Куинсрайк (Queensryche) излязоха като четвърта и предпоследна група от феста Rock The Balkans в столичната зала "Фестивална" снощи.
Втората изява на сиатълската група у нас отново е белязана от участието на друга по-популярна група или поне по-актуална в момента. Предния път подгряваха Джудас Прийст на стадион "Академик". С издаването на новия си албум "American Soldier" от април тази година те заявиха, че по концерти ще свирят парчета от него, от "Rage For Order" (1986) и "Empire" (1990). Нито едно от "Operation:Mindcrime" (1988), както беше преди, но това не ги спаси от вяло участие. Тогава.
Петимата излизат изцяло в черно облекло. Предният сценичен ред начело с певеца Джеф Тейт и двамата китаристи - Майкъл Уилтън и младият Паркър Уилтън, са „без ръкав”. Тейт е с бомбе, барабанистът Скот Рокенфийлд е със слушалки, басистът Ед Джаксън и клавиристът Джейсън Еймс са просто в черно. До последните двама не стига лъч от прожектор и са трудни за снимане.
Мощно начало с "Intro"/"Neue Regel"/"The Whisper" от "Rage For Order". Тейт владее залата с шеметно поведение, но нещо в гласа му не е наред. В края на третата песен забелязвам, че се свири с една идея по-ниско. Фронтменът оставя високите партии на беквокалите или на публиката, която не му помага много.
Петимата се раздават на сцената, особено китарният дует. Прогресив метъл концепцията на Куинсрайк е налице и наухо – плътен звук, незнайно от китари или клавиатура, изнесен в преден план барабанен комплект и солиращ бас. Групарите звучат хомогенно като в студио и същевременно живо, та живо. На десетата минута и петимата са плувнали в пот. Саундът е изправен. Ясно е от кого са се учили Дрийм Тиътър.
Тейт анонсира новите пиеси - песните "Killer" и "A Dead Man’s Word". На тях Джеф излиза последователно с алт и сопрано сакс за допълнителен колорит. Не че се чува какво свири на духовите, но гледката си заслужава. Колкото и да се твърди, че последният албум е крачка встрани от техния гръндж набег, песните от него не ме убеждават напълно. Звучат ми кухичко, разхвърляно, рехаво.
Идваме си на думата – "Jet City Woman" от "Empire". Вече съм все едно на друг концерт – нов/познат от тавата звук. Петимата се вплътняват в темпото, Джеф пее уверено. Ето ги характерните клавирни доминанти. Мисля си, че колкото и да рекламират своя последен си продукт, който по презумпция - подобно на всяка друга банда, е "най-добър", и те чакаха като нас да стигнат до "Best I Can" и "Empire" – еманация на името Куинсрайк. Вихрено изпълнение и на двете, аплодирано от цялата зала. Липсва ми подземно ниското предупреждение "емпайър!!!", което Джеф оставя на публиката.
Поклон за край, бързо сбогуване и напускат сцената, изпратени с мощен рев от 3-3 500 души: Лимп Бизкит (Limp Bizkit)!
Няма бис, няма "Silent Lucidity".
Коментари