Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Тони Момрел искрено и лично в Sofia Live Club: Overjoyed

18.02.2019   Гергана Стойчева-Нуша
Тони Момрел

Има концерти, при които щом видиш изпълнителя и мястото, веднага си казваш, че е просто идеалната комбинация.

Когато чух, че Тони Момрел (Tony Momrelle) ще гостува за пръв път в София като самостоятелен изпълнител със своя бенд, си помислих, че идеалното място ще е Sofia Live Club. И, разбира се, точно там се оказа, че ще имаме удоволствието да се насладим на разкошния глас и страхотната енергия на певеца, познат ни от гостуванията си и в състава на Инкогнито (Incognito).

Събота вечер... направо нощ, не особено студена февруарска нощ, минава 22.00 часът, точно време за малко соул и ар-ен-би. Sofia Live Club е познато уютен, доволно пълен и очаква Тони. Музикантите заемат местата си на сцената и с появата си в светлината на прожекторите певецът подема "Love Me Again", прелива почти без да си поеме дъх в "Shout It Out", подканва публиката да танцува и се впуска в "Million Ways". Такава атака може да стресне всеки, но не и феновете му, които са дошли точно за това преживяване. Невъзможно е да се устои на начина, по който общува с хората чрез музиката си - чувстваш се зареден и приятно превъзбуден, предвкусваш прекрасната вечер, която те очаква. Срещата с Тони е като среща със стар приятел, който наистина има милиони начини да ти покаже колко те цени и колко те обича. А любовта в този случай е взаимна.

"Аз съм Тони Момрел, може би някои от вас ме познават от участията ми с легендарни творци като Инкогнито и Шаде, но тази вечер искам да ви запозная със себе си, с Тони. Ще ви разходя из своята музика", са първите му думи след музикалната прегръдка на началните парчета, всичките от албума му "Keep Pushing" (2016), първи солов след периода в Инкогнито. С "All I Need" се отпускаме все повече във вълните на прекрасното настроение, което вечерта обещаваше, и сега напълно изпълнява. Вокалистът е в чудесна форма и с помощта на бенда си не ни оставя и минута да скучаем. Помагат му Антъни Джулиъс зад пианото, Кристиян Мендоса на китарата, Алесио Барели на барабаните и Джулиан Крамптън на баса.

"This Isn't Love" продължава поредицата от бързи, енергични парчета. Композицията е от най-скорошния материал на Момрел, от лятото на 2018 г. Цялото пространство на клуба е изпълнено с мощния му звънък глас, който се плъзга по вълните от соул, фънк, ар-ен-би и ейсид джаз като уверен кораб с издути платна, умело заобикаляйки плитчините на повторяемостта и еднообразието. По-меката, лирична страна с привкус на златист мед и блясък на разтопено злато, се проявява в "Here It Is". "Мислех да не пея тази песен, но после си казах - защо не. Тя е написана преди няколко години и разказва как може да харесваш и обичаш някого, но той изобщо да не подозира за съществуването ти". След прочувствения финал, в който гласът на Момрел затихва почти до шепот, следва класиката "Overjoyed" на Стиви Уондър – за голяма радост на публиката. Стиви Уондър е важна фигура в живота на британския певец. Неговите корени са в госпъла, навлязъл в живота му от ранна детска възраст по традиционния начин с църковния хор, после музикалните влияния се увеличават с хип-хоп и рап в тийнейджърските години, а през 1991 г. Тони започва обещаваща кариера като беквокалист на Глория Естефан. Следва работа с имена като Уитни Хюстън, Елтън Джон и, разбира се, Шаде.

"Започнах с госпъла, с музиката на "Мотаун", Марвин Гей, Дони Хатауей, Стиви Уондър. Преди няколко години бях в Токио една сутрин, беше към пет часа, не можах да заспя заради часовата разлика, когато телефонът иззвъня. Кой може да ме търси по това време? Вдигнах с отпаднал глас, а отсреща чух енергично "Ало?". На въпроса ми "кой е", гласът отвърна "Стиви". Докато се чудех кой точно Стиви, той уточни: "Стиви Уондър". И започна да пее, в този момент разбрах, че наистина е Стиви Уондър! Обаждаше ми се не за да ми каже, че ме обича - би било доста неловко - а за да ми каже, че харесва гласа ми. Представете си - Токио, пет часът сутринта и Стиви Уондър ми се обажда, за да ми каже, че харесва гласа ми!"

Със свежо чувство за хумор Тони продължи разказа си, за да стигне до представянето на следващото парче, още една класика, по думите му - любимата версия на самия Стиви Уондър, латино вариант на "Golden Lady". Някак се беше изтърколил цял час, без изобщо да се усети, и едва ли имаше и един човек в клуба, който да не се чувства просто превъзходно, забравил всякакви проблеми, унесен от гласа, който едновременно успокоява и влива искряща енергия. Останахме при Стиви Уондър с "Higher Ground" и шеметно соло на Кристиян, след това великата "What's Going On" на Марвин Гей продължи с темите за любовта и световните проблеми, а Момрел се показа на нужната висота за това великанско парче.

След кратичка песничка, измислена на момента за "хубавата София и прекрасните ѝ хора", Тони ни остави да се насладим на уменията на басиста Джулиан, което само по себе си е ценно преживяване. След което дойде и финалът с "Pick Me Up", позитивно парче, съвсем подходящо за раздяла в приповдигнато настроение – защото все пак беше ясно, че няма да минем без бис. Публиката доста се постара, за да си го получи, и гостът я възнагради с живо излъчване на биса във Фейсбук, "защото искам всички да видят колко хубаво е тук". "Spotlight", безспорно един от бисерите в творчеството на Момрел, и извисяващата, фънки "Fly" сложиха точката на вечерта малко преди полунощ.

Концертът свърши, но настроението си остана все така добро - просто няма как това да е последната ни среща с магнетичния творец.

Снимка: Павел Коев /Sofia Live Club



695
100%
 

Август ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031