Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Manowar на живо в София - международна сбирка на метъл братството

18.06.2019   Албена Цолова-Бета
Manowar
Годината е 1988-а, Бета се среща с метъл музиката за първи път, а нейни посланици са Manowar с албума "Kings Оf Metal" (Atlantic, 1988).

Невръстното хлапе е пленено. Но чак години след това ще разбере, че онзи ден е бил животоопределящ. Онзи ден е второто по значимост събитие в живота ѝ, след самото биологично раждане, това е раждането на личността Бета. Да, звучи патетично и да - вярвам напълно в това. Животът ми 31 години по-късно го потвърждава с пълна сила.

2019 година. Manowar идват за пореден път в България и аз, разбира се, съм на мястото на събитието. Една от 8 хиляди (само гадая цифрата!) в столичната зала "Арена Армеец". Американците са тук с The Final Battle World Tour 2019 Fan Favorites Only. Обиколката, макар и да изглежда така, не е по схемата на едни техни колеги, които правят ексклузивни шоута с песни по избор на феновете, а именно Metallica by Request. Тук самите музиканти са решили кои парчета са фаворити на публиката им. Естествено, прозвучава голяма част от хитовете ("Manowar", "Blood Of My Enemies", "Warrior Оf Тhe World United","Kings Оf Metal", "Fighting Тhe World","Hail Аnd Kill", "Black Wind, Fire Аnd Steel")... Отсъстват  баладичните ("The Crown Аnd Тhe Ring (Lament Оf Тhe Kings" например) и се усеща, че ако можеха да избират, феновете биха подредили един малко по-различен сет (например с "Wheels Оf Fire" и "Heart Оf Steel"). Но освен коментари колко е яко, се чуват и бележки как от сет листа тази вечер липсват любими на мнозина парчета. В крайна сметка обаче кога не е било така? На всеки концерт все някой си чака дадена песен и все някой не я дочаква.

Инак, за самото събитие - придошлите тълпи се настаняват пъргаво като мравчици около разтопен на слънцето бонбон и теренът и отворените за ползване трибуни бързо са запълнени, мравунякът е събран. Затворени са сектори долу-седящи и горе – най-високото ниво на трибуните, а отвън - хора, останали без билет. Става 20.00 ч. и на секундата на гигантския екран, издигащ се зад щедрите декори, се появява Joey DeMaio, който поздравява феновете и предупреждава, че шоуто започва... 15-ина минути по-късно това се случва. Настроението е напомпано, мускулите и самочувствието на музикантите също. Те са под прожекторите и това им харесва.

Мащабната продкция им приляга. Тя изисква голям екип и освен специалистите, които водят със себе си и наброяват 40 човека по данни от промоутърите от Loud Concerts, има още доста на брой наети тук, на място. Построена е огромна сцена, сценичният декор е като в снимачно студио за филм с голям бюджет, има и впечатляващо светлинно шоу. През цялото време на екран текат прожекции и от време навреме картина на живо от шоуто.... Някои на терена май гледат концерта само на екраните, защото е пълно, а не всички са по 2 метра и разполагат с енергията и чисто физическите възможности да стигнат до по-предни позиции.

Звукът е добър в различните точки. И как да е и инак при тази висок клас озвучителна техника, която се ползва за събития от подобен мащаб. Има го и един от най-важните компоненти за силен концерт, а именно фенове, които подкрепят изпълнителите. Менъуори в България има, винаги е имало. Групата е на сърцето на родния метълист от време оно. Тук имаме съпорт и от съседни нам страни - Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, че дори и от далечна Австралия и кой знае откъде още. Това е силата на метъла, притегателната сила на метъла, не някакво си поклонение пред четиримата на сцената, аз поне не го разбирам и изживявам така.

Пращи от хормони, привижда ти се мараня заради отделящите се изпарения от потните тела в тълпата и всеки е стиснал юмрук, доказвайки, че е един от воините на метъла. Все пак говорим за героичен метъл и следва да имаме именно такава атмосфера. Шоуто е натруфено, преувеличено така бомбастично, но това е Manowar. Те искат да са именно такива. Американците водят армия от привърженици, автори са на химни на метъл братството по света изобщо. Обаче това присвояване на тия фенове като единствено и само твои, защото ти си най-яката банда на света, е онова, което дразни и верятно поражда не само неодобрение, но и даже завист у хора, свързани по един или друг начин с музикалната индустрия. Поне така си мисля аз, де.

В задължителната реч на басиста DeMaio - след изпълнението на химна на България "Мила Родино", което се пада 18-то парче и всъщност първи бис, очаквано има продуктово позициониране, благодарности, мили думи за организаторите, техните помощници, спонсорите. Спонсорите са, каза той, Walltopia така че, мисля си - може да имат нещо общо с гигантския екран.

Manowar обичат всичко да е на макс. Кралете на метъла са известни с това, че звукът на концертите им е надут до дупка, ама наистина докрай. Така си е. Ето например на Gefle Metal Fest в Швеция другия месец, където трябваше да свирят на нулевия ден, общината натисна организаторите заради изискванията децибелите да са прекалено високи и те отмениха участието им.

Е, ние тук не правим така. Знаменитият над 5-часов концерт на групата в Каварна, с който тя кандидаства за "Рекордите на Гинес", си се състоя и жиците отекваха на 2 км. от стадиона, където забиваха. За това и не пропуснаха да споменат Каварна и Кметъла в обръщението си.

Не съм тийнейджър и хората в Manowar никога не са ми били идоли. Но горко на онези хлапета, които сляпо и кой знае защо вярват, че ако един индивид е талантлив, то той е и супер памук-душа човек. Работата си Manowar виждат не като да са ти приятели, а да те съберат с други като теб и така да станеш техен последовател, не приятел, запомни го... И тъй като съм далеч от мисълта да те съветвам да се разделиш с детското си наивно чувство по принцип (даже напротив), ти казвам, че не на всички рок звезди им се отделя от времето да се спрат или чисто и просто да ти кимнат за поздрав или пък да се снимат с теб, или да ти подпишат нещо-си-там. Всъщност, по-голямата част от артистите ще го направят с кеф, така че недей ги слага под общ знаменател, но и нямай големи очаквания от всички, освен да свирят за теб като, разбира се, си платиш билета.
 
Не съм в настроение да зачеквам темата за чисто човешкия аспект на нещата. Но не е готино дългогодишният ти китарист да е в затвора със сериозни обвинения за грозно престъпление и ти да си подсвиркваш, гледайки тавана и да обясняваш какво е времето навън.

И, ако не разбра, то и аз се изкефих на концерта: пях, вдигах юмрук и за пореден път бях благодарна, че имам метъла в живота си.

Но от никого не приемам размахан пръст с напътствия нито в какъв вид, нито пък в какви дози да го приемам всекидневно.


909
100%
 

Септември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30