В погото с Bullet For My Valentine. Beyond Gravity


В погото с Bullet For My Valentine. Beyond Gravity

4017

Една от най-нашумелите групи в световен мащаб - Bullet For My Valentine, най-после изнесе своя пълнокръвен, голям концерт в България.

Под голям имам предвид самостоятелен. Британците удариха хедлайн, а не като подгряващи за други величия. Това е третото им гостуване у нас след съпорта за Rammstein на Sofia Rocks през 2013 година, а през 2016-а - за The Prodigy в Бургас. Мястото, което сега избраха, е мащабната зала "Арена Армеец". Както и се очакваше, този подиум е прекалено голяма хапка, макар и за една така модерна банда, и капацитетът и ресурсите ѝ съвсем не бяха използвани напълно. По трибуните публиката беше доста оскъдна, а самото хале беше стеснено с огромни черни платна, спускащи се от скелето, което поддържа покрива. Може да бъркам, но публиката едва ли беше повече от 2 хиляди души.

Неприятна изненада бе, че при официално обявено начало на събитието в 20.00 часа, нашите момчета от единствената подгряваща банда 40 Days Later започнаха 15 минути преди очакваното. Бандата вече десет години е на сцената, има един албум - "Alterations" (2017), и участия в множество компилации. Здравият им метълкор/джент перфектно нагорещи обстановката с два вокала в отговор на две китари. Какво по-добро да среже лентата на коравия купон. След само 35 минути и световно ниво, сцената замръкна.

Точно в 21.00 часа се усети духа на повода, за който се бяхме събрали. Той е Bullet For My Valentine. Актуална група, родила се преди малко повече от 20 г. в Уелс, горда част от Великобритания, в едно малко градче Бриджънд, чието население, примерно, е колкото на също толкова гордото българско градче Петрич. Предпоставки, непредразполагащи, че към днешна дата BFMV ще са едни от най-желаните участници по международните фестове. Квартетът придоби популярност с новаторската си смес от метълкор/класически хеви и траш/алтърнатив и хард рок, а от скоро и доста ню метъл. Четиримата се нареждат семпло пред гиганстко платнище с обложката на миналогодишния им, последен засега албум, "Gravity".

Началото е ударно и мощно с "Don’t Need You". Дори в еуфорията си, феновете обаче долавят, че звукът не е ОК. Китарите са глухи и звукът кънти, но предвид броя присъстващи, нормално е саундът в хангара да не съвсем качествен (Подобни случаи е имало тук и преди). Гостите продължават без пауза с "Over It", сред най-добрите парчета от последния албум. Сетне внезапно всички музиканти се скриват, а на сцената остава само новият барабанист Jason Bowld (бивш на индъстриъл легендите Pitchshifter) за солова изява. Кратко интро предшества пътешествието ни 9 години назад във времето с "Your Betrail". Чак сега фронтменът Matthew Tuck поздравява насъбралото се множество: "Fuckin хубава България и fuckin яко, че се виждаме". На "4 Words (To Сhoke Upon)" вече побелелият китарист и съосновател Michael "Padge" Paget демонстрира своя олдскуул афинитет с хеви соло. В същото време се заформя и пого с куп голи тела, като дори се забелязв и един фен с маска с рога. Забавят малко (за укротяване) с "Worthless", след което вокалистът пита: "Момчета, добре ли е?", преди за подхване среднотемповата "The Last Fight" – с лек привкус към осемдесетте, напомняща Saxon, Judas Priest, Iron Maiden.

Следва баладичното интро на "Letting You Go". Парче от последния им албум и личен мой фаворит, може би понеже само на този трак е продуцент Rob Caggiano (Volbeat, Anthrax) и долита мааалко благ олдскуул.  Плавно идва времето за очакваното дръм соло с двоен кардан, което преливащо в траш/спийда "Scream Aim Fire". Едноименното парче от издадения през 2008 г. диск, с който на практика покориха музикалния свят. След Брусдикинсъновия вик: "Scream For Me Sofiiiiiiaaaaaa", мелето се засилва драстично, вече се забелязват и карате удари с примеси на бойно самбо. Пантерско аутро, всички клякаме за "Piece Of Me". Кратка пауза въвежда към ретро звучащата вратотрошачка "No Way Out", изпята почти изцяло от басиста Jamie Mathias. След хеви носталгичните моменти в "Suffocating Under Words Of Sorrow (What Can I Do)", идва и същинският бис. Хитът "Tears Don’t Fall" от дебютния албум "The Poison" (2005) разбива и изцежда до краен предел останалите буйстващи, сред които и немалко момичета. Дали искаме битка, питат уелсци, и ни показват, че тук е война. "You Want A Battle? (Here's A War)". Настава истинска сеч с "Waking The Demon". В погото - освен всички изброени човешки видове, вече се впускат всевъзможни чичковци и лелки. Сeтне всичко приключва. Малко късо, като че ли леко недовършено – само час и 17 минути продължи тазгодишната валентинка. Бандата развява наши знамена, снима се с публиката, летят перца и палки...

Толкова, но нормално за този тип банди.

Като извадим куршумите, получаваме добър саундтрак и за 14 февруари, и за летните стадиони.

Снимки на Албена Цолова-Бета - в секцията "Галерия"

Още от Рок


Mysound.bg
Реклама

Галерия


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

Видео


Албуми


The Rolling Stones - "Hackney Diamonds (Live Edition)"

The Rolling Stones обявиха специалната версия "Hackney Diamonds (Live Edition)", включваща всички 7 песни...

Най-четени новини


виж всички