Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Long Live Кралят рок

26.10.2018   Гергана Стойчева-Нуша
Ахат

30 години "Походът".

По-точно 30 години от издаването на един от най-емблематичните албуми на българския рок - "Походът" на група Ахат. Но може и - 30 години Поход. Някой би си казал - не го ли извървяхте този поход бе, момчета? Ами не, както има 30-, че и 100-годишни войни, така някои начинания, преходи, пътешествия и походи продължават с години. Не само защото песните на групата триумфално шестват из сърцата на хилядите фенове - и преди, и сега, а и защото всичко това, за което говори албумът, продължава да е актуално, може би дори повече от всякога. Непреходната енергия на парчетата е безспорна и не оставя равнодушен никого, докоснал се до надъхания ритъм и яките рифове, а чуйте и текстовете. Те говорят сами за себе си. Геният на Божидар Главев лъха от фразите - и музикални, и словесни.

Но Божидар отдавна не е в групата. А може би някои фенове, непроследили последните развития в историята на този състав, с изненада откриха и липсата на Денис на сцената в зала 1 на НДК на 24 октомври. Но повечето са запознати с новата конфигурация и се бяха настроили да получат ни повече, ни по-малко от това, което обичат у любимците си - здрав класически рок.

Всъщност, като казахме "текстове", заслушването в текстовете точно тази вечер беше леко затруднено от не особено добрия звук. Нещо не особено приятно, когато имаш възможност да чуеш, освен групата, и Симфониета - Враца под диригентството на Христо Павлов. И така, концертът започна със сравнително пълна зала и след симфонично интро на сцената изскочи Звезди, за да ни представи "Кралят рок". Атмосферата се нажежи с "Брадвата", а на "Дървото", част от своеобразна "китка" с "Огнени души"и "Девиз", публиката вече се включи активно в пеенето. Звезди благодареше на публиката, заради която, както казват всички музиканти, е всичко, и се раздаваше на сцената така, както само той си може. Може да се каже, че гласово беше в относително добра форма - не бях го слушала отдавна, може би още от времето, когато Ахат бяха подгряващи на концерта на всяка значима чужда рок банда у нас и бях изучила - по неволя - почти до съвършенство (повторението е майка на знанието, нали знаете, но и като баща се подвизава) гласа му.

Никой не може да отрече, че групата е оставила дълбока следа в българската музика. И тя не се ограничава само с рока. Не е малко постижение "Черната овца" да бъде обявена за песен на века и кавър да ѝ направи не кой да е, а Лили Иванова. Феновете на Ахат са много и подкрепят любимците си, а тя им се отплаща с подобаващо внимание. Ето че по време на "Походът" звукът вече е пооправен и не е толкова трудно да се различават думите - има ли край този път? Поне за момента - не. И не само това, но по пътя няма да вървим сами. Скоро към задругата се присъединяват Кирил Маричков и момчетата от Б.Т.Р. След втвърдения вариант на "На прага", парче на Щурците от далечната 1976-а - вариант, който особено много допадна на самия Маричков, сборната формация ни хвърли веднага в дълбокото с "Духът на времето". Б.Т.Р. продължиха с много тематичната "Няма връщане назад", а "Сбогом, детство" прозвуча с допълнителен бонус - цигулката на Марио Хосе.

Звезди и Миро изпълниха чудесен "Монолог". И въпреки скептицизма на част от залата, Миро се справи завидно добре с партията си. Веско Маринов, както разбрахме мимоходом, не пожелал да дойде, но пък не можем да се оплачем от разнообразието на гостите - дори не бихме могли и да си помислим такова нещо, особено след като на сцената изскочи Джо Лин Търнър. За съжаление микрофонът му имаше нужда малко да се усили, но това не се случи и по време на "Can't Let You Go" гласът му губеше битката с инструментите. На публиката това обаче ни най-малко не попречи да скочи на крака и да припява - има музиканти с толкова силно сценично присъствие, че дори само да държат микрофона и една нота да не изпеят, пак всички ще са щастливи. Джон Лин неслучайно бе обявен като основен гост на вечерта - остана на сцената за "Street Оf Dreams" и за съвместно изпълнение със Звезди на великолепната "Stargazer".

След "Земя на слепци" дойде финалът - разбира се, с "Черната овца". Тук просто няма какво да се каже, всичко е ясно. Ако все пак имаше нещо неясно, то беше само защо не чухме целия албум "Походът". Въпреки че бяха изминали почти два часа от началото, публиката не беше склонна да си тръгне просто така - и получи едно блестящо "довиждане" с триумфалния химн "Long Live Rock'n'Roll".

И така, след два часа, много гости, пълна с музиканти сцена и дори една впечатляваща торта, отбелязахме подобаващо юбилея на "Походът".

Какво повече да иска човек?

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"



1248
100%
 

Септември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30