Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Унищожение с тройно подкрепление: Дистръкшън в България (4 част)

02.05.2009   Бояна Атанасова
Дистръкшън на фронта
Четвъртото гостуване на големи метъл банди у нас вече не е чак такава рядкост, но когато става въпрос за групи като Дистръкшън (Destruction) винаги трябва да следим случващото се с особено внимание. А те, почти следвайки примера на състави като Хелоуийн и Соулфлай (с посещенията, имам предвид), и тази година решиха да наминат насам, за да проверят и преброят верните си фенове. 1 май - началото на дълга празнична серия, сварила леко неподготвени работещите люде, обаче не се оказа особено удачен избор за ново гостуване в България. Понатрупалите позитивен промоутърски опит Most Of Evil Music рискуваха с покана на немците точно в този момент и, за съжаление, поеха изцяло негативите на избора си.

Дори в помещение като столичния клуб Blue Box, (не повече от) 300 души не изглеждат като вдъхваща респект публика. За съотношението между количество и качество все пак ще стане дума по-долу...

В четвъртия дубъл на родна земя немските трашъри си доведоха цял рейс с млади групи, които да покажат пред малко повече хора за какво иде реч в дискографията им. Чудесен мърчъндайз щанд - изобилстващ от дискове, тениски, значки, гащи и чо... така де, все култови за метъл фена атрибути, даваше възможност на всеки заинтригуван да посегне към тематична вещ на съответната банда. На чудесна цена, между другото!

Тъй - почти 30 минути след 20 часа, на сцената са първите юнаци. Шестчленният състав на Rising Dream стартира доста по-шумно от очакваното и до края на краткия си сет не успява да ме убеди, че има смисъл от съществуването му. Пред не повече от 60 души хърватите дадоха всичко от себе си, но единственото, за което може би си заслужава да отделя повече пространство в репортажа, е дразнещо високият тембър на вокалиста и безумните чупки на клавиристчето, чийто пол бе трудно разпознаваем от по-далечно разстояние. Е, не, мерси!

Джони Кеш тъкмо е проплакал убийствената си версия на "Hurt", когато пред нас се изправят нови трима юнаци. Предвождани от сексапилен трийсетинагодишен момък с бяла прилепнала блуза и тесни дънки, Imperious Rex бяха първите, които ни представиха приятна музика. Изключително и само олдскуул траш - подкован със силата на горещия американски чук от средата на 80-е. Два кавъра - толкова малко време и кавъри?! Е, Металика звучат убийствено, където и да ги сложиш - поне тук няма за какво да споря. После последен напън за подгряващите - италиански траш от Methedras. Доста добра спойка между музикантите и обещаващи мелодии. Пораздвижване сред хората, но как да гледаш и слушаш какво се случва на сцената, като край теб същият онзи снажен момък с бялата блуза, стоял преди малко с бас на фронта, е сграбчил девойка от и насред публиката. Самоизяждане, ама коя съм и къде съм аз, че да се учудвам. Рок-ен-рол да има! Е, променям си по-късно мнението, докато мъжете са станали двама, а диванчето за пресконференции преди подобни събития, се е превърнало в услужливо ложе...

В Blue Box са влезли вече почти всички. Рехаво е - дори на "прес терасата" е (полу)празно. Къде сте, колеги?! И вие ли на село?! Кратка и логична пауза, в която да се наредят малкото необходими неща - две знамена, които да покриват бекграунда и няколко микрофона, украсени с черепи. Съвсем тематично. Дистръкшън са много голяма банда. Жива легенда и несъмнено едни от бащите на траша такъв, какъвто го познаваме вече от няколко десетилетия. А на живо са все така жизнени, много нахъсани, зверски точни и искрени - без притеснение псуват осветители и озвучители, когато не си вършат работат както трябва. А звукът наистина е станал доста по-добър, поне за нас пред сцената. Класиките са си класики, когато тази група свири, няма значение дали е от 2005, 2007, 1988. Дистръкшън заслужават да служат за синоним на Унищожение. Няма нищо случайно. Сетлистът е перфектен и няма претенции. Бисът е по-скоро продължение (с четири парчета) на касапската дейност досега. Транжирани, подредени и готови за консумация алангле - "Life Without Sense", "Death Trap", "Metal Discharge", "Tormentor", "Butcher Strikes Back", "първата ни песен" - "Total Disaster". Виртуозно - до колкото и както го разбирате за (без)подобна на тази тресня.

Феновете не спират откачения си танц. 300, ама супер качествени и отбрани - траш маниаци, готови на всичко за любимата си група, независимо дали я гледат за пети или десети път. Мош, меле, пого - както искай го наричай, но не спря, а само се разрасна и разлюля телеса, коси и бири - който каквото имаше. Смазани от кеф и викове, а после довършени от алкохолни поздрави и взаимност музикант-фен на афтърпартито, в "The Black Lodge" - такива екземпляри се намираха след снощи...

Понякога съм особено оригинална - "Унищожение с тройно подкрепление". Е, хайде някой да оспори?!
 
 


4400
94.44%
 

Ноември ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930