Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Без глава, но с пълна душа след Godsmack в София

01.04.2019   Гергана Стойчева-Нуша
Godsmack

След първия концерт на Godsmack в България - в Бургас през 2015 г. в рамките на фестивала Summer Chaos - стана ясно, че американската група има стабилен брой фенове в страната ни, които с радост биха я гледали и слушали на живо отново - или за пръв път, за тези, които не успяха да отидат в морския град.

Соловите концерти на Съли Ерна, които напълниха зала 1 на НДК, въпреки разликите в музикалния стил, затвърдиха впечатлението, че концерт на Godsmack в София е чакан, желан и може да се каже дори - нужен. Така, след като обявеното за ноември миналата година шоу се наложи да бъде отменено вследствие на тъжно събитие, на 30 март 2019 година почитателите на групата се запътиха към столичната "Арена Армеец" часове преди планираната поява на бандата, за да заемат местата си и да напълнят стабилно залата още за подгряващата група Like А Storm.

Новозеландците грабнаха вниманието още с първите ноти от откриващата сета "Pure Evil" от новия, трети албум "Catacombs" (2018). Момчетата се бяха постарали да научат няколко фрази на български, но това далеч не беше единственото, което да харесаш в тях. Представиха се със семпъл, обаче въздействащ сценичен декор, чудесен звук, раздвижено осветление и сценично поведение, което носи онзи особен заряд, съчетаващ удоволствието да застанеш пред хиляди души и да представиш музиката си с професионализма, с който изглеждаш, сякаш си роден за сцената. Удоволствие е да се наблюдава такъв спектакъл, а за почитателите на Godsmack хард рокът на четворката влизаше в стила на вечерта както топъл нож в масло. Утвърдени хитови парчета като "Wish You Hell" (от втората им студийна творба "Awaken Тhe Fire", 2015 г.) с ритмичната си структура засядат задълго в главата, а рифовете и солата в "Solitary" мажеха като балсам зажаднялата за качествен рок душа на меломаните в залата. За което свидетелстваха и гората от ръце, и одобрителните възгласи във всяка пауза.

"Become Тhe Enemy" накова малко метъл пирони в рамката на концерта, допълнени с ураганните барабани на мелодичната "Complicated (Stitches & Scars)". За финала останаха "The Devil Inside", на което вокалистът Крис Брукс слезе от сцената, за да застане непосредствено пред първия ред от публиката, а след това получи ентусиазирано уверение, че ако се завърнат за самостоятелен концерт, ще отидем да ги гледаме. Точката на сета дойде с "Love Тhe Way You Hate Me", един от най-големите хитове на групата. Акцентът в сета, разбираемо, беше новият албум, а съвсем непредставен остана дебютът от далечната вече 2009-а "The End Оf Тhe Beginning". Дрезгавите вокали, енергията, мелодичността, музикалните влияния от алтърнатив метъла и прогресив рока, преплетени в композициите, хъсът и пълното раздаване от сцената със сигурност спечелиха нови фенове на момчетата, така че нищо чудно скоро да имаме възможността да посетим и самостоятелен техен концерт.

Новозеландците излязоха точно в обявения от организаторите час - 19.30 ч, така че след края на сета им имаше големи надежди, че появата на Godsmack няма да се забави много. И наистина, точно в 20.45 часа прозвуча интрото с микс от "We Will Rock You"/"Dream On"/"Hey Jude". След края му барабаните на Шанън Ларкин възвестиха появата на групата, предвождана от Съли Ерна, който изскочи на сцената като навита пружинка. Залата се разтресе от реакцията на публиката към откриващото "When Legends Rise", едноименното парче от последния албум на бандата, излязъл през 2018 година. Необяснима беше липсата на екрани или видеостени в залата, която, като изключим секторите в "гълъбарника", беше пълна буквално до последното място. Вярно, че енергията на Съли и компания достигаше без проблем и до най-далечното кътче, а той явно се наслаждаваше на гледката на морето от хора пред очите си, когато прожекторите осветяваха залата, но все пак удоволствието щеше да е по-голямо, ако ги виждахме с повече детайли.

Ударното начало бе продължено с още по-високо темпо с "1000hp" и цялата зала се понесе с безумна скорост по магистралата на един от най-яките концерти изобщо. Неподражаемият глас на Ерна яхна барабанния ритъм и се втурна с китарите да ни покаже що е то концерт на Godsmack и има ли почва у нас. Оказа се, че почва има, и то - благодарна, което накара фронтмена да изпадне в леко лирично отклонение между песните в началото и да сподели: "Уха! Искам да ви кажа нещо набързо. Докато тече това европейско турне, ни среща със страхотна публика на различни места - в някои части на Полша, на Германия или пък в Унгария, в Будапеща публиката беше невероятна. Но аз казвам на момчетата - чакайте да видите какво ще е в София, България! Не знам какво правите вие, но тази любов към музиката, с която ни дарявате, е просто невероятна! Започвам да чувствам страната ви като свой втори дом. Спирам с приказките, защото ще се разплача".

