Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Drum And Jazz 2008: Една одисея в космоса!

30.11.2008   Виктор Хари
Амон Тобин
Четвъртото поредно издание на фестивала Drum & Jazz, организиран от H.M.S.U. в софийския парти център на "4 км" снощи се превърна във вероятно най–значимото събитие за електронната музика у нас.
 
Не само за 2008. Но и за новото хилядолетие, колкото и гръмко да звучи. 30 артисти - джаз и дръм-ен-бейс, в три зали, осъществиха мисия с мащаб, какъвто надали и те самите бяха планирали предварително.

На основния - „жив” подиум, след многоцветното откриването на Блуба Лу последва около двайсетминутна пауза, по време на която плаващите като свободни електрони посетители бяха привличани като от гигантски невидим магнит. Там към 22 часа се качи Влатко Стефановски, македонски гуру на китарата, заедно със своите колеги на баса и барабани. Той за пореден пъг показа, че може да играе както си иска с публиката, обявявайки предварително на микрофона, че ще „копае” ... и пънкарската, и блусарската, и балканската ниви.

Ветеранът раздаваше от своето безкрайно обаяние със смях на микрофона, и затворени очи на китарата... китарата, която в неговите ръце бе като на безпогрешен лък на индианец. Изпълни парчета за Тексас и каубои и индианци по начин, немислим от Пинк Флойд насам. Влатко е олицетворение на динамичния човешкия гений. Теодосий Спасов пък, който зае мястото си до него със своя неизменен кавал, не грабна вниманието отведнъж. А бавно и артистично. Сякаш планината бе откъснала една от своите скали, забита дълбоко в земята. Тео се извисяваше като мъдро самотно дърво. Кавалът - обикновена дървена пръчка, се е превърнал отдавна в продължене на тялото му, в негов естествен крайник. Проводник директно към пулсиращото сърце на природата. Публиката бе разтваряна всеки път, когато инструментът подемаше иниицативата. След всеки негов наглед невъзможен сценарий от звуци, Влатко, от своя страна, подкарваше с китарата нов мотив, заиграваше се безкрайно по толкова виртуозен начин, че всички в залата ахваха и избухваха в аплодисменти. Постепенно се оформи чисто балканско по характера си надсвирване. „Притурила се планината”, и „Йовано, Йованке” бяха последвани неизменно от нови заигравания на Влатко. След всяко свое включване той отстъпваше две крачки назад и пространството биваше постепенно завземано от кавала на Спасов.

Той втрещяваше всяко от човешките същества наоколо, които не можеха да повярват на ушите и очите си за възприятията. Това бе и китара, и бас, и пулт, и говорене... директно от самата планина... от дървото, от природата, от душата! Който снимаше с апарат, спираше. Който пиеше, оставяше чашата си. Който си говореше с други, замлъкваше. Всички стояха с широко отворена уста, изгубени в случващото се на сцената. Встрани една от посетителките бе майка с кърмаче на гърдите. Бебето - и то бе сякъш естествен придатък в картината, нарисувана от двамата изправили се горе титани.

Два човешки гения, застанали като в огледално отражение един срещу друг. Подобно на двете спирали на едно ДНК. Те се бяха като два скачени съда на най–големия построяван досега космически кораб. В някакъв друг хоронотоп. Това вече не бе дори съобщение, избрано измежду цялото човечество, както бе преди двайсет години с родния български глас. А цяла инопланетна експедиция. Влатко и Теодосий - двама двигатели на един кораб, отправил се далеч отвъд всички познати вселенски предели. Китаристът със своите безумни хрумвания на един наглед прост инструмент и със затворените си очи, явно приемаше свише нови сигнали и хоризонти. Българинът, от своя страна, отразяваше всичко като развълнувано езеро – огледало, разцъфнала гора, повявана от свистящия вятър, запазвайки и издължавайки тънката нишка - единствената останала връзка с отправната за пътуването точка. Планетата на име Земя.

Това бе изгубване в дълбокия космос, но изгубване с лице. .. Едно балканско лице. На сцената застъпи и DJ Куух, който се включи директно в движение по времето, когато Теодосий и Влатко пригласяха на инструментите си с отсечени подвиквания.

Последва нон–стоп върволица преструктурирания от пулта. Плавен преход към проекта Балкански: сбор от звуци, семплиращи кукери и кавала на Тео.

Постепенно Куух върна всички обратно през стратосфери, йоносфери и атмосфери на земята. Но къде точно? Естествено, на Балканите! Как? С гласа на Влада Томова, която покори сцената с точно три песни. Пее, танцува, извива се, плува на разлини езици в едно и също море. Кое ли море? Ами нашето.

През това време Амон Тобин (Amon Tobin) - бразилец, живеещ в Сан Франциско, слуша, усмихва си, и се качва на пулта. Всичко в имиджа му е небрежно: киче, брадичка и шапка. Застава бавно зад техниката и залепва за плочите малките си въртящи се пръсти.

Приятното плацикане във водата бива пренесено в незнайни измерения. Бразилецът е приел предизвикателството на балканците с кавал, глас, китара и бас. Човек или не, Амон дава още в началото на всички да разберат, че прибоят е океански, а не на море. Електронният гранд навлиза с плътно застопоряване на милиардите тонове H2O, замразявайки цял океан и... изпращайки го директно през космическото пространство. Съвсем не безцелно обаче! Всяко потапяне под нулата е следвано от настройване на частите на монолитна звездна врата. Проход към други краища на космоса. Майсторът на научнофантастични саундтраци показа още, че неговата специалност е всъщност търсенето на припокриващи се цивилизации. Започва да си играе с гмуркания не само на различни места, а в безкраен набор от времена. Целта на мисията - да се прегърнат минало, настояще и бъдеще. Тя постепенно изкрастилизира от сериозността на самото смесване. В търсене не само на отговора за произхода на нашия разум, кой стои зад всичко, как да се свържем с него. Кой е той?

Бог – човек, една връзка, осъществена единствено в редки мигове като този. Без значение е дали името е Амон, Иисус или Ра, то е продължително съсредоточаване на точните звуци. А отговорът последва като ехо.

Ехото на скромните човешки и нескромни музикални дръм-ен-джаз вопли. Тобин се оказва работещ проводник на благодат, която успява в крайна сметка да разкрие всички търсени отговори – те са вътре в нас.

Нататък юздите на партито поемат ръцете на Фабио. Той е абсолютно наясно с емоцията, събираща, раздаваща и подреждаща информацията. В ритъм!

Амин.
 
 
Снимки от партито може да откриете в нашата секция тук.


4488
66.67%
 

Ноември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930