Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Насред мелачката с Last Hope

27.06.2020   Албена Цолова-Бета
Last Hope
"Отново някой всява смут, бригадата е вече тук...."

"Ръцете пак са горе и хората крещят, о-о-о-о, ние пак сме тук!"

Това са извадки от текста на песента "Ние пак сме тук" на C 4-стартиралата като страничния проект на момчетата от Last Hope с хора от Switchtance и ТВУ, банда. Парчето не ми излиза от главата, докато отивам към "Фабрика 126", където Last Hope свирят на живо във втората вечер от поредицата "Метъл Фабрика".

Както вече писахме, "Метъл Фабрика" е нова инициатива на EventEase за тематични вечери с музика на живо и съответното продължение - парти след концертите с още музика от диджей. Родните хардкор герои свирят във "Фабрика126" със Savage Ravage на 25 юни. След успешно преминалата първа такава сбирка предния петък с Velian, добри отзиви от музиканти и публика се чуват и днес, когато отново сме в свежия двор на това арт пространството с ърбън декор, с гледка към масивния силует на някогашната Зърнена фабрика, сред зеленина. Тук има достатъчно място да могат отделните компании да стоят на известно разстояние една от друга. На бара има дезификтант, а в новите чисти тоалетни - хигиенни материали. Казвам го, защото ми е важно. Ще кажа и за настроението – и него го има!

Хора? Има, до позволената "попълняемост" на капацитета, каквато нова дума се пръкна в ефира завчера. Малко след 20.00 ч. започват Savage Ravage. Тълпата се раздвижва от раз. Младоците забиват и стари, и но и горещи парчета, като акцентът е "Las Vegan", която е поздрав за LH, добра закачка. Пого се върти и на хита "Кварталния". Тази и споменатата по-горе песен са добър пример как българският език може да звучи добре в тази музика. Бандата звуква леко втежнено, както коментираме с приятел, - сепултурско. Май я гледам за първи път в новия състав – свежари са.

Докато Last Hope се готвят и щъкат по сцената, започва да се усеща вълна от еуфория и накакво сладко напрежение на очакване – носи се във въздуха, стеле се като плътен облак от дим от ароматен тютюн над лула. Такова е усещането ми (а дори не пуша).

Вече е започнало да се постъмва и сега ще видим по-добре готините светлини на сцената, които не отстъпват на нивото на добрия звук. Но това го знаем от първото шоу тук. Last Hope са подготвили сет, който разхожда из дискографията им. То е ясно, че повечето се кефим на старите парчета, обаче това съвсем не означава, че не сме отворили еййй такива уши в очакване да чуем нещо и от новия албум. Той излезе в края на миналата година и носи името "Peacemaker", съдържа 10 парчета, записани в студиото Аlpha & Omega (Комо, Италия), заедно с моя любим приятел Alessandro Azzali като продуцент. Смесването и мастерингът са правени от прочутия Tue Madsen (работил със Sick Of It All, Madball, Meshuggah и др.) в неговото Antfarm Studio в Дания. Изданието е опаковано във визия от Дидо Пешев. Последният между другото се присъедини към групата като китарист през 2017 г. Дидо има завидни умения не само като изкусен художник, а и като музикант. С него в редиците си бандата удря по-стегнато и мачка все така уверено.

Та, момчетата продължават с "Angry Birds" - песен от този актуален албум. Има хора в публиката, които вече са разучили текста и на новите резачки, а пък повечето не са забравили какво се прави на такива събития. Положението е: на хардкор концерт като на хардкор концерт – летят крайници, пред сцената настава здрава мелачка и голяма част от присъстващите припяват с пълен глас. Особено на "GFY", "Someone Else", "F.P."! Съществува ли изобщо парче на тази банда, което да не запяваш от второ слушане? Изсипват още "Majority Of One", "Another State Of Mind", "Under Тhe Flag" и др. Хайде и още от новия диск - "One Of Us" (която в студийния запис е с участието на Carl от First Blood), "Stop Crying" (в записа с гост Gregor от Risk It!), "Rise & Fall", "Never Better" и едноименната. Ударно - такова е представянето им.

После продължаваме часове с диджей Pop CoЯе, който даже изпълнява музикални желания, без дори да му лепим петолевки на потното чело.

И така - истински се радвам на постиженията на Last Hope - група, която не съм спирала да следя от самото ѝ начало. Днес нейното име им се нарежда до най-големите в жанра. Израз-клише, но пък толкова на място!

Следващия четвъртък пак ще сме тук.

Снимка: Николас Петрас


548
100%
 

Август ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31