Писала съм за репликите на музикантите към публиката на концертите у нас вече досадно много пъти. Разбира се, повечето пъти чуваме хвалебствия. Но не само от искреността в гласа на Съли, от цялата енергия, с която несъмнено го зарежда общуването с публиката и която просто се изстрелваше на мощни талази от него тази вечер, а и от погледа към залата отвисоко стана ясно, че тая работа тази вечер си е ачик-ачик, сиреч баш тъй си е и особено в особения свят, който представлява концертната зала, можем стопроцентово да му повярвам. Секунди след това цялата зала пееше "Straight Out Оf А Line" и докато си го помисля, пред очите ми вече се вихреше ентусиазирано мини пого. Godsmack е група, която зарежда с енергия и те кара да скачаш от мястото си, за да разкършиш тяло и врат, дори когато слушаш студийните им албуми, а на живо са просто ураганен вихър. Засмуква те от първата секунда и не те изплюва, докато не изстиска от теб всичко, докато крайниците ти не отмалеят, а главата ти не се завърти от сладкото опиянение на музиката, която може да извади всичко негативно от теб, да го завърти в пространството наоколо, да го събере на топка и да го запрати яростно към стената, да те освободи от него, поне за няколко часа. На "Awake" вече и публиката по седалките беше на крака. Мачкащият влак на американците нямаше намерение да спира на малки гари, профучаваше през големите хитове на кариерата си (ще върнем жеста с емоционалното признание колко сме страхотни, като се направим, че вярваме, че тази разходка из творчеството им е специално за нас). Много е трудно, направо невъзможно, да се опише с думи преживянето "концерт на Godsmack". Завиждам на всички, които са ги гледали и в Бургас, под топлото лятно небе, и в кънтящата кутия на "Арена Армеец", която тази вечер успя да даде най-доброто от себе си като звук.  

Новите парчета от "When Legends Rise" не отстъпват по нищо на линията, зададена през най-добрите години на бандата - разбира се, с белега на малко повече зрялост. "Unforgettable" например бързо се превърна в хит и тази вечер се видя, че публиката без затруднение пееше текста ѝ.  За "Something Different" от взривния "1000hp" (2014) - завладяващо ритмична, но по-плавна и лирична от предишните музикални еквиваленти на боксов мач - Ерна поиска мъжете да вдигнат на раменете дамата до себе си, а след това цялата зала да се освети само от фенерчетата на мобилните телефони (за честта на старата генерация концертни посетители, мяркаше се и по някоя и друга запалка). Гледката беше вълшебна, а шапка свалям на момчетата, независимо на колко години, които носиха момичетата на раменете си до края на песента.

Не се размина без пеене и на "Keep Away", същинска класика от дебюта "Godsmack" (1998), и на "The Enemy" ("IV", 2006). Друг шедьовър и мегахит, оголената откъм китари "Voodoo", с омагьосващия си басов ритъм, доказа, че продължава да взривява публиката. Невероятно е, като си помисли човек, че тази песен слушахме още по времето, когато албумите на Godsmack купувахме на касетки...  Кръглите платформи с перкусиите и барабани се придвижиха към авансцената за "съревнованието", кръстено "Batalla de los tambores", битката на ударните между Съли и Шанън. В двубоя-сътрудничество се преплете полъх от "Walk This Way" и "Enter Sandman", за голямо удоволствие на публиката, а след като си взе своето от старото си амплоа на "дръмър", Съли поде любимата на мнозина "Whatever". Някак успя в нея да вмъкне представяне на автобиографията си, преиздадена от "Сиела", и обещанието, че ако публиката изкрещи достатъчно добре "Go Аway", на следващия концерт в разписанието (в Румъния) ще обяви, че публиката е група страхливци в сравнение със софийската. За финал дойде уверението, че кадрите от концерта в София ще влязат в следващия клип на групата. Дали присъстващите са викали достатъчно силно, предстои да видим. Но определено всичко живо скачаше така, че залата буквално се тресеше.

Всеки фен знае, че бисовете на Godsmack не са за изпускане и никой не си и помисли да си тръгва след "Whatever". Съли седна зад пианото за "Under Your Scars", балада от последния албум, с което обяви и създаването на фондация "Scars" в подкрепа на страдащите от депресия. Едва напоследък започна да се обръща по-голямо внимание на това заболяване, което ни лиши от много велики имена от музикалната сфера и засяга тревожно много хора. Никога няма да забравя как във Фейсбук профила на Linking Park, дни преди самоубийството на Честър, бе писало момиче, страдащо от дълбока депресия, което казваше, че единствено мисълта за предстоящия концерт на групата, за който имаше билет, ѝ пречи да не отнеме живота си. Не помня дали искаше да се види с Честър или молеше за някоя дума от бандата, но по зла ирония на съдбата Бенингтън отне живота си седмици преди същия концерт, а след въпросите на разтревожени потребители на социалната мрежа стана ясно, че момичето също се е самоубило. Поразително е как нещо толкова малко на пръв поглед - дума, песен, концерт на любима група - може да значи толкова много, цял човешки живот. Надявам се Godsmack и "Under Your Scars" да имат същата сила, в обратна посока, силата да спасяват хора, дори да са единици, намерили силите да повярват в думите на Съли, в музиката, в това, че животът е ценен и винаги има някой, който те обича и държи на теб. Дори точно в този момент да не ти се вярва.

За да завършим малко по-весело - след оживен пазарлък за броя на песните до същинския финал, чухме още едно ново парче, "Bulletproof", последвано от разкрасена версия на "Come Together", разбиващата класика на The Beatles, утежнена по Годсмаковски, с вмъкнатото шеметно соло на Тони Ромбола и намигване към "Stairway Тo Heaven". Задължително трябва да споменем и представянето на Роби Мерил - през целия концерт - който е истински магьосник на баса. Нямаше изненади в самия край - "I Stand Alone" в съвместно изпълнение на публика и група, сложи точката на емоционалния и  разтърсващ концерт. От онези, които изпразват главата, но пълнят душата. Бис!

Искаме още!

Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"


 



895
100%
 

Януари ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031