща в себе си мечти, зареяни по нощните върхове на няколко планини, насладата от топлия гръб на хълмисти долини по залез, слънчевата омая от жужащите летни следобеди в равнините и пъстрите сенки на огньовете в сините вечери, звънкия смях, топлите гласове и кръшните снаги.

След този вълнуващ финал на вълнуващ фестивал остава само да си пожелаем и догодина да се срещнем отново на пътя от жълти плочки, където музикалните спътници са най-добрите, а посоката е най-вълшебна.

И да благодарим на Теодосий, че твори това вълшебство.

Снимки на Ани Петрова - в секцията "Галерия"



442
100%
 

Декември ´18


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31